За 30 години или шест петилетки столичани са успели да излеят в канала осем пълни обема на язовир Искър.

Това е просто статистика и тя не е достатъчна, за да опише гигантските измерения на процеса на пречистване на мръсната вода. Всъщност, вероятно много малко хора си дават сметка, че след като измият чиниите, пътят на водата от дома им преминава десетки километри в рамките на близо два дни, за да се излее отново в природата. 

За това е достатъчно чисто и просто една пречиствателна станция. С площ 600 декара. И с капацитет 500 000 куб. м. вода на ден.

Въпреки мащаба на заработилата преди 30 години софийска станция за пречистване на отпадъчни води край село Кубратово, малцина подозират за съществуването ѝ. Докато човек не се разходи из "улиците", минаващи покрай съоръженията на станцията, той няма да може да си направи сметка за обема работа, който тя върши.

Първият работен ден на съоръжението е "светлата" дата 4 септември 1984 г. Пречиствателната станция е проектирана през 70-те години по съветски модел и е първата в страната. 30 години по-късно тя остава една от най-големите на Балканския полуостров и, учудващо, успява да отговори на нуждите двумилионния град.

Днес, използвайки инфраструктура от времето на социалистическа България, пречиствателната станция е нагледен пример за работеща кръгова икономика. 

С инвестираните до момента в нея стотици милиони - от столичната община и от компанията, която стопанисва съоръжението - "Софийска вода", част от френската компания Veolia, станцията успява да преработи и оползотвори два отпадъчни продукта, да влее в Искър пречистена вода, да произвежда енергия, достатъчна за покриване на собствените си нужди и да изнася излишната енергия.

Всичко започва от довеждащия канал, през който за една секунда преминава обем вода, равен на количеството питейна вода за едно домакинство за един месец. 

С него, освен битовите води, до съоръженията на станцията се довеждат и отпадъчни води от промишлеността, дъждовни води и водата от топенето на снеговете.

Оттук на практика започва и първичното пречистване. При него водата преминава през решетки, като целта е да се отделят обемните предмети - основно, изхвърлени в тоалетната чиния и канализацията хартийки, дребни предмети, остатъци от храна и подобни. Често до решетките стигат и животни, споделят работещите в станцията и разказват за спасителни операции с язовци, лисици и кучета.

На този етап на пречистване се отстраняват също и пясъкът, неразтворените примеси и маслата. Водата се прецежда през общо 20 решетки, от които 10 са фини. 

Задържаната маса се събира в контейнери и се извозва на депо. Основната част от замърсителите от минерален произход (пясък, стъкло и др.) се отделят в аерирани пясъкозадържатели. Тук водата се движи с малка скорост и всички минерални примеси се утаяват на дъното.

Отделената маса, която е наречена условно пясък, се отвежда на места, на които се изсушава и депонира. Тя може да бъде използвана за определени строителни дейности. 

Вторият етап на пречистване, който е и основният, се базира изцяло на биология.

При него се използват микроорганизми, които се размоножават и се хранят с биологичните отпадъци. Биохимическото пречистване на водата продължава между 4 и 8 часа.

Следва процесът на отделяне на активната утайка от водата. Това е мястото, което работещите в станцията наричат шеговито "шоколадовата фабрика".

Оттам водата се разпределя в десет вторични утаители - на това място се утаяват оранизмите, които се хранят с отпадъците във водата. Част от тях се пренасочават към биобасейните, където влизат отново в процеса на пречистване, а друга част от тях отиват в т.нар. метатанкове. Там се отделя газ, който се отвежда до когенератори. Те пък от своя страна произвеждат електричество и топлина, с които се осигуряват енергийните нужди на централата. В миналото газът е бил изгарян. Сега обаче, благодарение на него, малката електроцентрала презадоволява нуждите от електричество, като излишната енергия се продава. 

За превръщането на биогаза в зелена топлинна и електрическа енергия през 2009 г. е направена една от най-големите модернизации на станцията с инсталирането на генераторите, които успяват да произведат малко над 3000 kWh електроенергия. За 2016 г. са произведени 14 000 MWh ток.

Като биологичен индикатор за ефективността на процеса, в станцията доскоро е работил байсен, пълен с каракуда. Пробите на агенцията по рибарство и аквакултури и на агенцията по храните показали отсъствие на опасни тежки метали в тях. 

Освен производството на зелена енергия "Софийска вода" притежава разрешителни за повторно използване на утайки за наторяване върху селскостопански земи, издадени от Националната служба за растителна защита към земеделското министерство. 

Като краен продукт, пречистената вода се наблюдава постоянно в Лабораторен изпитвателен комплекс, в който през 2008 г. въведена система за управление на качеството. 

За всички дейности по реконструкцията и поддържането на станцията "Софийска вода" е инвестирала близо 38 милиона лева и още 60 милиона лв. по програма ИСПА.

В 30-годишната си история пречиствателната станция не е спирала да работи.