Кой е Киплинг, написал ''Ако'' и приказките за Маугли, роден днес

По природа съм търговец на думи, а думите са най-силният опиат, известен на човечеството, е цитат от прочута реч на Ръдиард Киплинг, произнесна пред Кралския колеж на хирурзите в Лондон на 14 февруари 1923 г.

Киплинг е първият британец, получил Нобеловата награда за литература през 1907 г. - той е роден на днешната дата в Бомбай (сега Мумбай), Индия, преди 160 години. Отличен е от Нобеловия комитет „за силата на своята наблюдателност, оригиналността на въображението, жизнеността на идеите и забележителния талант на разказвач“, пише в nobelprize.org.

Авторът, който се обръща към детето в своите „Приказки“ с „мое Безценно съкровище“, а историите му са изпъстрени с Майка ягуарка, Кротушка-хитрушка, павиани, хипопотами, слончета и раци, всъщност имал нещастно детство.

Киплинг е изпратен на 6 години от родителите си в Англия и е оставен за 5 години в сиропиталище в Саутсий, ужасите от което описва в историята „Блей, блей, Черна овца“ (1888 г.), пише Енциклопедия Британика. После той постъпва в Колежа на обединените служби в Уестуард Хо, Северен Девън - нов, евтин и посредствен интернат. Той преследва Киплинг до края на дните му – но винаги със славните места, упоменати в романа Stalky & Co (1899) и свързаните с тях истории – неуправляем рай, в който най-високите цели на английското образование се постигат сред врявата от насмешки, тормоз и бой.

Най-известната творба на Киплинг е „Книга за джунглата“, която той издава през 1894 г. Историите за момчето Маугли, отгледано от животни в тропическите гори и приключенията му с мечката Балу, пантерата Багира, тигъра Шир Хан и змията Ка са емблематични в детската литература.

ПИШЕ „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА“ В САЩ

Киплинг е бил добър приятел с американския писател и издател Уолкът Балестие и се жени за неговата сестра Каролин „Кари“ Балестие през януари 1892 г., пише biography.com. Двойката купува земя от един от нейните братя във Върмонт, където строят мечтания си дом, наречен „Наулака“. Думата означава „безценно бижу“ на хинди.

Киплинг започва писането на „Книга за джунглата“ по времето, когато очаква първото си дете. Дъщеря му Джозефин се ражда през 1892 г. Според Би Би Си той ѝ подарява специално копие от произведението, в което пише: „Тази книга принадлежи на Джозефин Киплинг, за която тя бе написана от баща ѝ, май 1894 г.“. Скоро семейството на Киплинг се разраства с дъщерята Елси, родена през 1895 г. и син Джон (1897 г.). За съжаление Джозефин живее само шест години. И тя, и баща ѝ са повалени от пневмония през 1899 г., но тя почива от болестта. Смъртта ѝ разбива сърцето на Киплинг и той така и не се възстановява напълно от загубата, отбелязва biography.com.

Въпреки че е прекарал много време в Индия (включително 7 години работи като журналист там), той избира за историята си джунглата Сиони - място, което никога не е посещавал. Вместо това Киплинг се опира на опита на други творци. Според Ангъс Уилсън, който пише за живота и творчеството на писателя, Киплинг видял фотографии на тази джунгла, направени от неговите приятели Алек и Едмония „Тед“ Хил и слушал за впечатленията им от тези места. Той вероятно намерил вдъхновение и от творбите на британския художник, натуралист и писател Робърт Армитидж Стрендейл, включително от книгата му Mammalia of India („Бозайниците на Индия“), в която Стрендейл ги описва с илюстрации, пише Мартин Сеймур-Смит в биографията си за Киплинг.

Неговият баща Джон Локуд Киплинг бил илюстратор, музеен куратор и учител по рисуване. През 1891 г. той публикувал книгата Beast and Man in India: A Popular Sketch of Indian Animals in Their Relations with the People („Звяр и човек в Индия: популярни скици на индийски животни и техните отношения с хората“). На Киплинг старши са рисунките за някои от творбите на сина му, включително за „Книга за джунглата“ и новелата „Ким“ от 1901 г.

Първият пълнометражен филм излиза през 1942 г., но най-известната киноверсия на „Книга за джунглата“ досега е анимацията на Дисни от 1967 г. Студиото взима много от оригиналната история и я трансформира в семеен мюзикъл. Една от песните The Bare Necessities е номинирана за награда „Оскар“.

ЛЮБИМО СТИХОТВОРЕНИЕ

За отбелязване на Националния ден на поезията през 1995 г. програмата за книги на Би Би Си The Bookworm прави проучване, за да разбере кое е най-любимото стихотворение на британците. На първо място жителите на Острова избират „Ако“ на Киплинг, написано около 1895 г. Ето два превода на това легендарно стихотворение-манифест:

АКО

Ако владееш се, когато всички,

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен — не сееш клевети;

или намразен — злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха — зъл предател —

еднакво със Триумфа — стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка — и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани-

и изхабени — да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца — своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

...

АКО

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини;

ако сам вярваш в себе си,когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и във съмнението отстрани;

ако умееш да изчакваш и да не се не отегчаваш,
или клеветен не си служиш сам със клевети,

или пък мразен, на омразата сам ти не се подаваш,
но не униваш и не се държиш надменно ти.

Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел,

ако умееш да се срещаш и с успеха и с бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;

ако останеш твърд, когато извратени се повтарят,
пред теб изречени от тебе искрени слова,

или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива.

Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло,
да сложиш само на едно подхвърляне на зар,

и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар,

ако ти можеш нерви и сърце и мишци да насилиш,
на твоита цел да служат дълго и след своя край,

и тъй да се държиш, когато нямаш други сили,
и само вярата повтаря: "Ще държиш докрай!"

Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син,

ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръх мяра - ни един;

ако в минутата летяща ти успееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой -

Земята твоя е - ти всичко в нея ще владееш,
и повече от туй - ЧОВЕК ще бъдеш сине мой!

Превод: Сидер Флорин

След избухването на Първата световна война, Киплинг окуражава сина си Джон да се запише в армията. След смъртта на Джозефин, двамата стават изключително близки. Но Джон е отхвърлян заради проблемите си със зрението. Киплинг използва връзките си и успява да го запише в Ирландската гвардия.

През октомври 1915 година Ръдиард Киплинг получава вест, че синът му е изчезнал във Франция. Това разрушава връзката между родителите. Киплинг заминава във Франция да търси Джон, но усилията му са неуспешни. Киплинг продължава да пише, след като се завръща в Англия, но никога не се обръща към веселите и жизнерадостни детски приказки, пише biography.com.

През последните години от живота си Киплинг страда от язва, която отнема живота му на 18 януари 1936 г. Прахът му е погребан в Уестминстърското абатство в Ъгъла на поетите, редом до Томас Харди и Чарлз Дикенс

Следете новините ни в GoogleNews