Има ли двоен стандарт на храните? Алкохолът ни същият като на Запад, някои консерви – не съвсем

Не може да се говори за такъв по оста Изток-Запад, смята председателят на КЗП Димитър Маргаритов на база ново изследване на 11 продукта, продавани у нас и в Западна Европа

Последна промяна на 12 февруари 2020 в 11:40 4320 0

Алкохолът, който се продава в България, е със същото качество като същите марки в Западна Европа. Същото не може да се каже за консервирани храни като грах и царевица, показват резултатите от анализа за наличието на двоен стандарт при храни и напитки, продавани в България и страни от Западна Европа.

Те бяха представени днес от д-р Сергей Иванов, анализирал резултатите по проекта „Комплекс от мерки за установяване на нелоялни търговски практики в България“ на Комисията за защита на потребителите, финансиран от Програмата на ЕС за потребителите (2014-2020) и Министерството на икономиката в съотношение 50:50. Изследванията на храните е извършила русенска лаборатория.

Въпреки първоначалните намерения за мащабно проучване на пазара в крайна сметка са отсети и сравнени 11 продукта от шест групи (макаронени, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки).

Оказа се, че изобщо не е проста задача да се намерят два напълно еднакви продукта на българския пазар и на този в избраните за сравнението други страни-членки на ЕС (Португалия, Испания, Германия, Гърция, Унгария), обясни д-р Иванов.

Резултатите

Сравнявани са етикетите и е извършено лабораторно изследване по показателите: мазнини, включително наситени; протеини, въглехидрати, хлориди (сол), влакнини (фибри), калкулиране на енергийната стойност на храните; съдържание на етилов алкохол, етанол, висши алкохоли (само при спиртните напитки); санитарна микробиология (само при млечни продукти). При последния показател лабораторните резултати не са показали наличието на нещо опасно.

Ето какво показват сравненията между 11-те еднакви според етикетите си продукти.

При макаронените изделия са избрани спагети Barilla №5. Тук сравнението показва, че в продукта на българския пазар има 1% повече захари, 2% по-малко протеини, по-малко от половин процент въглехидрати и почти толкова по-малко влакнини.

Всичко това обаче е в рамките на статистическата вариация на резултатите, т.е. на практика няма разлики – подчерта д-р Иванов.

При шест показателя, измерени при шоколадовите бонбони Lindt, се виждат разлики също в рамките на статистическата грешка. Но при един има 13% повишение – става въпрос за протеина в българския продукт.

„Това вече е статистически достоверна разлика и мога само да гадая на какво се дължи – посочи д-р Иванов. - Основният източник на протеин в шоколада е сухото мляко, вероятно има повече от него за сметка на по-малко какаова маса.“

При млечен шоколад с лешници Milka се виждат обратните резултати – 15% по-малко протеин в българския продукт.

При масло President разликата в проценти изглежда огромна. Над 200% повече въглехидрати в продаваното у нас. Но в грамове разликата е минимална – вместо 0,65 са 2,05. Тоест като процент е много, но като стойност – не, подчерта д-р Иванов.

Протеинът в маслото от тази марка в България е по-малко с около 30% по-ниско, но като стойност разликата е много минимална.

За разликите при маслото може да има и друго обяснение. Световният стандарт изисква то да съдържа 82% мазнини и 18% вода, протеини, въглехидрати и захари. Захарите например обаче не се разтварят добре без топлинна обработка и това може да даде отклонение в някоя партида.

Различна от картината дотук е тази при консервирания зелен грах Bonduelle. Сериозно се различават 7 от общо 8 показателя. Наситените мазнини са много по-малко, с около 60% (от 0,37 на 0,18 гр.), протеините са по-малко, а захарите - много повече, с около 50%.

Ако има нещо положително тук, то е, че на етикета няма лъжлива информация, производителят не е измамил производителя, показва сравнението между етикетите.

Подобна е картината при консервирана сладка царевица Bonduelle, където също има големи различия, но и те са отбелязани на етикета. Въглехидратите са с около 90% повече, протеините – с около 40% по-малко. И все пак в грамове разликите не са съществени.

Защо се различават консервираните грах и царевица?

Възможно е лабораторията да е пропуснала да направи анализ на „отцеденото тегло“, посочи д-р Иванов. Освен това по света се култивират стотици сортове грах и царевица. Всеки от тях има свой, уникален профил на нутриенти. Ситуацията се усложнява от факта, че дори при един сорт има различия в зависимост от географската локация на посевите, които се дължат на неповторимите местни почвени и климатични характеристики.

Затова експертите препоръчват на етикетите да се отбелязват държавата на произход на растенията, държавата на производство и сорта на растителния вид.

При друга консерва - риба тон в зехтин Rio Mare - съдържанието на сол е 20% по-малко у нас, което мисля, че е изцяло положително, отбеляза д-р Иванов.

Зехтинът Extra Virgin De Cecco на практика е идентичен, разминаванията са в рамките на статистическата грешка и касаят наситени мазнини.

При трите вида алкохол (водка „Абсолют“, шотландско уиски "Джони Уокър" (Johnnie Walker) и джин Beefeater), включени в изследването, няма разлика, показват резултатите.

„Констатираните разминавания са минимални. Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Етикетите не заблуждават потребителите“, е заключението на експертите на база изследването.

Константин Арабаджиев – член на КЗП, Димитър Маргаритов - председател на КЗП и Константин Райков, член на КЗП и ръководител на проекта (отляво надясно). Снимка: КЗП

„По линия безопасност на храните няма никакво съмнение, че това, което се продава е безопасно. Може да има разговори кое колко полезно, вредно е, но категорично се доказва, че продуктите са безопасни“, посочи след представянето Димитър Маргаритов.

Според него двоен стандарт няма по оста Изток-Запад.

Той обаче смята, че трябва законодателно да се посочи какво точно е „съществена разлика“.

„Би трябвало да се въведе дефиниция на понятието „съществена разлика“ в законодателството, да се сложат обективни граници и когато то е налице, да бъде признато за нелоялна търговска практика и този, който го прави, да бъде санкциониран.

А ако този, който го прави, желае да запази продукта така, например заради вкусови разлики, той да бъде така добър да го отбележи – да регистрира друга търговска марка, да знае потребителят, че това например е грах „Балкански“, каза Маргаритов.

Авторите признаха, че не са успели да установят напълно идентични продукти в България и избраните страни например при сирената, затова и те не са включени.

Резултатите от проекта ще бъдат представени на ЕК, включително с анализите и резултатите от изпитванията и ще бъде отправена препоръка за законодателни изменения по отношение дефинирането на съществените разлики.

Проектът е на стойност 169 000 евро.

Цените на продуктите у нас и в останалите страни не са били сравнявани по него.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !