Московското посолство в разпространи коментар на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова за гласуваното от Столичния общински съвет преместване на Паметника на съветската армия, по-известен като МОЧА - монумент на окупационната червена армия, от центъра на София в Музея на социалистическото изкуство.

Забележителното в него е, че служителката на Лавров си позволява да критикува българския премиер Гълъб Донев за и без друго меката и доста проруска позиция, която зае по темата.

"Ръководителят на настоящото техническо (б. ред. - служебно) правителство на България призова за отлагане на решаването на толкова деликатен и спорен въпрос за следизборния период. Не наблюдаваме политическа воля да се каже „далеч ръцете“ (б. ред. - долу ръцете)от паметниците на онези, които направиха възможен живота на сегашните поколения", се казва в изявлението, вероятно сглобено с Гугъл преводач.

Текстът, който служителите на Елеонора Митрофанова са качили на фейсбук страницата на московската мисия, е пълен със смислови и терминологични грешки.

Освен това според версията на Захарова българският народ, който бил благодарен на освободителите от червената армия, с жива верига и воден от патриотичен порив опазил МОЧА от посегателство. Явно тя има предвид предизборната акция на БСП пред статуята на окупатора, която събра 300-400 души, предимно пенсионери.

Според говорителката на руското посолство спорният монумент е бил превърнат от местните политици в "мишена за богохулни издевателства".

Предлагаме ви позицията на говорителката на руското външно в оригинала, разпространен от московското посолство:

Коментар на официалния представител на МВнР на Русия М.Захарова за ситуацията около паметника на Съветската армия в София

На 9 март т.г. законодателното събрание на София взе решение за демонтиране на паметника на Съветската армия, който се намира в центъра на българската столица. На кмета на града е възложено да сезира областния управител на София с предложение паметникът да бъде преместен на друго място.

Известно е, че тази дива инициатива идва от евроатлантистите, контролиращи столичния представителен орган. Очевидна е нейната връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори в България, с желанието на отделни групи, претендиращи за власт, да демонстрират способността си внимателно да улавят и незабавно да изпълняват очакванията на западните си партньори, които оказват съществено влияние върху вътрешнополитическите процеси в страната. Сега в политическа „разменна монета“ се превръщат паметниците на тези, които освобождаваха България.

Ръководителят на настоящото техническо правителство на България призова за отлагане на решаването на толкова деликатен и спорен въпрос за следизборния период. Не наблюдаваме политическа воля да се каже „далеч ръцете“ от паметниците на онези, които направиха възможен живота на сегашните поколения. Не става дума, дали този живот е комфортен, заможен, благополучен – въпросът не е в това. Става дума за самото съществуване на поколенията.

Разбира се, обърнаха внимание и на това как обикновените българи са застанали на „жива верига“, за да опазят паметника, превърнат от местните политици в поредна мишена за богохулни издевателства.

Този патриотичен порив на гражданите на България (не проруски, а патриотичен по отношение на самата България) ясно показва, че въпреки бясната антируска пропаганда хората не могат да останат безразлични на фона на надигналия глава неонацизъм в Украйна, помнят и почитат подвига на руския войник, донесъл свобода, мир и справедливост. Да, това е събирателен образ. Но когато казваме „руски войник“, „Червена армия“, „народен подвиг“, ние наистина имаме предвид подвига на съветския народ – многонационален, многоконфесионален, който не се дели отвътре и не определя никого отвън на правилни и грешни, на представители на една или друга религия или вероизповедание, на хора с определен цвят и тен на кожата. Не, те просто знаеха, че имат свои хора, които трябва да бъдат защитени. Че има лишени, унизени, подложени на нечовешки мъчения, осъдени на унищожение. И има враг, който направи живота на човечеството в средата на ХХ век непоносим. И с него трябва да се бори. Необходимо е да се направи така, че всички, чийто живот е в опасност, да оцелеят.

Благодарни сме на гражданите на България, които защитиха паметника. Виждаме в това отдаденост на традицията, тесни връзки между народите на нашите страни.