Ще оцелеят ли държавните културни институти в условията на нови държавни рестрикции

В светлината на лавинообразното нарастване на положителни с COVID-19 хора в страната на повърхността изплуваха различни проблеми, които трябва да бъдат решавани сега и веднага, защото всяка минута може да бъде фатална.

Вчера министърът на здравеопазването издаде нова, поредна заповед номер РД-01-626/ 27.10.2020, в която се казва следното - "Точка 6: Културни и развлекателни мероприятия (театри, кина, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство) могат да се организират и провеждат при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет на закрито при спазване на физическа дистанция от 1,5 м.и задължително поставяне на защитни маски за лице".

За запознатите с методологията на субсидиране на държавните културни институти тази точка ясно показва едно - при подобен казус културните институти са обречени.

Нека поговорим за музикалните институти.

Представете си една провинциална концертна зала. Тя събира 150 души. При 30 процента присъствие на публика в залата, за да бъде спазена заповедта на министъра, се получава присъствие на 50 души. Таванът на субсидиране на билетите у нас е 20 лева (но не и в провинцията). Масовата цена на билети в провинцията е между 8 и 10 лева. Държавната методология за субсидиране на билети се води от следната схема:

- за симфониети (малки симфонични оркестри, в България те са три - Враца, Шумен, Видин) цената на билета се умножава по 8,5 - при един продаден билет на цена 10 лева субсидията е 10 x 8,5 - тоест 85 лева плюс самите 10. Това прави 95 лева. Умножено по 50 продадени билета това носи сумата от 4750 лева приход за един концерт (в идеалния случай, в който са продадени максималният брой билети за концерта - 50).

- за опери и оперети, както и за филхармонии цифрата е друга - тя е 6,5 (а Операта е с методология по 4,5)...не случайно само преди няколко дни академик Карталов каза в интервю, че  при спазване на изискването за 50 процента публика в операта разходите не се изплащат (операта затвори врати на 24 октомври)

Вчерашната заповед на здравния министър обаче бе предшествана от редица ограничения на регионално ниво, които съвсем усложниха работата на културните институти.

Така например в някои провинциални градове бяха запечатани концертни зали. Места, на които репетират оркестри. Самите оркестри обаче имат за принципал не общините, а директно Министерство на културата, което до момента не е издавало никакви заповеди за преустановяване на работата на тези състави.

Така да речем един оркестър няма къде да репетира, защото кмета е затворил залата, хем трябва да репетира, защото иначе няма да може да свири, което също е съмнително, защото хем е позволено да има културни събития с до 30 процента посещение, хем на места не е позволено.  

Уравнението става съвсем сложно в светлината на още един факт - през май Министерски съвет взе решение в рамките на 6 месеца културните институти да бъдат финансирани по друг начин - чрез директно финансиране. Което на практика спаси всички държавни културни институти и хората, които работеха там - те получаваха заплати и издръжка именно чрез директно финансиране.  

Този срок обаче изтича съвсем скоро. В рамките на ноември. В светлината на новите рестрикции няма никаква яснота как ще продължи съществуването на оркестри и театрални трупи.

Днес за първи път се чу нещо по темата. Председателят на съюза на артистите в България Христо Мутафчиев заяви в обедния осведомителен бюлетин на БНР, програма Хоризонт, че се водят преговори с Министерство на културата в новия бюджет на страната да бъде предвидено удължаване с още 6 месеца директното финансиране.

Какво ще се случи оттук нататък зависи от преговарящите, но може би е време министърт на културата да заяви публично какво смята за така създалата се ситуация и каква визия за оцеляването на държавния сектор има.

Следете новините ни в GoogleNews