650 000 лева ще даде държавата за реклама на "малките" участници във вота

Около 650 000 лева ще отпусне държавата за предизборна реклама на "малките" участници в евровота. Около 600 000 лева ще са за агитация за партии и коалиции, а около 55 000 - за независими кандидати.

Изборите на 25 май са първите, в които бюджетът предвижда пари за т.нар. медийни пакети за партии, коалиции и независими кандидати. Целта е и по-бедните формации да имат достъп до медийни участия по време на кампанията.

Според новия Изборен кодекс "ваучери" по 40 000 лева ще получат партии и коалиции без държавна субсидия. На инициативните комитети, издигащи независими кандидати, се полагат пакети на стойност 5000 лева. 

С държавните ваучери за интервюта и медийни участия някои наблюдатели си обясняват големия наплив от независими кандидати и малки партии за предстоящите избори. Пита се какво пречи партията да вземе парите и да сключи договор с рекламна агенция, която да й върне по-голямата част от сумата под масата. Справката показва, че те са общо 35 спрямо 14 на евровота през 2009 година. Тази година в ЦИК се регистрираха 18 партии (3 бяха дисквалифицирани), 6 коалиции и 11 инициативни комитета. Амбиции за Европарламента са изявили са например два "клонинга" на ПП "Зелените" - ПП Зелена партия и Партия на зелените, три комунистически партии (БКП, Партия на българските комунисти и Съюз на комунистите в България") и др. 

Предстои ЦИК да утвърди точния списък на онези, които ще получат сумите. По сметки на OFFNews пакети се полагат на 10 от одобрените за участие във вота 15 партии, което прави общо 400 000 лева. Нямат право на допълнителни пари за медийни участия ГЕРБ, ДПС, "Атака", "Глас народен" и НФСБ, които извоюваха държавна субсидия по Закона за политическите партии след участието си в изборите за национален парламент на 13 май м.г.

Медиен пакет от 40 000 лева се полага и на 5 от 6-те коалиции: Реформаторският блок; България без цензура, ВМРО-НБС, ЗНС, Гергьовден; коалиция КОД (НДСВ и партията на Илияна Раева), АБВ; и Националистическите партии на България. Това прави общо 200 000 лева. Изключение прави Коалиция за България, която има държавна субсидия. 

Ако всички 11 инициативни комитети издигнат независими кандидати и те бъдат одобрени от ЦИК, добавяме към сумата още 55 000 лева. Предварителната сметка показва, че държавата ще плати общо около 655 000 лева, за да гарантира достъп до медиите на всички кандидати за ЕП.

Има още едно ограничение - общата сума, похарчена за предизборна кампания, да не надхвърля 2 млн. лева за партия и 100 000 лева на независим кандидат. Това поставя под съмнение дали например партията на Бареков - досега с най-разточителната кампания - ще получи сумата от 40 хиляди.

Предстои ЦИК и Министерството на финансите да одобрят правилата, по които се отпускат и ревизират получените пари за агитация в медиите. Средствата ще бъдат отчитани пред Сметната палата.

След като излезе списъкът с одобрените за финансиране участници, те трябва да сключат договор с медия за определено съдържание. Контрактът се утвърждава от ЦИК, уточниха от избирателната администрация.

След изпълнението трябва да бъде доказано пред същата комисия, че медийните услуги са извършени в пълния обем и едва тогава ще се изплатят пакета. Ако той е за по-ниска стойност от 40 000 лева, държавата ще плати по-малката сума.

ЦИК няма да плаща за агитация в социалните мрежи

Медийните услуги, които ЦИК ще покрие с пакетите, включват предизборни материали във вестници, списания и други периодични издания, участия в частни и държавни електронни медии, както и отразяване в новинарски сайтове. В решение на ЦИК изрично се казва, че няма да се осребряват суми, похарчени за агитация в социални мрежи като фейсбук и туитър, както и в лични блогове.

В решението си комисията разписа и как ще се доказват медийните участия. За предизборна реклама по радиото и телевизията ще се предоставя запис на електронен носител. За печатните издания се изисква копие от публикацията, от която да става ясен броят (датата).

Следете новините ни в GoogleNews