Иво Иванов е български автор, журналист, спортен коментатор и кореспондент, който живее и работи в Канзас, САЩ.
Повечето от историите на Иво са от света на спорта, много от тях никога не са били публикувани на български.
За OFFNews е изключителна привилегия, че разказвачът, на когото толкова се възхищаваме, се съгласи да стане наш автор.
Детето чудо излетя във въздуха.
Инфарктният момент сякаш бе изсмукал всяка молекула кислород в 40-хиляднaтa „Джорджия Доум“ в Атланта и пълната до пръсване зала затаи дъха си. Малкото тяло бе набрало колосално ускорение, благодарение на въртеливия момент, създаден от изумително мощно предно премятане, извършено с нечовешка прецизност и сила, при това върху тясна десетсантиметрова ивица дърво.
Нямаше сила на този свят, която да спре полета на хлапето и то се носеше директно нагоре, като свистящ малокалибрен куршум... високо, може би прекалено високо – далеч над гимнастическата греда. Момичето увисна за миг в застиналия от напрежение въздух, групира тялото си и най-после реши да каже “Добре де, ще се върна!” на гравитацията. Чакаха я две задни превъртания и сложно приземяване... Приземяване, от което зависеше толкова много.
14-годишната Доминик Мочеану – най-малката гимнастичка в историята на Съединените щати, бе поела върху невръстните си рамене огромно бреме от напрежение, национални амбиции и очаквания.
За пръв път американският отбор имаше шанс да спечели олимпийското злато. Но за да можеше това да стане, в този ден детето трябваше да се превърне в героиня. Съчетанието ù на греда бе започнало точно преди 87 изумителни секунди и неговата дързост, въображение и нереална прецизност бе довела публиката до състояние на изнервена до крайност, истерична еуфория.
Малката Доминик влезе в двойното салто със стихийна скорост, като трохичка, засмукана от торнадо. Тялото ù се превърна в мъглявина, следвана като побесняла комета от кестенявата ù опашка. Нямаше място за грешка, нямаше място за падане. Напрежението бе осезаемо.
Една десета от секундата продължи цяла вечност и когато детските крака най-после намериха с трясък земята, гимнастичката буквално закова като два кинжала стъпалата си върху тепиха. Перфектен баланс… перфектно приземяване! Цяло чудо е, че покривът на залата остана на мястото си след това изпълнение – публиката изригна като вулкана Кракатау.
Малко по-късно, за пръв път в историята си, американките си осигуриха златния медал, а пресата нарече отбора “Великолепната седморка”. Макар че беше преди повече от 16 години, помня добре момента, който остава един от най-емблематичните на последната лятна олимпиада, провела се тук. Освен мен и още 40 хиляди в залата, един милиард телевизионни зрители гледаха епичното изпълнение на невръстната Доминик, която се превърна в любимката на цяла Америка. Гледаха я и две големи кафяви, просълзени от щастие очи в малко бедно селце в щата Илинойс. Очите на най-големия ù фен – осемгодишно дете на име Дженифър Брикър.
Днес ще се опитам да ви разкажа нейната безумна, неправдоподобна история, която е свързана по особен начин не само с историята на Доминик Мочеану, но навярно и с вашата, и с всяка друга история на този свят. B нея ще се натъкнем на някои странни неща – наемни убийци, ФБР, деспотични злодеи, неочаквани герои, Бритни Спиърс, мистериозно препоръчано писмо, Алберт Айнщайн, озадачени близнаци, наречени Джим, швейцарски психиатър и не на последно място – едно вечно въртящо се, идеално кръгло колело...
В даден момент от живота си малката Дженифър осъзна, че просто не може да се отлепи от телевизора всеки път, когато Доминик се появеше на малкия екран. Идол е меко казано – момичето бе просто обсебено от гимнастичката. Не изпускаше нейно състезание, интервю, пресконференция. Събираше всичко, свързано с Мочеану – статии, плакати, снимки, цитати.
“Не знам защо – спомня си Дженифър, – може би, защото ми напомняше за мен самата... толкова мъничка и крехка, но безумно смела, с големи кафяви очи и кръгло, кукленско лице... Исках с цялото си същество да бъда като нея и естествено, реших, че ще тренирам гимнастика!”
“Гимнастика ли?!” Дори майка ù Шерън – жена, която трудно може да бъде извадена от равновесие, била леко изненадана... но само за секунда. “Виж какво, Джен – казала тя, – аз съм те учила осем години, че в нашето семейство не съществува изразът “не мога”. Щом си решила да тренираш гимнастика, ще тренираш гимнастика, а ние като семейство ще ти помагаме с каквото можем.”
И ето така, без много шум и излишно напрежение, малката поклонница на Доминик Мочеану става най-уникалната гимнастичка в историята на Щатите.
Поради рядък родилен дефект Дженифър Брикър идва на този свят без долни крайници. Краката ù ги няма чак до хълбоците. Това обаче се оказва незначителна подробност за нея и за хората, които я обичат. Без да използва протези или инвалидна количка, Джен намира начин да бъде нормално дете, да се движи непрекъснато, да се катери, да играе неуморно каквото си пожелае и дори да спортува.
Гледах кадри от мачовете на Дженифър по баскетбол в гимназията и се наложи да разтъркам очите си. Да, баскетбол! Mетодът ù на придвижване е чрез избутване върху невероятно силните ù ръце, които са в състояние да изстрелят тялото ù като ракета по игрището. В даден момент Джен дори “надбяга” противниковия гард, за да открадне топката пред очите на невярващата публика.
Джен играе и софтбол, волейбол, плува, дори се научава да се пързаля, връзвайки кънки на ръцете си. Но момичето открива истинското си призвание в света на гимнастиката. Почти свръхестествената ù координация и експлозивност са подсилени от маниакална всеотдайност в тренировките. През 1999 г., за изненада на спортната общественост, Брикър сe появява на щатското първенство по детска гимнастика и печели шампионската титла срещу напълно здрави съпернички!
За хората, които са гледали изпълненията й, сърцатата безкрака гимнастичка е не по-малко изумителна от нейния идол – златното дете на американския олимпийски отбор Доминик Мочеану.
Но малко хора знаят, че докато цялата страна празнуваше титлата й, самата Доминик бе разкъсвана от непоносима вътрешна агония и дори на върха на почетната стълбица не можеше да открие и един-единствен светъл лъч в младия си живот. Родена в семейство на румънски емигранти, Доминик израства под тежката сянка на деспотичния си баща Димитру – еднолинеен, суров и алчен човек, обсебен от болни родителски амбиции.
Следва на стр. 2
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23.01 2015 в 17:05
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
02.06 2014 в 18:47
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.06 2014 в 16:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.06 2014 в 12:19
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.06 2014 в 12:13
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.06 2014 в 10:43
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.06 2014 в 04:20
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.05 2014 в 23:35
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.05 2014 в 19:50
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.05 2014 в 18:59
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
ob1
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''