Любими северозападни изразни средства

Последна промяна на 24 януари 2014 в 18:46 27844 8

Никоалй Фенерски
Никоалй Фенерски

Любими северозападни изразни средства – 1 част *

Време е според мен да подходим по-хладнокръвно към проблематиката, да загърбим за момент емоциите и да се опитаме, неуспешно, разбира се, да систематизираме леко своя така любим творчески северозападен хаос. А и не би могло да бъде иначе, не можем да продължаваме да караме само на емоции и въжделения, на мечтания и копнежи по едно по-добро бъдеще, изпълнено с асфалтирани пътища и натъпкани хладилници, нали така? Така е. Отговаряме и продължаваме, защото и на едно место да се стои не може, а и систематизирайки чертите и особеностите на северозападната чувствителност, ще успеем да изградим оная основа, необходима на бъдните поколения да продължат нататък по пътя неравен на личностната си идентификация. Защото всеки се пита кой съм аз и накъде съм тръгнал в един миг от живота си безрадостен, а ние ще дадем на питащите се като коз първоначалния отговор на тоя въпрос и всеки питащ се вече ще знае – аз съм индивид северозападен, див, непокорен, тънкообиден, лют, весел, необуздан, нешлифован, грапав, крив, първичен и краен у всеко едно действие и мисъл. И след като знае, той ще ни е благодарен, че сме му посочили накъде да върви и нема повече да се лута налево и надесно като шиле метиляво из тоя наш единствено възможен живот.

В хаоса е нашата сила, както е известно даже и на мечките в гората. Но идва един момент от живота на човека, една такава величава секунда, когато в съзнанието проблясва като светкавица мисълта за бъдните поколения - какво ще им оставим на тях? Нека да не бъде само хаос. Нека им оставим и една звезда на небосклона, една посока, за да не се лутат и те като нас опипом в тъмнината. И така, като им дадем начален старт, те някой ден ще достигнат онези бленувани висоти в изследването на северозападната магия.

Но стига с тези високопарни встъпления, кому са притрябвали, питаме се ние искрено учудени. И си отговаряме с неприкрит възторг и тържество на духа, че абсолютно никой не е притупал за нашите емоционални изстъпления, затова по-добре да преминем по същество към въпроса кои са най-любимите изразни средства на Северозапада, кои са онези метафори, които крият в дълбочината си изненадите на Вселената...

И така, да почваме, па каквото сабя юнашка и честта, майко, пропаднала. Честта ни демек. Щото и тя е такава, като целата ни работа. Но все пак си я имаме, в наличност е все още и никога нема да си я дадем. Без бой.

(И една последна уговорка. Ще се запитат некои от вас нема ли тука в СЗ фигури и епитети, касаещи такива светли обекти като любовта, луната, звездите и добрината хуманистична. Има, мили мои, има. Но те са за лично ползване и не се изговарят просто така под път и над път. Така че молим пуританите да спрат четенето до тук. Щото ще става дума предимно за първичности и телесности.)

На пръво место требва да туриме сравненията, много ясно. Без сравнения северозападният човек е като без крайник - горен или долен, нема значение. Ако не сравнява, той не може да изрази основни свои потребности и мисли. Как ще каже иначе колко голем мерак има, ако не ползва сравнението „Ше те клата като гладен циганин кисела джанка“ или „Ше те надена като миньор ботуш за трета смена“? Или примерно по какъв начин да съобщи на врага как възнамерява да се отнесе с него, ако не му заяви „Ше те буам като маче у дирек, та ше се осереш“ или „Ше те напраа на Мики Маус у главъта“? И подобни сравнения касаят желанието за секс и бой, но не са само тия двете желания основни в битието северозападно. Има още едно и то може би е главното. А именно желанието да се употреби течност с определен алкохолен градус: „Пие ми са, та ми са клатат зъбите“ или „Пие ми са, та ми скърца гъзъ“. Некой може да възрази, че това не са точно сравнения, а хиперболи, но ние у такива дълбочини не сметаме да навлазаме, от хиперболата до сравнението разстоянието е не повече от един милиметър, философски погледнато разликата е пренебрежима, а смислово двата похвата абсолютно се припокриват. Перифразирайки, можем да стигнем до модели като „Пие ми се като на човек с разклатени зъби“ или „Пие ми се като на човек със скърцащ гъз“, но подобни варианти звучат достатъчно обидно за нашего северозападнего брата, че да изпадаме дотам и да се подлагаме на унижения, затова ще ги премълчим в бъдеще, а вие не се осмелявайте да ползвате такива сурогати.

Разбира се, сравненията се ползват за всички сфери на живота и не се ограничават само до изброените. Като например „Изсъънал си на пъдарска дреа“ значи, че си отслабнал много, а „Див на кантонерски петел“ значи изключително див човек. Първото сравнение идва от пъдарското ежедневие – пъдарите, иначе казано селскостопанските пазачи, сигурно са оставяли връхната си дочена дреха, закачена на некоя ограда в жегите и тя пресъхвала и се спичала. А второто сравнение е основано на чертите на кантонерските петли. Преди години в Северозапада пътуваше легендарната теснолинейка. Влакче, състоящо се от три вагона и дизелов локомотив. Свързваше с много криволици Червен брег и Орехово, а между тех и много от нашите селия, изминаваше това кратко иначе разстояние за около четири часа, но общо взето разписанието му беше относително. Много истории за това транспортно средство чакат да бъдат разказани. Щото времето си минава и днес бившите гарички са като след гранатометен обстрел, а маршрутът, по който минаваха релсите, отдавна е обрасъл с треволяци. Железото е отнесено и предадено за вторични суровини. А бай Мангау и неговата армия от орки продължават да обикалят из оня пустиняк, белким намерат некоя случайно забравена джанта, за да изкарат два лева, с които да си купят кисело вино и един соев кренвирш за малките оркчета, защото и те душа носят и искат папу, за да пораснат и станат големи орки и да продължат делото на предците си, понеже такава е съдбата, орисията и кармата им и никакво друго бъдеще нема. И нема. И си нема.

Та некои кантонери, демек жепейски служители от кантоните, си гледали покрай другите задължения и по некоа кокошчица. Имали и петли, много ясно. А петлите им били толкова шашави, че тичали срещу локомотива на влака да му кълват железните колелета, подтиквани от своята си петльова гордост и ярост. И те така те. Таа приказка свършва. По-нататика ше разкажем па друга.

* Трактат от неиздадения до днес колосален научен труд
За некои черти на северозападната душевност

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.01 2014 в 12:52

Не мисля, че са в тази поредност. Един образ от тоя край се беше изказал така за жената си: Доде я ...таковам ми е 'убаво, ма като свръша ми иде да я прИбия.

27.01 2014 в 12:33

На них от северозападнала БГ у глАвите им само пиенье, бой и мандръсанье, в таа последователнос. Е те затва те са на тоа хал.

26.01 2014 в 15:29

Ристе,
скраП !
"Ама ти откъде да знаеш, нали си чукча писател, а не чукча читател..."

25.01 2014 в 23:46

Ристе не се излатай като пръч у канцелария. Всичко си е абсолутиш достоверно.

25.01 2014 в 18:33

Големи глупости си писал момко. И какво си се кицнал до тая бела скраб, ще кажеш голяма гордост - не, голем смех си!
А за кантонерския петел да ти кажа - не са били само ЖП кантонерите - имало е и пътни кантонери, дето са се грижели всеки за определен участък от пътя - почиствали са от клони, косели са тревата край пътя, запълвали са дупките и т.н. - за петел на такъв кантонер става дума, а не за жепейски. Ама ти откъде да знаеш, нали си чукча писател, а не чукча читател...

25.01 2014 в 13:08

А па я ако ги уловя тия от тоя комитет за защита на правата Ше ги напраа на Мики Маус у главъта,а сетне Ше ги надена като миньор ботуш за трета смена.Развииш ли какво ти ортувам.

25.01 2014 в 11:49

Па така говорш щото писатела ги нарича все пак по цивилизовано "оркчета" а си не каже като ората "долни нагли мангали,печки и брикети "та да са разбЕре кво е и що е

25.01 2014 в 00:48

Едно да ви кажа ... тая приказка с малките оркчета, като новинарски сайт я пускате. А ако я надуши комитет за защита правата на човека в нормална държава, ще ви ръзкартоли партенките за разпространение на изявления свързани с омразата.