Пандемията наложи широкото използване на работата от разстояние, констатира Икономическият и социален съвет (ИСС) в становището си „Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България“. "Законодателството не трябва да ограничава, а да стимулира дистанционната работа ", заяви в интервю за OFFNews Лидия Шулева - докладчик към ИСС.

Г-жо Шулева, какво предлага ИСС в становището си „Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България“?

Досегашният закон имаше тясно разбиране за това, че работата от разстояние, е работа от дома. Пандемията доказа, че работата от разстояние може да бъде от дома, вилата, споделен офис, чужбина, дори от лек автомобил. По този начин тълкуването в Кодекса на труда става непълно и ограничаващо.

ИСС цитира изследване, според което делът на работещите от разстояние през периода на здравната криза в ЕС от 5% преди кризата, се е увеличила на 40%. Друго проучване в България сочи, че около 25% от работещите сега от разстояние биха продължили да работят така поне 2-3 дни седмично.

ИСС предлага създаване на междуведомствена работна група към МТСП, която да започне работа още по времето на служебното правителство, за да има анализ и доклад за приемане на законодателни инициативи при сформирането на ново правителство. В практиката вече има форми и на други атипични форми на работа. ИСС ще направи допълнително становище и за това, тъй като действителността го налага.

Становището на ИСС е с оглед да се подпомогне развитието на работата от разстояние и да се уредят трудово-правните въпроси. Много от работещите искат да се запази дистанционната работа. Забелязва се, че и в много от секторите има повишаване на производителността.

Новото поколение - т.нар. Z поколение, родените след 1997 г., предпочита да има много по-голяма свобода, а не фиксирано работно време в офиса. Офисът започва да губи своя чар. Трябва законодателството да се промени, така че да "влезе свеж полъх". Надявам се новото поколение да доминира и в междуведомствената работна група.

Бих искала да отворя скоба за работата от разстояние при жените. За жените тя е предизвикателство. Дава се възможност на майките да се грижат за децата и дома си и да го съчетават с работата си.

Това е добра възможност, но създава допълнително натоварване. Знаете, че през пандемията много жени бяха принудени да работят от вкъщи, докато децата им учеха онлайн.

Да обърнем внимание и на срещата Ви с вицепремиера Атанас Пеканов, на която ИСС настоя за годишен растеж на БВП не по-малко от 5%. Защо?

България е в изоставаща позиция. Водим по последните места в ЕС. Ако искаме да направим синергия между мерките, така че да доведат до икономически растеж, те трябва да се комбинират. ИСС настоява за по-амбициозна програма.

Ще дам пример с Плана за възстановяване и устойчивост. В първоначалния му вид нямаше предвидена подкрепа за директна помощ на бизнеса. Предложихме да бъдат отделени 1,3 млрд. лева именно за това. Правителството се съгласи и разпредели 900 млн. лева. Сега отново обръщаме внимание на това, че сумата трябва да бъде увеличена.

Прави се поредна редакция. Средствата могат да бъдат преразпределени за сметка на прекалено многото пари за саниране - то е важно, но не води до съществен икономически растеж.

Акцентираме и върху това безвъзмездното финансиране за фирмите да не бъде намалявано за сметка на увеличение на обема на финансовите инструменти. Тази тема беше сериозно коментирана. Липсата на грантови схеми може да доведе до забавяне на икономическия растеж.

Вицепремиерът Пеканов много внимателно чу мнението на ИСС и пое ангажимент през следващите няколко седмици да имаме още една среща, на която да обсъдим промени в мерките. Средства има, но те трябва да са насочени към сектори за възстановяване.

Европейската комисия е направила много забележки по Плана за възстановяване и устойчивост и той отново се редактира. Ако правителството го беше представил официално, то той нямаше да бъде приет, а щеше да бъде върнат.

На срещата постигнахме съгласие да се пристъпи към обсъждане на ново райониране в България, което да даде възможност за по-справедлив достъп до европейско финансиране на Югозападния и на Северозападния район в следващия програмен период. Освен това от ИСС поставихме въпроса за добавяне на регионите Сливен, Ямбол и Хасково към районите, които имат право на подкрепа в прехода към зелена икономика.

Градовете не са в цветущо състояние, за да нямат достъп до европейско финансиране.