"Ние имаме преподаватели във висшите училища, които не изпълняват минималните изисквания, заложени в Закона за развитие на академичния състав - професори, доценти. Съвсем естествено е във висшите училища, където има концентрация на такива преподаватели, в някои от висшите училища тя достига до 65-70% от такива преподаватели, съвсем естествено е, те да се чувстват застрашени от едни такива промени." Това заявява министърът на образованието акад. Николай Денков пред БНР на 3 май по повод предложената от него нова методика за атестация на преподавателите, която залага по-високи критерии от сегашните.

Във въпросната методика е написано изрично, че тя се отнася само за държавните висши училища, така че следва министърът да е имал предвид именно тях.

Високият процент смая ректори на държавни висши училища. Те коментираха, че това твърдение няма как да е вярно, затова OFFNews се зае да провери. Миналата седмица поискахме справка от Националния център за информация и документация за общия брой хабилитирани лица - членове на академичния състав на основен трудов договор - по висши училища, и справка за общия брой хабилитирани лица, отговарящи на минималните наукометрични изисквания по цитирания от министъра закон, които заемат длъжност в съответните висши училища.

От НАЦИД ни изпратиха данните, актуални към 10 май 2022 г. Те включват както държавните, така и частните висши училища в България.

Ето как изглеждат:

Изчислени в проценти, данните на НАЦИД - който е към министъра на образованието и науката - показват, че към 10 май 2022 г. средно 69% от хабилитираните преподаватели покриват минималните наукометрични критерии за заемане на длъжността и 31% не ги покриват, в това число 37% от доцентите (1697 души) и 19% от професорите (379 души). Казано по друг начин, това е всеки трети доцент и всеки пети професор.

Средните за страната категорично не потвърждават думите на министъра, напротив. Грубо 70% покриват критериите, а 30 - не.

Но каква е ситуацията университет по университет?

Да отсеем първо броя на непокриващите критериите - доценти, професори и общо за хабилитираните лица:

Как изглеждат тези бройки в проценти:

*Възможно е при тези висши училища да е допусната грешка, тъй като процентът няма как да надхвърля 100.

Фактът, че има висши училища с над 100% професори, покриващи минималните наукометрични критерии, е сигнал за възможни грешки в началните данни. Потърсихме мнението на експерти на какво би могло да се дължи това. Оказа се възможно НАЦИД да не отчита вторите трудови договори, каквито в системата на висшето образование има много. Също е налице следният недостатък: преподавател сменя работодателя си и, грубо казано, наукометрията остава при стария, а променената бройка на академичния състав отива при новия и това изкривява статистиката.

Тя може да бъде изкривена и от друго: регистрацията в регистъра на НАЦИД не е задължителна за преподавателите, което поставя голям въпросителен знак срещу точното отразяване на реалността в данните.

Защо например доцент не би се регистрирал? Защото ако използва точките си за тази регистрация, няма да може да ги използва, за да може с тяхна помощ да стане и професор, отговори ни преподавател от университет.

Отчита се и нещо интересно: един от 7-те университета, определени от държавата като научно-изследователски, тоест за част от "елита" сред университетите, има само 50% професори и доценти, които покриват минималните наукометрични критерии. Става въпрос за Техническия в София. Това може да означава изкривяване на статистиката или да постави под въпрос начина, по който държавата е определила седемте университета, които получават повече пари от останалите целево, за да развиват научната дейност.

И ако все пак приемем тези данни за данните, на базата на които министърът е направил твърдението си, какво показват те - има или няма държавни университети "застрашени" според него от новата методика, които дори не покриват сегашните по-ниски критерии? Отговорът е НЕ. Такива университети има, но нито един от тях не е държавен. Всички с под 30% са частни. Те са: Европейският политехнически университет, Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг, Висшето училище по мениджмънт и Колежът по туризъм в Благоевград.

Общите данни за страната: