''Говорещите глави в парламента казват 5 приказки и се врътват''. Как връщането в Партийния дом руши журналистиката (видео)

Преместването на Народното събрание в бившия Партиен дом силно ограничи достъпа на журналистите до информация за случващото се в парламента. Под предлог фиктивния ремонт в старата сграда на Народното събрание от 2023 г. насам медиите работят в новите "кулоари" - малкото пространство пред пленарната зала, където политици говорят само в присъствието на пиарите си. На трибуната на долния етаж, отредена за брифинги, рядко се правят изказвания. Петицията на 85 журналисти, фоторепортери и оператори за възстановяване на пълен достъп до кулоарите не доведе до резултат. В студиото на OFFNews обсъдихме темата с две колеги журналисти - Пламена Игнатова от "Клуб Z" и Симона Костадинова от "Mediapool". 

"Нашето желание да имаме достъп до кулоарите не е продиктувано от нездрав интерес към личното пространство на народните представители. Всъщност с този нов режим, който имаме се промениха страшно много неща. Неофициалните разговори винаги са били нещо изключително важно в отразяването на политиката, особено в България. Тук не говорим за кулоарни клюки. Когато се внася един законопроект, например, е много по-лесно да намериш вносителя, за да ти обясни философията зад него", заяви Симона Костадинова.

Според нея с преместването на Народното събрание в бившия Партиен дом изцяло се е променил начина на общуване между журналистите и политиците, а оттам и между политиците и обществото.

"Сега пред нас говорят едни и същи глави - те избират сами кога да дойдат да кажат пет приказки и кога да си тръгнат и да се врътнат. Нямаме вече възможността да намерим депутата Х по конкретна тема", отбеляза Костадинова.

"Информацията, която излиза от НС, е много канализирана и филтрирана. Трудно може да бъде интерпретирана, общо взето е сведена до няколко реплики синхрон - тоест единствено и само препредаване на нещо, което някой днес е казал, като този някой е имал възможност много лесно и бързо да си тръгне в момента, който някой въпрос стане твърде неудобен за него. Отделно бива подпомаган в този процес от едни "колеги", които надвиквайки всички останали заради така създалата се среда, да зададат удобния въпрос и така събеседникът да отговори на удобните, а не на неудобните", заяви Пламена Игнатова. 

По думите ѝ Борисов отдавна провежда "наказателни акции", когато даден въпрос не му хареса. Отива си и журналистът, задал въпроса бива критикуван от свои колеги защо го е задал и така го е "изгонил". 

Симона Костадинова посочи, че петицията, подписана от 85 журналисти, фоторепортери и оператори, отразяващи работата на Народното събрание, с искане за достъп до кулоарите - за жалост не е постигнала абсолютно нищо.

"Получихме един формален отговор, подписан от главния секретар на НС - Стефана Караславова, която е там още времето на Караянчева председател. В него се отбелязваше като голям успех, че ще бъде оправен проблема с интернет връзката. (...) Всичко останало беше просто един формален отговор, в който се описваше каква е архитектурата на сградата, която се охранява от НСО", коментира Игнатова. 

"Даже, ако не се лъжа - в отговора се казваше, че на практика в тази сграда няма кулоари, което е обективно невярно - кулоар в крайна сметка значи: коридор и пространство около пленарната зала. Такова пространство има и депутатите се намират там", изтъкна Костадинова. 

Пламена Игнатова обясни, че искането на журналистите за достъп до кулоарите е било обсъдено на председателския съвет в парламента, който обаче има само съвещателна функция:

"Не му е вменено според правилника, който е с ранг на закон - да взима решения. Тоест, решението е на председателя на Народното събрание - дали да удовлетвори исканията в тази петиция и в каква част да го направи. С тези сегашни правила, с които се нарушава нашия достъп, на практика НС погазва правилника, по който работи. Защото в преходните и заключителните разпоредби на правилника пише, че имаме право на неограничен и свободен достъп в сградата на НС.

Тя допълни, че ограничението на достъпа е залегнало в допълнителни правила, надписващи правилника. "Такива нормативни актове, направени по този начени, много пъти са падали в съда. Този проблем обаче дълги години е неглижиран", допълни тя. 

Целия разговор чуйте в записа. Абонирайте се за подкаста на OFFNews в YouTube!

Следете новините ни в GoogleNews