Европа смята, че доставката на оръжия за Украйна трябва да продължи, но не е сигурна как ще свърши войната

Устойчива обществена подкрепа за доставката на оръжия и боеприпаси за Украйна и разделение за това как ще свърши войната и целта на европейската помощ. Това показва новият доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) след проучване в 15 държави - България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Италия, Полша, Португалия, Нидерландия, Испания, Швеция, Швейцария и Украйна. Той е публикуван преди срещата на върха на НАТО през 2024 г.

В него се предполага, че лидерите на пакта е малко вероятно да намерят вътрешна подкрепа за разполагане на войски или увеличаване на разходите за отбрана, за да подпомогнат военните усилия.

Докладът разкрива, почти две години и половина след нахлуването на Русия в страната, че мнозинството от украинците (58%) вярват, че могат да постигнат победа на бойното поле и че доверието във въоръжените сили на Украйна и президента Володимир Зеленски остава високо. В Украйна обаче има големи разногласия, когато става дума за бъдещи компромиси, които биха могли да сложат край на конфликта.

Авторите на изследването и експерти по външна политика Иван Кръстев и Марк Ленард смятат, че очертаващите се различия в мнението на европейската и украинската общественост може да направят намирането на съгласие за това как трябва да приключи войната изключително предизвикателство, както и да окажат значително въздействие върху пътя на Киев към присъединяване към НАТО и ЕС.

Изследването на ЕСВП разкрива, че докато украинците вярват, че са способни да победят Русия на бойното поле, европейците са по-склонни да вярват, че крайният резултат ще бъде споразумение чрез преговори. Това важи дори за държави като Великобритания, Полша и Швеция, най-силните поддръжници на Украйна. Резултатите от проучването също така показват, че в ЕС има преобладаващ консенсус срещу изпращането на европейски войски в помощ на конфликта в Украйна.

Кога ще приключи войната?  Графика: ЕСВП

Иван Кръстев и Марк Ленард смятат, че разцеплението между Украйна и нейните европейски съюзници може да представлява значително предизвикателство за световните лидери преди срещите на 75-ата годишна среща на върха на НАТО следващата седмица във Вашингтон. Те твърдят, че сегашното нежелание на украинците да приемат болезнени компромиси, вече оценени от европейците, може да усложни пътя на Украйна към членство в ЕС и НАТО.

В цяла Европа има силна подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси в Украйна от нейните съюзници. Тази позиция е най-силно изразена сред отговорилите в Естония (където 74% смятат увеличаването на боеприпасите и оръжията за "добра идея"), Швеция (66%), Полша (66%), Великобритания (59%), Нидерландия (58%) и Португалия (57%). Голям брой също изразяват подкрепа в Испания (45%), Германия (44%), Франция (43%) и Чехия (43%).

От петнайсетте изследвани държави отговорилите в България, Гърция и Италия са единствените с мнозинство — съответно 63%, 54% и 53%, — които смятат, че увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници е "лоша идея". Само 24% от анкетираните у нас смятат, че "увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници" е добра идея.

Повечето европейци не са готови да харчат повече за отбрана, въпреки войната в Украйна. Само в Полша (53%), Естония (45%), Швеция (41%) и Германия (40%) голяма част от обществото подкрепя увеличените разходи за национална отбрана, "дори ако това означава, че трябва да се намалят парите в други области като здравеопазване, образование и борбата с престъпността". Но в повечето останали държави преобладаващото мнение (а в Италия, Гърция, Испания и Швейцария мнението на мнозинството) е, че въпреки войната тяхната страна не бива да харчи повече за отбрана.

Европейците са категорично против изпращането на войски в Украйна. Това е валидно дори в страните, които са най-агресивни по отношение на войната. Във всяка една анкетирана страна мнозинството от населението — от 54% в Швеция до 90% в България — се противопоставя на изпращането на войски. Въпреки това европейците обикновено са по-склонни да одобряват участието на техните национални армии във войната по различни начини, като предоставяне на техническа помощ на украинската армия или патрулиране на границата между Украйна и Беларус.

Нагласите към войната в Европа се разделят на три: тези, които искат Украйна да надделее над Русия ("лагера на справедливостта"), тези, които искат войната да свърши възможно най-скоро ("лагера на мира"), и тези, които са останали по средата ("колебаещите се държави").

Анкетираните в Естония (68%), Швеция (54%), Полша (50%), Великобритания (46%) и Португалия (42%) са най-склонни да кажат, че "Европа трябва да подкрепи Украйна в борбата за връщане на териториите, окупирани от Русия". Онези, които смятат, че "Европа трябва да подтикне Украйна към преговори за мирно споразумение с Русия", преобладават най-много в България (61% изразяват това мнение), Гърция (59%) и Италия (57%). Европейските "колебаещи се държави" включват Франция (30% за борба за връщане, срещу 36% за преговори за мирно споразумение), Испания (32% срещу 31%), Нидерландия (36% срещу 31%), Германия (31% срещу 41%), Швейцария (29% срещу 42%) и Чехия (34% срещу 46%).

Европейците са скептични за способността на Киев да победи Русия на бойното поле. Голям брой европейци смятат, че руско-украинската война ще завърши със споразумение чрез преговори, като респондентите в Гърция (49%), Италия (48%), България (46%) и Испания (45%) са най-склонни да поддържат това мнение. От изследваните страни само в Естония преобладава мнението (38%), че Украйна ще спечели войната.

Европейските очаквания за украинска победа обаче скачат средно с 12 процентни пункта при сценария, че страната получава увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от своите съюзници, въпреки че в 11 от 15-те страни преобладаващото мнение все още е, че компромисно споразумение е най-вероятният резултат. В България 23% от анкетираните смятат, че войната в Украйна ще приключи "в рамките на следващата година", докато мнозинството - 41%, смятат, че ще приключи "в рамките на 1 до 5 години". 16% от българите смятат, че "Русия ще спечели войната". 13% вярват, че Украйна може да постигне победа на бойното поле.

Самите украинци остават уверени, че ще победят Русия на бойното поле и че могат да продължат да разчитат на подкрепата на своите международни съюзници. Само 1% от украинците смятат, че Русия ще спечели войната, докато мнозинството (58%) поддържат мнението, че Украйна ще постигне победа на бойното поле. По-малко от една трета (30%) виждат споразумение чрез преговори като най-вероятния резултат. В хипотетичния случай на получаване на увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от съюзниците тези, които виждат победата на украинското бойно поле като най-вероятния резултат, нарастват до 69%.

Устойчивостта и убедеността са очевидни и в доверието на украинците в техните съюзници, като 72% смятат, че ЕС е надежден съюзник. Тази увереност достига връх от 84% за Обединеното кралство и също така е ясно изразена в случая на САЩ (78% положителна оценка), Литва (77%). Дори в случаите на Германия и Франция, чиято подкрепа не беше сигурна в първите месеци на войната, съответно 76% и 73% от украинците ги виждат като надеждни съюзници.

В Украйна обаче има големи разногласия, когато става дума за бъдещи компромиси, които биха могли да сложат край на конфликта. Когато им беше представен хипотетичен компромис между членството в НАТО и териториалната цялост, повече от седем от десет (71%) от украинците казаха, че не биха подкрепили предложението за влизане в НАТО в замяна на съгласието да не си връщат окупирана територия.

Във втори сценарий, представен на респондентите, 45% посочват, че биха предпочели да загубят части от окупираната в момента територия, но да останат суверенни, "със собствена армия и свобода да избират своите съюзи, като ЕС и НАТО". Само 26% са казали, че биха предпочели да си върнат окупираната в момента територия, но на свой ред да приемат демилитаризацията и да станат неутрална страна, която не може да се присъедини към съюзи като ЕС и НАТО. Останалите 29% не знаят как да отговорят на такъв компромис.

Доверието във въоръжените сили на Украйна и президента на страната Володимир Зеленски е силно. 79% от респондентите в Украйна посочват, че имат "голямо доверие" във въоръжените сили на Украйна, като допълнителни 17% отбелязват "доста голямо доверие". Почти две трети (65%) заявяват, че имат "голямо доверие" или "доста голямо доверие" в президента на страната Володимир Зеленски, въпреки затрудненията на бойното поле и тежестта на поста.

Военната сила на Русия се разглежда като основната пречка пред украинския успех както от украинците, така и от гражданите на повечето европейски държави. Мнението, че военната сила на Русия представлява "голяма" или "умерена" пречка пред Украйна да си върне територията, е най-силно изразено в Украйна (81% изразяващи това мнение), Гърция и Естония (79%), България (76%), Чехия (74%), Полша (73%), Великобритания (72%) и Испания (71%). Швеция се отличава по този въпрос, като само 56% смятат, че военната сила на Русия представлява основна пречка пред Украйна да си върне територията.

В България разпределението на отговорилите е както следва: 63% смятат, че военната сила на Русия е "голяма пречка" пред Украйна да си върне територията; 14% я виждат като "умерена пречка", 4% я смятат за "малка пречка" и само 3% смятат, че "изобщо не е пречка". Гражданите тук са сред най-скептичните за възможността за политическа промяна в Русия през следващите 2 г. Само 20% от анкетираните смятат, че промяна е "по-скоро вероятна" или "много вероятна", докато 65% смятат, че е "по-скоро малко вероятна" или "много малко вероятна".

Европейците са разделени, когато става въпрос за ползите от приемането на Украйна в ЕС. Проучването на ЕСВП открива силна подкрепа за членството на Украйна в ЕС в Португалия (59% виждат членството като "добра идея", срещу 20% като "лоша идея"), Естония (58% срещу 27%), Швеция (53% срещу 28%), Испания (51% срещу 24%) и Полша (48% срещу 31%). Скептицизмът е най-висок сред отговорилите в Германия (54% "лоша идея" срещу 31% "добра идея"), България (50% срещу 26%), Чехия (48% срещу 36%) и Франция (40% срещу 36%).

Кое е по-важно за бъдещето на Украйна? Мнения на украинците.  Графика: ЕСВП

Сред самите украинци почти две трети (64%) поддържат мнението, че членството в ЕС е толкова важно, колкото членството в НАТО за бъдещето на тяхната страна.

"Поразителното в състоянието на общественото мнение по отношение на Украйна е неговата забележителна стабилност, въпреки че конфликтът не е замрял, в много отношения обществените нагласи са се променили. Обществената подкрепа за продължаване на доставките на боеприпаси за Украйна се задържа в цяла Европа, но мнозинството от европейците се противопоставят на изпращането на западни войски в Украйна. Общото усещане е, че чрез изпращане на оръжие и финансова помощ ние ще укрепим силата на Украйна и ще я поставим във възможно най-добрата позиция да се стреми към приключване на тази война чрез преговори", коментира Иван Кръстев.

"Нашето ново проучване предполага, че едно от ключовите предизвикателства за западните лидери ще бъде помиряването на противоречивите позиции между европейците и украинците за това как ще приключи войната. Въпреки че и двете групи признават необходимостта от продължаване на военната помощ, за да се помогне на Украйна да отблъсне руската агресия, има дълбока пропаст около това какво представлява победа и каква всъщност е целта на подкрепата на Европа", смята Марк Ленард.

Той допълва, че докато европейците предимно смятат, че най-вероятният изход е постигане на споразумение чрез преговори, украинците все още не са готови да приемат териториални компромиси за присъединяване към НАТО, нито да се ангажират с идеята за "финландизация", при която биха запазили територията си, но ще се откажат от ЕС и амбициите за НАТО.

Следете новините ни в GoogleNews