Санжè на дръжавицата

Николай Фенерски е автор на идеята и каузата Резерват Северозапад, която първоначално тръгва като носталгичен сайт-речник на северозападните думи, изрази и дълбокомъдри сентенции през 2002 година. Постепенно около идеята се събират хора, милеещи за Северозапада, сайтът се разраства, създава се форум и сдружение със същото име. През 2012 година се появява документалният филм “Резерват Северозапад”, автор, продуцент и сценарист Н. Фенерски, режисьор по монтажа Пламен Николов, оператор Георги Маринов. Филмът взима участие в различни фестивали и печели сърцата на зрителите. Предстои да бъде излъчен по някоя телевизия и да бъде пуснат за свободно разпространение в интернет. Н. Фенерски е инициатор и редактор и на алманаха за култура на областите Видин, Монтана и Враца “Резерват Северозапад”, чийто първи брой излиза през 2010 година, а втори брой ще бъде пуснат в продажба от началото на февруари 2013. Н. Фенерски публикува проза и публицистика от края на деветдесетте, през 2009 г. излиза първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично”, в края на 2012 излиза и втората му книга роман в разкази със заглавие “Не казвай на майка си”. И в двете книги има текстове, свързани по някакъв начин с мястото, където авторът израства – Северозападна България.

Първият текст, с който тръгва всичко преди повече от десет години, започва така:

”Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни. Или поне от някое още неизследвано племе. Ние естествено сме против Дарвиновата теория и това е просто алегория (да не земат са да са засегнат, че ин ги викаме шебеци!).

Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата. …”

Повните ли Магурата и бандюгите около Централна гара ее преду неколко десетилетки? Ка си те врътът на пръста и те омагьосват, а тизе премигваш срещу тех като плъй у брàшно, така си те издойват едно качествено и не знааш, горко му, откъде ти е дошло като аризано, ча след после бааавно зацепваш, че ората са си те обръснале на сухо и до централния орган у черепната ти кутишка достига мислата, че си толко абен и прос, колко никой друг не моо бъде. Коги видиш, че наместо сто лева у джебето са ти останале къде десетина. По онава време разни мушмороци от днешните и вчерашни политици, семката им доуна деебем, са се училе ка се праи тоа номер, санжèто на дребно, та да може днеска да ни го спретнат целокупно и да ни го нагньетат четврътит, та да не превръта. На едро.

И сеги си „топат топката“, както сами те обесняват ситуациата. По времето на мадридскиа бандит имàх нещастието да работим с един от близките до властъ, един, дето си топа топката от страх у друга дръжава вече доста годинки. Тама тоа боклучец не смеа да праи золумете, де ги врътоли у родината си. Беа го избрале тогива на мого висок пост със седалище у центъра на столицата, почти министерски, а я заработвах неко левец у часната му фирмица за туристически услуги, че требва отнекъде да падат стотинки, тиа дечуре на мене чакат, секи ден леб едът, не моо да пробирам, бачкам, кво има. И на тоа убавец мамин му са нагледах на сеирете от мого близко. Тоа същиа е забогател у най-мътните години чрез организирванье на едно санженце у едно малко населено местенце с курортна слава. Завлекъл едни орица с едни парици. Хазаи и собственици на леглова база. Коги завлечеш иляду човека по иляду лева, ставаш милионер, а те пиат една студена водица и си викат добре, че не са биле две иляди.

Мааани, ако зема сеги да разправам за тоа и неговото пропаднало семейство... Ше се погнусите, убеден съм. И те тиа абиче, тиа глъмере и говновозе, тиа същите специалисти по санжетата са у момента ората, дето се грижат за организираньето на пропадналата ни дръжавица. Се едно да дадеме торта на детенце и да му речеме ше седиш два дена гладно и нема да посегаш на тортата. Или у клетката на лъвъ да туриме две тлъсти ягньета, баш коги е прегладнел и да му викаме недей, не барай животинките. Ка да стане таа работа? И нее проблема ни у лъвъ, ни у тава, че му даваме да еде. Бандити са, ше краднат, кво друго да праат? Проблемацията е, че сме стигнале изобщо до тама. Между назе и тех никоги нема да има допирни точки, никоги нема да има едно съвместно разбиранье за ситуациата. За тех тя е една, за назе е друга. Ти го пюваш, оно вика дъжд вали.

Нравственус – тава е думата. Присъствие на душъ у телото. Требва да им се праи на сички у институциите психотест, у смисъл на душевен тест. Разбира ли койо е добро и койо зло. И разбира ли, че да си земеш за у вазе си неко и друг мильон не е добро. Пропадне ли по тия точки, да бега далеко и да се не опитва повече да са укикерва къде му не е местото. Кустурица се ебава с назе у филма си, повните ли митничара, де викаше „сичко е наред“ и другия, де обесняваше, че койото не се купува со паре, се купувало со много паре – българска поговорка. Въпросът е има ли шепа ора тука, които не биха се продале за нищо на тоа свет? У наличност ли са екземпляре с такава конструкция?

И те така. А горе у Централата игръта продължава. Мики Маус от Кула се сниши доле по тревъта и ше топа топката от ниско. Опозициа, викат червеногъзите шебеци. Ма сички са такиви – и Бубайко, и Сидеров, и смрадовете от депесето... Секи от големите лъжци знаа къде са милярдите. Значи сички те топат топката у един одбор. Одих наскоре при един голем човек, поет, чийто стихове ше улезнат у читанките. Запознааме се и той пита тама де живееш има ли управници от депесето у власттъ. Щом тоа човек е разбрал колко са доуни и се притеснява за родината ни, сметайте за кво става дума.

А по другата тема нема да се изрезваме, щото по неги се изрезаа сички желаещи. Млатеньето ми допада по принцип, що съм си малко пустиняк, филмът „Боен клуб“ ми е у пръвата десетка, понеко път човек има нужда да се побие малко с некой себеподобен, да си изкара гяволете от главъта, да му шибнат два-три шамара на едро с маицата, че да му доде акъя у кухата тимберица и да се сети закво се е окотил на тоа свет. Профилактика един вид, глейте филма, та да разберете идеята баш ка си требва. Я тренирах малко при Рашко Ломски. Ма сеги немам време. Ма па ше потренирам, щото вече нема и с кой да са сбиеш по мъжки те таке чесно и без лоши намерения. Ако некой от вазе има желание и е у категорията до 90 кила, да са обажда. Предложението важи сал за аматьори, що живота още си ми е мил. Я му виках на Дудуков туке ено време да си напраиме един спаринг, него щех със злоба да го млатим, ма той не мъцна таа жената изтръпнала. А поетът Палми Ранчев е свестен тип. Преду два месеца се виждааме, пийме по едно винце, викам му тиа абиче боксьорете четът ли ти стихотворенията. Той се или, кво да праи. Два различни света са тва. Единият у некои отношения е излишен.

Гледааме двубоя ка си требва с чашка и салатка пред телевизора у един приятел у Бела Слатина. Не бех прекалено разочарован, щото не съм бил и прекалено очарован предварително. Ама синчето му на пет годинки плака, горкото. И си спомних и я ка ревах, коги Левски падна от ЦСКА, да съм бил на десет, не повече. Остава спомен обаче за цел живот. Ама нека да са учат дечурете, че понеко път требва и да понасаш загуби. Ние с родителете им колко загуби вече понесооме. Колко крошета изядоаме от тоа и от оня омраз през последните 25 годин... Не е за приказка. Ем ни показват сеире, ем ни биат, ем ни зимат парите – санже отсекъде, каам ви.

Затва сичкиа тоа политически плякор моо го поздрàвим сал с едно:

В имени Ленина

връйте дръндъръ си лелина!

Още по темата

24/01/2014 Нашите автори

Любими северозападни изразни средства

10/06/2013 Нашите автори

Северозападна антроподицея

26/01/2013 Нашите автори

Из битието на един конощип

Следете новините ни в GoogleNews