Мина почти месец, откакто темата за Истанбулската конвенция и социалната роля на половете (т.нар. "джендър") не излиза от публичното пространство, а изказванията около нея надигнаха вълна цунами, която сякаш издави всички по-трезви мнения.

Неволна жертва на истерията около "третия пол" падна и най-новият български детски филм "Лили Рибката", който от броени дни е по кината, а по-рано (и доста преди споровете около конвенцията) бе представен на "Киномания". Бяха публикувани заглавия, в които се твърди, че това е първият "детски джендър филм" и прочее. 

Притеснение породи главният герой във филма Алекс-Дани. Едно дете, което едновременно е и Александра, и Даниел. Дете, от което се притесняват собствените му родители. Всеки път щом някой го погледне в очите, то си сменя пола след вълшебна вихрушка: ако погледне Даниел, той мигновено се превръща в Александра, и обратно. Във филма има роми, които помагат на детето, а самата Татяна Лолова играе една от тях, заедно с Койна Русева. 

Общо взето поуката на филма е, че родителите трябва да приемат децата си с всичките им странности - като цяло мило послание, макар и банално с оглед на филмовата традиция по света. Но все пак говорим за детски филм.

В социалните мрежи се изписаха много изказвания против лентата - че е "пропаганда", че децата не трябва да го гледат и т.н., и т.н. Множество медии препечатаха мнение на загрижения зрител Олга Христова, която твърди, че "директно се призовава да се пренебрегнат традициите, вижданията на предците ни и науката, а вместо това да се сложат рибешки очила и да се приеме съществуването на Алекс-Дани." В това изказване се пренебрегва фактът, че все пак във филма става въпрос за вълшебства, които са необясними за човека и неговото организирано познание за света, сиреч науката, но са част от световната култура от векове. Накрая на филма също така "нормалността" възцарува - и Дани, и Александра започват да живеят едновременно.

Самият продуцент и автор на филма Ясен Григоров споделя, че сценарият е написан преди цели 8 години, а работа по проекта е започнала през 2015 г. и силно се разграничава от твърденията, че има нещо общо с "джендър" идеологията.

"Филмът "Лили Рибката" е приказка, която приканва зрителите да вярват във вълшебства, да не се страхуват от различните, да са с широки хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, така актуален днес. Проблемите, които г-жа Олга Христова търси във филма, са важни за нея и разбирам колко те са съществени за социалната общност, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и подход, от свободата на фантазията ми и не е направен под ничий диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да доближи възрастните до децата им, да попречи на елементарната омраза към различните (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – различните са много повече и се намират извън актуалния дебат за броя на половете), да провери колко обичаме сами себе си и благодарение на тази любов и самочувствие колко стабилни правим по-слабите от нас чрез подкрепата ни, напътствията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна полза.

Като много художествени произведения, “Лили Рибката” използва метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да променя. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – но не в сексуален план. Вихрушката не е символ на сексуална обърканост, а на нестабилност, несигурност и слаба самооценка. Много деца страдат от тази ниска самооценка заради комплексите на родителите.

“Лили Рибката” призовава към любов към самите нас на първо място и следствие на това добито и осъзнато самочувствие – към споделянето му чрез безрезервна подкрепа на децата ни и по-слабите, и различните от нас", пише той в отворено писмо след изказването на Христова. 

Всъщност, ако трябва да приписваме на лентата такива демонични качества, като това да отхвърля науката и традициите, то следва да кажем това и за филми като "Стюарт Литъл" например. Той излезе през 1999 г. и милиони малчугани, родени през 90-те, отраснаха с историята на белия мишок, който стана приятел на котка, бе осиновен от хора и бе единствената мишка с дрехи, която можеше да говори. Зрителите на филма спомнят, че именно със своята различност Стюарт впечатли семейство Литъл. И определено няма традиции хора да осиновяват мишки, които стават приятели на котка.

Ако трябва да се движим и по логиката на някои от заглавията, които нарекоха филма "джендър филм за деца", трябва да наречем "първи джендър мит" старото предание, превърнало се в шега, че който мине под дъгата, ще си смени пола. 

Така че, родители, спокойно. Ако заведете децата си да гледат "Лили Рибката", те няма да объркат своя все още формиращ се поглед върху половете, няма да станат представители на третия пол и при всяка поява на дъга да хукват в неизвестна посока. По-скоро ще гледате шарен детски филм, какъвто не е създаван у нас от почти три десетилетия.