На първа позиция в класацията на международната преса (която е само критическа игра) засега е японската драма «Семейна афера» на Хироказу Коре-еда. Режисьорът (за 4 път в състезанието и с Награда на журито за «Какъвто бащата, такъв и синът, 2013) показва Япония на изключените и маргиналите, живеещи в периферията на на големите градове през отношенията в едно семейство. Отначало вярваш, че то е нормално и истинско, но постепенно разбираш, че всички доброволно играят роли – грижовната баба, бащата, майката, синът и дъщерята. Дори «осиновяват» малко момиченце от квартала, малтретирано от родителите си. Измисленото семейство съществува на принципа на симбиозата, всеки допринася с каквото може за общото оцеляване, къде с дребни кражби на храна или работа в сексшоп. Повече от парите обаче ги държи нуждата от човешка топлота и нормално общуване. Фамилията живее в хармония и разбирателство до момента, когато съзаклятието им брутално се разкрива. Режисурата виртуозно изследва както тясното пространство в паянтовата пристройка, така и нюансите в отношенията. „Исках да изразя поезията на човешките същества, а камерата и музиката са част от инструментите, които използвах за да успея.“ – казва режисьорът. Филмът вълнува с интимното вглеждане в безрадостната съдба на аутсайдерите като не раздава морални присъди. Разказът - бистър и нежен, постепенно се издига до обобщение за човешката участ.
„Щастлив като Лазаро“ на Аличе Рорвахер, заснет на 16 мм лента и после прехвърлен дигитално, красиво и с изтънчена чувствителност разглежда италианската селска среда донякъде в традициите на братя Тавиани и Ермано Олми. Режисьорката, любимка на Кан (с наградата за „Чудесата“, 2014), разказва историята на един добродушен до глупост младеж, когото всички експрлоатират – Лазаро. Рорвахер показва една действителност извън времето - модерно робство и феодална експлоатация на селяни някъде в италианските планини, които обаче живеят в хармония с традициите си. Решила е филма си като вълшебна приказка, с маркиза, имение и фантастични оцелявания, но след първата, почти идилична част, сменя тона, вкарва сатирични стрели и показва новия бит на селяните като изпаднали маргинали в големия град. Времето е минало, всички са остарели, само Лазаро е непроменен – същата детинска наивност, доброжелатгелност, неприспособимост. Сблъсъкът на грубата действителност със света на безкрайната добротга обаче е неминуем. Съселяните му да го смятат за нещо като светец, но финалът все пак е трагичен. Без лъчезарното излъчване на Адриано Тардиоло в ролята на Лазаро този филм би бил напълно невъзможен.
Кадър от филма „Черният ку-клукс-клановец"
С много шум в буквалния и преносния смисъл беше приет „Черният ку-клукс-клановец“ на Спайк Лий – открито политически трилър с директни съвременни препратки към ерата Тръмп. На пресконференцията американският режисьор си позволи да нарече американския президент с една обидна дума, текущо използвана в екшъните... Историята е вдъхновена от истинската история на Рон Сталуърт, чернокож полицай под прикритие, който се внедрява в Ку-Клукс-Клан през 70-те. В ролите са Джон Дейвид Уошингтън (бивш футболист, син на Дензъл Уошингтън) и Адам Драйвър.
Филмът осъжда както расовия екстремизмът на белите, така и на чернокожите, сатирично изобличава философията и комичните ритуали на Ку-Клукс-Клан и държи в напрежение от начало до край. Яростно политическо кино с майсторска режисура и пареща актуалност. Великият Магьосник на Ку-Клукс-Клан и съратниците му на няколко пъти повтаряха «Да направим Америка велика отново!», което предизвика смях в залата.
И още един политически сюжет събуди духовете – «На война» на Стефан Бризе. Заснет като документално кино, в репортажен стил, но всъщност много премислено като подготовка, той разказва за битката на синдикален водач, който се опитва да спаси една фабрика от затваряне. «Усещам нашата епоха, нашия свят като в състояние на война» - казва режисьорът, който беше в Кан с «Пазарния закон», донесъл Наградата за мъжка роля на Венсан Лендон. Тук този симпатичен и умен актьор отново е в акция, прави всичко възможно, за да се пребори с глобалните тенденции на закриване на производства, но в крайна сметка е предаден от своите и не успява.Корпорациите се оказват по-силни от държавните структури. Социалното насилие и принуда са показани буквално, яростно, без никакво разкрасяване. Радикално кино и както написа един критик, спрямо него социалните филми на Кен Лоуч изглеждат като нежни теменужки. «Не противопоставям добрите работници на лошите собственици или на корумпираните политици - обяснява Близе. – Направих този филм, за да легитимирам гнева.» Гняв и отчаяние на екрана, ударно въздействие в залата. Светът е разтърсван от конфликти, светът е във война ни казват много от филмите на фестивала.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
4I4ATA
Силяновска: Историческият спор с България не може да бъде причина за вето
230 млрд баксов
Работодателска организация: Пенсиите в България са твърде щедри
Moirae
Какво разказват местните медии за прякорите, които само МВР не знае
prikobzon
Камала Харис беше помолена да назове три добродетели на Тръмп, но не можа да посочи нито една