Иво Маев е политолог, ангажиран с медийни проекти в Европа, както и с локални граждански и политически инициативи извън София. Държи на политическата памет, на документите и историческите аналогии. Застъпва тезата за ограничено участие на интелектуалците в политиката.
Как би обяснил днешна България на, да речем, скандинавец или англосаксонец от средната класа?
Държава, която по нищо не прилича на това, което той е свикнал да нарича “държава”, но в същото време достатъчно позната и приличаща на Гърция, Италия, Испания, Португалия. Страна на южната култура, на културата на виното, на по-бавното движение, на бавното хранене, по-бавното мислене, по-бавното развитие и т.н. Това впрочем е социална мода в англосаксонския свят.
В политически смисъл съществува ли това, което аз наричам “метакоалиция”? Т. е. има ли политически картел между ГЕРБ, БСП и ДПС плюс случайниците, в който само привидно има опозиция?
Прави впечатление, че доколкото левицата от дълго време стои в опозиция – или това, което се нарича левица или пост-комунистическа левица или нео-комунистическа левица, – тя не може да произведе достатъчно алтернативни политики и алтернативно говорене, което да претвори в стройна система за противопоставяне на управлението на ГЕРБ. В този смисъл ГЕРБ сега стои, общо взето, незаменим на политическия терен, доколкото ГЕРБ копира модела на една голяма народна партия, в която има всичко – от ляво до дясно-център, и се опитва да покрие максимално количество интереси. Затова не можем да говорим за метакоалиция или картел.
Къде се корени успехът на Борисов? Не говоря за народнячеството: може би в умелото балансиране между различни олигархични котерии?
Това е добро предположение, но според мен, става дума за изключителен политически инстинкт, бих казал животински инстинкт, в който усещането за политиката от макиавелистки тип доминира. От времето на Макиавели насам малко неща в политическата етика могат да се определят като значими и затова съм склонен да търся отговорите в поведението на Борисов именно в тази посока.
Т.е. евристичното, spur-of-the-moment, парадоксално политическо мислене, което използва мистичното преклонение на човека пред властта?
В някаква степен - да. Но това е талант, който на Борисов не може да му се отрече.
А на втори и трети план?
На втори план трябва да търсим корените в националната психология. На трети план да търсим в националната история. На четвърти план, ако искаш, да търсим и в геополитиката (смях). Така или иначе Борисов седи като една фигура, която като фокусник може да вади уникални решения, най-често краткосрочни, които могат да запушват дупки - иначе неговият кораб може да се обърне. Дали сега стратегически тези неща са правилните, тепърва предстои да видим, защото Борисов досега не е изкарал мандат. И сега се заинатил да изкара този мандат на всяка цена. В този смисъл виждаме един широкоскроен, отстъпчив Борисов, който е склонен да дискутира, да се извинява и т.н. Много повече обърнат навън, много повече обърнат към проблемите с Македония, Западните Балкани. Нещо, което не бе типично за ранния Борисов.
Но как е възможно масово хората да не забелязват, че той говори глупости и понякога и чисти слабоумия? Политикът не може и не бива да бъде единствено инстинктивен. Да не говорим, че при него прагът толкова е паднал, че той знае, че каквато и неука тъпотия да изговори, ще му се размине.
Не е съвсем така – просто така функционира политиката в България, и неговото говорене е доста ефективно. Няма да давам пример с Тодор Живков, но да дам с Буров. Буров, който стои като идеологически маркер на поколения българи. Ами ние знаем за него, че политическото му говорене не е по-различно от това на Борисов.
Пак две Българии, нищо ново. Образованата срещу 80-те процента (смях).
Да, доколкото младите образовани българи трудно успяват след Освобождението да направят дългосрочна политическа кариера. За сметка на това имаме Петко Славейков - нещо подобно на Борисов, който говори по същия начин и много дълго време стои в политиката.
Май си прав. Петко Рачов, извън литературната си дейност, е пример за конформизъм в българската политика; уж “леберал” априори, е бил готов на всичко апостериори (смях). Но за друго говоря: Борисов “удавя” целия спор за бъдещето на децата ни. Спорът за бъдещето става нерешим като имагинерен постструктуралистки спор между Бурдийо и Дерида, да импровизирам.
По-просто е: той гледа на политиката като на състезание, защото все пак е бил спортист. “Аз ви бия на избори, къде сте вие да го изиграем този мач, да видим дали можете”. Той мисли в спортни термини. И фактът, че побеждава, показва, че явно те са приложими и ефективни за нашенската политика.
Хипотеза: сега му е супер важно да избута европредседателството, да се снима с всички, да позира и да обиколи Европа, но след това, когато го затиснат вътрешните проблеми, ще “хвърли пешкира” и ще поиска нови избори – щот за него изборите са вид национален вот на доверие.
Аз мисля, че Борисов ще направи всичко възможно да запази мандата. Важно му е. Важно му е, защото той не може и не би искал да си тръгва от историята по унизителен начин....
