Едно разделение заплашва да взриви академичната общност. Висшите училища бяха мимоходом разделени на две. Първо качество - които правят фундаментална наука. И второ - които се занимават с обществени и хуманитарни науки.

Университетите "първо качество" ще получат почти всички пари от Плана за възстановяване. Това са така наречените изследователски университети. За тях по втория стълб на Плана - за създаване и пробиране на национален модел за развитие на изследователските университети - са предвидени 411 милиона лева за 2022-2026 г. Сумата е според последния, но не и финален вариант на Плана, който отново се преработва. Разпределянето ù също подлежи на доуточняване.

Въпросните изследователски университети бяха определени по набързо прокарана през правителствено одобрение методика, която на практика изхвърли от "състезанието" хуманитарните и обществентите науки. Това се случи през лятото на 2021 г., а печелившите 7 са Софийският университет "Св. Климент Охридски", медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

Около самото определяне има доста спорни моменти.

На 23 юни, когато акад. Николай Денков е служебен министър, на сайта на МОН изненадващо се появява Проект на правителствено постановление за приемане на показатели за определяне на изследователски университети и условията и реда за актуализиране на Списъка на изследователските висши училища. Прави впечатление бързината – вместо 30-дневен срок за обществено обсъждане, той е 14 дни. 

Акад. Николай Денков обяснява съкратената процедура с аргумента, че методиката е в основата на разработения по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) проект „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации”, стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България”, който трябвало да бъде представен пред МС в кратки срокове за внасяне за одобрение от Европейската комисия. Но Планът е внесен едва на 13 октомври.

На 12 юли 2021 г. Министерски съвет приема ПМС 226, което е обнародвано още следващия ден и съдържа формулата, по която се определят изследователските висши училища.

Въпреки заявката, че срокът за публично обсъждане е съкратен, за да се даде време на висшите училища да се запознаят с формулата и да организират своето кандидатстване, а МОН да има време за тяхното оценяване, целият процес приключва само за 9 дни. На 22 юли с Решение 529 Министерският съвет одобрява списъка. Седемте печеливши кандидати са: Софийският университет "Св. Климент Охридски", медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

Висшите училища са уведомени от МОН за откриване на процедурата по кандидатстване преди приемането на ПМС 226, т.е. състезанието е открито, още преди да са определени правилата, по които ще се провежда. Това поражда въпроса кое се е случило първо – определяне на формулата или определяне на победителите. Министър Денков изпраща писмото си до университетите на 24.06. 

При тях то пристига след няколко дни. В този момент става въпрос просто за проект. Срокът, в който трябва да подадат заявления за включване в списъка с изследователските университети е до 8 юли. Към тази дата проектът продължава да бъде просто проект.

Какво съдържа формулата?

МОН оповестява, че тя се състои от два компонента – интензивен и екстензивен. На практика т. нар. интензивен компонент представлява частното, получено при деление на екстензивния компонент върху броя на изследователския състав във висшето училище към 31 декември на годината, предхождаща извършването на оценката. По този начин същественият ефект върху общата оценка се отразява осезаемо единствено при висши училища със списъчен състав на изследователите значително под 100 души, като колкото повече се доближава броят на изследователите до тази бройка, толкова ефектът е по-незначителен. След преминаването на 100 изследователи този ефект е вече пренебрежимо нисък. Висши училища в цялата система със списъчен състав под 100 изследователи в България са само ВУТП (34), Висшето транспортно училище (79), Висшето строително училище (30), НХА (33), АМТИИ (63), НАТФИЗ (63), НХА (33), ВВВУ „Георги Бенковски” (33). Ефектът е най-силен при висши училища със състав до 30 изследователи, но няма субекти в българската система, които да отговарят на тези критерии на практика.

Фиг. 1

Интензивният и екстензивният фактор са с равно тегло при изчислението на общата оценка. (виж фиг. 2)

Фиг.2

В екстензивния фактор доминиращо влияние оказва показателят, свързан с научната продукция на висшето училище, индексирана в двете реферирани международни бази данни SCOPUS и Web of science. Несъразмерно голямо влияние, особено при училищата с малоброен научноизследователски състав, оказва реферирането на монографии на английски език в двете бази данни.

Този индикатор обаче не е адекватен в определени области на науката - например в обществените и хуманинитарите науки. Там такива монографии няма, защото противоречат на българската академична традиция и насочеността на научните изследвания ( напр. в областта на правото и др.)

Таблица 1

В структурата на Scopus по официалната информация за 2020 г., цитирана в годишния доклад на МОН за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации, 90% от всички публикации са в областта на медицината, техническите и природните науки, а сумарният дял на социалните, хуманитарните и селскостопанските е под 10%.

Това би могло да бъде вменено като вина на българските висши училища, занимаващи се с подобни научни изследвания, ако не беше структурата на всички публикации в световен мащаб, която показва почти идентична структура, т.е. имаме световен, а не национален дисбаланс.

Фиг. 3

Източник: МОН (2021), Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и ВУ за 2020 г. (стр. 18, https://bit.ly/3ukG94y)

Аргументът, че относителният дял на цитиранията отчита спецификата на съответната научна област във формулата не може да бъде състоятелен, тъй като относителното й влияние е пренебрежимо малко – 15%. По този начин специализираните висши училища в областта на обществените науки на практика са изхвърлени от „състезанието”.

Сходен извод може да се направи и по отношение индикатора „брой създадени стартиращи предприятия”, както и индикатора „брой международни и национални заявки за патенти” – дейност, която е изначално нетипична и чужда за хуманитарните и обществените науки.

Подобни аргументи са били изтъкнати в процедурата по обществено обсъждане на постановлението, но са били отхвърлени от министерството.

Училища с такава насоченост са УНСС, Икономически университет - Варна, Стопанска академия „Д.А.Ценов” в Свищов, Югозападния университет, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и всички частни висши училища, които не развиват интензивните според МОН и Scopus и Web of science наукоемки области на знанието.

Така висши училища с по-голям академичен състав имат огромно конкурентно предимство, защото се предполага, че общото количество на научната продукция е по-голямо от това на едно малко висше училище. Висшите училища с фокус и преподаване по медицина, природни и технически науки имат недостижимо и несъразмерно предимство при изчисляване на общата оценка. Този извод е констатиран и в Годишният доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища за 2020 г. на МОН (стр. 17-18).

В чл. 2, ал. 3 на методиката е определено, че статут на изследователско висше училище се получава при достигане на минимум 1000 точки при приложение на общата формула. Липсва научна и логическа аргументация как е определен прагът.

В академичните среди се опасяват, че така формулата на МОН обособява не само висши училища на две скорости, но и видове науки на две скорости, фаворизирайки едните за сметка на другите.

Коментарът на МОН

За да изясним как стои въпросът от гледна точка на министерството, се обърнахме с въпроси към пресцентъра му. Поинтересувахме се и намира ли МОН порок в методологията за определяне на изследователските висши училища.

„Не – отвърнаха от министерството. - Формулата включва както екстензивен, така и интензивен компонент, който е нормиран спрямо броя изследователи във висшето училище. Двата компонента са балансирани така, че да имат приблизително еднаква тежест както размерът, така и интензивността на работата в съответното висше училище. Не е случайно, че и по-малки висши училища като ХТМУ са включени в списъка на изследователските университети. Въпреки че са с по-малко преподаватели, те имат много интензивна изследователска дейност. Т.е. формулата отчита балансирано както размера на висшето училище, така и интензивността на изследователските постижения на отделните преподаватели в него.“

Въпрос за пари

Въпросът не е само строго научен. Става дума и за пари, при това за много пари. Делът на парите за наука в бюджета на висшите училища нараства все по-сериозно. Показателите, по които се измерва техният потенциал и представяне във всички метрики, зависи все повече от рейтингова система на висшите училища, ПМС, чрез които се определя държавната субсидия и др. Нещо повече, парите от Плана за възстановяване и устойчивост според концепцията на МОН ще се разпределят единствено и само между изследователските висши училища. Останалите няма да получат никакъв достъп до тях, което ще направи разликите незаличими.

Обособяването на изследователски висши училища е цел, заложена в Закона за висшето образование и в приетата през 2020 г. Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021- 2030 г., на която водещ автор е министър Денков. В нея обаче изрично е посочено, че преди да се стигне до определяне на изследователски висши училища, трябва да бъдат определени т.нар. изследователски направления във висшите училища, което МОН е пренебрегнало. По този начин институцията е предопределила съдбата на отделните университети. Едните са облагодетелствани, другите - дискриминирани според мащаба им и областта на научни знания, които се преподават там. Съдбата им е предрешена по административен път.

Забележка в този дух прави и председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков в присъствието на зам.-министър Генка Петрова на форума, посветен на развитието на професионалното висше образование, организиран от ВУТП през септември 2021 г. в НДК. (мин. 35:30)

МОН и досега пренебрегва исканията на висшите училища с професионална насоченост да има различни критерии за оценяване на професионалното висше образование и специализираните висши училища, което е предвидено в Стратегията в дейност 10.2.