''Няма проблем с разминаването между размера на минималния осигурителен праг и минималната заплата''

Няма проблем с разминаване между размера на минималния осигурителен праг и минималната заплата. Увеличението на МРЗ винаги е било цел на служебното правителство. Първоначалното предложение от МТСП беше за минимална заплата от 770 лв. След това предложихме да е 780 лева, което е 9,9% увеличение сравнение с досегашната от 710 лв. и 20 на сто на годишна база. 

Това заяви служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия. По думите му с увеличението от 710 на 780 лева от 1 януари 2023 г. индексът на годишната инфлация е изцяло компенсиран. 

Лазаров каза още, че разчетите на социалното министерство са били на определени на база на текущите икономически показатели, като инфлацията е измерена спрямо индексите на потребителските цени. 

С решение на Министерския съвет от 1 януари 2023 г. минималното заплащане за един работен час стана 4,72 лв. Парламентът опита да вдигне минималната заплата на 850 лв., но предложенията в удължителния закон на бюджета бяха отхвърлени, а промените в Кодекса на труда не влязоха за второ четене в зала. От синдикатите настояха за 850 лв. минимална заплата и заплашиха с протести. 

Лазаров потвърди, че ще бъде създадена работна група между социалните партньори и заинтересовани страни, за да се обсъди въвеждането на европейската директива за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" попита дали МТСП има предвид някакъв проблем, който може да се създаде заради разминаването на минималния осигурителен праг (710 лева) и минималната работна заплата (780 лева). Арабаджиев посочи, че за хората на трудов договор това не би имало значение, но с разясненията от министъра ще се разсеят съмненията за проблеми от това. 

Лазаров отговори, че по отношение на земеделските производители и на самоосигуряващите се лица минималният месечен размер на осигурителния доход се запазва на 710 лв., но в същото време за наетите от тях работници и служители възнаграждението, върху което трябва да правят осигуровки, е минималната месечна работна заплата, определена за страната.

Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС попита министъра за проекта "Красива България". Лазаров посочи, че крайният срок за подаване на предложения по него е 20 февруари. Целите на проекта са три: подобряване на обществената среда, на социалната инфраструктура и на социалните услуги от резидентен тип.

Втора точка от дневния ред на комисията беше разглеждане и първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, с който се въвежда електронна трудова книжка.

С 15 гласа "за", два "против" и без въздържали се Комисията по труда, социалната и демографската политика в парламента прие на първо четене промените.

Заместник-министърът на труда Емил Мингов каза, че темата за промени относно трудовата книжка трябва да се обсъди във формата на съвета за тристранно сътрудничество. От КНСБ също имат притеснения относно някои текстове в законопроекта, но посочиха, че е необходимо електронната трудова книжка да стане факт.

От ГЕРБ-СДС и БСП изразиха принципна подкрепа, но депутатите от двете формации казаха, че е необходимо между първо и второ четене да се прецизират текстовете. Иван Матев от "Продължаваме Промяната" коментира, че спестовни книжки вече няма, затова и не разбира защо е необходима хартиената трудова книжка. Даниела Дашкова от "Български възход" обясни, че в училищата има електронни дневници, затова и тя не вижда проблем трудовата книжка също да е в електронен вариант.

Георги Георгиев каза, че "Възраждане" не подкрепя законопроекта, защото не вижда затруднения в използването на трудовата книжка.

Според мотивите на законопроекта трудовата книжка създава значителни административни затруднения, особено при загуба. Със законопроекта се създава електронен регистър на заетостта в Агенцията по заетостта, в който се вписват всички данни от трудовата книжка. 

Освен това работодателите могат да автоматизират вътрешните процеси чрез системи за управление на човешките ресурси, като автоматично изпращат данни чрез програмни интерфейси на регистъра. 

С въвеждането на електронна трудова книжка, ще се огранича достъпа на работодателите до предишни възнаграждения на служителите. Предвижда се в преходния период работодателите да сканират трудовите книжки и да ги изпращат до Агенцията по заетостта, която да ги въвежда в системата. 

"Хартиената електронна книжка е един анахронизъм. Това важи и за служебните книжки на държавните служители. Това ще позволи и автоматично изчисляване на трудовия стаж. Работникът може по всяко време да има достъп до данните по електронен път. Ако иска хартиен носител пък ще трябва да отиде в Агенцията по заетостта, където да му издадат справка", заяви депутатът от Демократична България и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов, който е и един от вносителите на законопроекта. 

Дигитализацията на трудовата книжка ще се прави на три етапа до 1 септември 2026 г. През първия етап в продължение на година ще възложи обществена поръчка за изготвяне на анализ и наредба. През втория етап ще трябва да се изгради регистърът и едва тогава ще започне въвеждането на данните от работодателите.

Божанов обясни, че между първо и второ четене ще трябва да се вземе решение коя да е отговорната институция за регистъра - Агенцията по заетостта, НАП или НОИ.

Днес е получено и становището от Националния осигурителен институт за законопроекта. Оттам изразяват "някои сериозни опасения". Едно от тях е, че според настоящия Кодекс на труда, трудовата книжка е официален документ, чрез който може да се търси отговорност по Гражданско-процесуалния кодекс, а в законопроекта е предвидено регистърът да е официален източник, а не документ.

"В този смисъл без възможност за оспорване се създава сериозна опасност за неправомерно разходване на публични средства от неправомерно подадени данни и вписани електронни записи в Регистъра", аргументират се от НОИ. 

Друго опасение на НОИ е, че съществуват договори, при които част или цели периоди не се зачитат за стаж, но в законопроекта е посочено, че данните ще се вписват автоматично. Така се рискува да бъдат вписани периоди, които не са стаж.

"Това би накърнило интересите на работодателите при последващ трудово договор при определяне на т. нар. клас прослужено време и би заблудило работещите относно обема на трудо-осигурителните им права", допълват от Националния осигурителен институт. 

Със законопроекта е премахнато и задължението на работодателите на предадат в НОИ трудовите книжки на неполучилите ги служители след прекратяване на дейността на работодателя. От Института посочват, че това би накърнило много сериозно интересите на работника, ако работодателят е недобросъвестен и допълват, че администрацията е длъжна да пази подобни документи 50 години и това не би представлявало административна пречка. 

Не е ясно и кои са длъжностните лица, които ще удостоверяват верността на подадените данни, допълват в становището си от Института. 

От НОИ не знаят и каква е целта да вписват данните от трудовите книжки в новосъздадения Регистър при пенсиониране на лице, за което в регистъра не са вписани данни от работодател. "Притесненията са още по-сериозни - не е ясно дали целта е това задължение да бъде вменено занапред, или се цели въвеждането на данните на всички пенсионери, които са над 2 000 000", пишат оттам. 

Следете новините ни в GoogleNews