ГЕРБ-СДС и БСП вземат лъвския пай от хартиените секции на вота през юли

В село Въглен са били най-активни

OFFNews Последна промяна на 27 юли 2021 в 18:35 3929 0

Коалицията ГЕРБ-СДС и БСП вземат лъвския пай от гласовете в секциите с хартиени бюлетини, сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, който се базира на официалните данни от ЦИК. Според тях на територията на България с хартиени бюлетини се е гласувало в 2495 секции. В избирателните списъци на тези секции е имало общо 327 425 души. От протоколите на комисиите става ясно, че по време на изборния ден са дописани още 18 438 души. Броят на подадените гласове е 186 815 – т.е. избирателната активност в тези секции е била 54.01%.

Данните сочат, че в секциите с до 300 избиратели категорична победа бележи ГЕРБ-СДС с 29.86%, следвана от БСП с малко над 19%. И двете коалиции получават с по 6% повече гласове в сравнение с техния общ изборен резултат. ДПС също се радват на по-висока подкрепа в „хартиените” секции, а "Има такъв народ" и "Демократична България" привличат по-малък дял от гласовете в тях.

Секцията, в която най-много избиратели са гласували с бюлетини, е в с. Въглен (община Аксаково, област Варна). В нея от общо 862 души по списък 370 са упражнили правото си на глас. Интересно е, че в тази секция не е имало поставена машина за гласуване, въпреки че вписаните в избирателния списък значително надвишават прага от 300 души.

Същата е била ситуацията в с. Въглен и на изборите през април, когато отново са се ползвали хартиени бюлетини, а в секцията гласуват 471 избиратели от 871 по списък. Според критериите на ЦИК за изборите през юли секцията във Въглен дори трябваше да е оборудвана с две машини. Това става ясно от база данни, публикувана от ЦИК, съгласно която по две машинни устройства следва да има в 1115 секции, в които през април са гласували повече от 424 избиратели.

Анализът на данните с изборните резултати от 11 юли показва, че 83 от секциите с хартиени бюлетини са били с 300 и повече избиратели по списък. Някои от тях са били в лечебни заведения, но в останалите според Изборния кодекс трябва да е проведено машинно гласуване. Това обаче не се е случило. От документите, публикувани на страницата на ЦИК, не стават ясни причините за това. Общо имащите право на глас в тези 83 секции са били 28 591 души или средно по 344 на секция.

Машинното гласуване

Машинно гласуване на територията на страната се проведе в 9401 секции. В техните списъци беше включен основният дял от избирателите в страната – общо 6 258 078 души. Допълнително в изборния ден комисиите са дописали още 56 770 имащи право на глас. В тези секции са дали вота си 2 400 252 души, което прави избирателната активност в тях 38.01%.

Проверихме и как шестте партии с депутати в настоящия парламент си разпределиха гласовете от секциите с машини. Тези формации получиха общо 2 113 088 (или 89.22%), посочват от Института за развитие на публичната среда. 

Според данните на ЦИК в 1115 секции е имало 2 машини за гласуване. Въпреки че според ЦИК две машини бяха поставени в секции, в които на изборите през април са гласували над 424 избиратели, на 11 юли в тях гласуваха средно по 386 души. Секцията с най-много гласували на машина в страната е в с. Зайчар (община Руен, област Бургас) – там са гласували 743 избиратели. И на миналите избори там е имало машина, но тогава от 729 гласували, едва 3-ма са избрали да гласуват по този начин. В общо 33 секции на територията на страната са гласували повече от 500 души.

В секциите с машинно гласуване имаме разпределение на вота, което е почти идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска в сравнение с „хартиените”. Причините за разликата в активността може да са различни. Анализатори считат, че част от избирателите може да са се въздържали да дадат своя вот поради въвеждането на задължително машинно гласуване в секциите с над 300 души по списък (каквито са повечето в страната). Подобна теза се подкрепя от поглед върху избирателната активност през април в секциите, където отново се е гласувало само с хартиени бюлетини. Тогава те са били 2596 (в това число не са включени 484 мобилни секции) и в тях гласа си са подали 202 362 избиратели от общо 342 610 по списък. Така избирателната активност на предишните парламентарни избори там е била 59.06%. Явно е, че спадът в активността е по-малък, отколкото общия за страната, се посочва в анализа.

Като причина за по-ниската избирателна активност експерти посочват и факта, че изборите бяха проведени в сезона на отпуските през лятото. В допълнение, по време на предизборната кампания правоохранителните органи бяха особено активни, като техните действия се споменават като причина за намаляване на гласовете, подавани в секции в риск от контролиран вот.

Все пак не може да бъде даден категоричен отговор за това какви са причините (и каква е тяхната тежест) за намалялата с почти 10% избирателна активност в сравнение с изборите от април. Според екипа ни следва да се направи задълбочен анализ на причините довели до понижената избирателна активност. Само на базата на такъв ще може да се организира информационна кампания, която да отговаря на нуждите на избирателите, за да могат те да се включат в последващи избори. Именно по този начин ще се прекратят и спекулациите относно рекордно ниския брой гласували на 11 юли, коментират от института.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови