Истина или лъжа: има ли висши училища със 70% професори и доценти под изискванията на закона

Александра Маркарян 12 май 2022 в 15:04 18380 7

Снимка БГНЕС/Зара Русева

Николай Денков

Новата информационна система на кадастъра ще заработи от 16 декември

14:57 ч.

Как 700 българи станаха инвеститори в компании, обявени за най-добрите иновации в света за 2024

"Ние имаме преподаватели във висшите училища, които не изпълняват минималните изисквания, заложени в Закона за развитие на академичния състав - професори, доценти. Съвсем естествено е във висшите училища, където има концентрация на такива преподаватели, в някои от висшите училища тя достига до 65-70% от такива преподаватели, съвсем естествено е, те да се чувстват застрашени от едни такива промени." Това заявява министърът на образованието акад. Николай Денков пред БНР на 3 май по повод предложената от него нова методика за атестация на преподавателите, която залага по-високи критерии от сегашните.

Във въпросната методика е написано изрично, че тя се отнася само за държавните висши училища, така че следва министърът да е имал предвид именно тях.

Високият процент смая ректори на държавни висши училища. Те коментираха, че това твърдение няма как да е вярно, затова OFFNews се зае да провери. Миналата седмица поискахме справка от Националния център за информация и документация за общия брой хабилитирани лица - членове на академичния състав на основен трудов договор - по висши училища, и справка за общия брой хабилитирани лица, отговарящи на минималните наукометрични изисквания по цитирания от министъра закон, които заемат длъжност в съответните висши училища.

От НАЦИД ни изпратиха данните, актуални към 10 май 2022 г. Те включват както държавните, така и частните висши училища в България.

Ето как изглеждат:

Изчислени в проценти, данните на НАЦИД - който е към министъра на образованието и науката - показват, че към 10 май 2022 г. средно 69% от хабилитираните преподаватели покриват минималните наукометрични критерии за заемане на длъжността и 31% не ги покриват, в това число 37% от доцентите (1697 души) и 19% от професорите (379 души). Казано по друг начин, това е всеки трети доцент и всеки пети професор.

	Процент на хабилитираните с наукометрия	Процент на доцентите с наукометрия	Процент на професорите с наукометрия
Общо за страната	69%	63%	81%
Държавни висши училища	69%	63%	84%
Частни висши училища	61%	62%	61%

Средните за страната категорично не потвърждават думите на министъра, напротив. Грубо 70% покриват критериите, а 30 - не.

Но каква е ситуацията университет по университет?

Да отсеем първо броя на непокриващите критериите - доценти, професори и общо за хабилитираните лица:

Висше училище	Брой доценти, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността	Брой професори, непокриващи критериите за заемане на длъжността	Общ брой хабилитирани лица, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността
Технически университет - София	182	48	230
Софийски университет „Свети Климент Охридски“	203	13	216
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“	92	36	128
Тракийски университет	96	15	111
Медицински университет - София	76	18	94
Университет по архитектура, строителство и геодезия	73	21	94
Лесотехнически университет	50	18	68
Медицински университет - Плевен	52	8	60
Югозападен университет „Неофит Рилски“	52	7	59
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“	42	11	53
Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“	52	0	52
Технически университет - Варна	45	7	52
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“	38	11	49
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“	43	4	47
Нов български университет	41	3	44
Икономически университет - Варна	22	22	44
Университет по хранителни технологии	33	9	42
Русенски университет „Ангел Кънчев“	36	5	41
Медицински университет - Пловдив	36	2	38
Химикотехнологичен и металургичен университет	37	0	37
Технически университет - Габрово	31	4	35
Национална академия за театрално и филмово изкуство	19	16	35
Аграрен университет	23	10	33
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“	29	0	29
Национална художествена академия	17	11	28
Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“	10	14	24
Военна академия „Георги Раковски“	23	0	23
Национална спортна академия	19	4	23
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство	17	6	23
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“	14	9	23
Университет за национално и световно стопанство	19	2	21
Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“	11	9	20
Университет по библиотекознание и информационни технологии	13	6	19
Висше училище по мениджмънт	18	0	18
Висше училище по сигурност и икономика	17	0	17
Висше строително училище „Любен Каравелов“	13	4	17
Висше училище по телекомуникации и пощи	16	0	16
Бургаски свободен университет	3	13	16
Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна	13	1	14
Европейски политехнически университет	11	1	12
Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски"	10	2	12
Академия на Министерството на вътрешните работи	6	6	12
Колеж по туризъм - Благоевград	11	0	11
Американски университет в България	10	1	11
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“	3	4	7
Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)	5	1	6
Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг	5	0	5
Международно висше бизнес училище	4	0	4
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите	2	2	4
Национален военен университет „Васил Левски“	2	0	2
Театрален колеж „Любен Гройс“	1	0	1
Европейско висше училище по икономика и мениджмънт	1	0	1

Как изглеждат тези бройки в проценти:

*Възможно е при тези висши училища да е допусната грешка, тъй като процентът няма как да надхвърля 100.

Фактът, че има висши училища с над 100% професори, покриващи минималните наукометрични критерии, е сигнал за възможни грешки в началните данни. Потърсихме мнението на експерти на какво би могло да се дължи това. Оказа се възможно НАЦИД да не отчита вторите трудови договори, каквито в системата на висшето образование има много. Също е налице следният недостатък: преподавател сменя работодателя си и, грубо казано, наукометрията остава при стария, а променената бройка на академичния състав отива при новия и това изкривява статистиката.

Тя може да бъде изкривена и от друго: регистрацията в регистъра на НАЦИД не е задължителна за преподавателите, което поставя голям въпросителен знак срещу точното отразяване на реалността в данните.

Защо например доцент не би се регистрирал? Защото ако използва точките си за тази регистрация, няма да може да ги използва, за да може с тяхна помощ да стане и професор, отговори ни преподавател от университет.

Отчита се и нещо интересно: един от 7-те университета, определени от държавата като научно-изследователски, тоест за част от "елита" сред университетите, има само 50% професори и доценти, които покриват минималните наукометрични критерии. Става въпрос за Техническия в София. Това може да означава изкривяване на статистиката или да постави под въпрос начина, по който държавата е определила седемте университета, които получават повече пари от останалите целево, за да развиват научната дейност.

И ако все пак приемем тези данни за данните, на базата на които министърът е направил твърдението си, какво показват те - има или няма държавни университети "застрашени" според него от новата методика, които дори не покриват сегашните по-ниски критерии? Отговорът е НЕ. Такива университети има, но нито един от тях не е държавен. Всички с под 30% са частни. Те са: Европейският политехнически университет, Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг, Висшето училище по мениджмънт и Колежът по туризъм в Благоевград.