„Бартер”, новият филм на Атанас Киряков, бе най-чаканата от мен прожекция на тазгодишния София Филм Фест. Високите ми очаквания бяха стъпили върху сериозни доводи- лентата е българска, създадена е по действителен случай, заснета е в едно красиво рибарско селище и е събрала в себе си цяла плеяда великолепни актьори. Е, разочарованието ми е съизмеримо само с изненада за рождения ден, където изненадата е, че нямаш подарък.
Филмът е продължение на документалния „Омагьосан от морето”, отново на същия режисьор. И двете истории са за ежедневието на обитателите на едно рибарско селище. Основният проблем в „Бартер” е, че има болезнено актуален аналог в реалния живот: мутри решават да застроят плажа с незаконни хотели. Главната роля е поверена на Филип Аврамов, чийто герой (Хиндо) е широкоскроен и малко наивен добряк, който се радва на малките неща в живота.
Част от сценария е била написана специално за една от най-ярките звезди в родните кино и театър - Татяна Лолова. Актрисата играе незрящата Флора, която „гледа” хората със сърцето си и твърди, че очите вече не са ѝ нужни. Голяма част от останалите роли са разпределени между не по-малко обичаните Койна Русева, Мартина Вачкова, Михаил Мутафов, Владимир Пенев и Калин Вельов. Разбирате защо очаквах да видя новия си любим филм, нали? А ето защо не се случи точно така.
Оказа се, че немалка част от диалозите са написани толкова изкуствено, че дори изиграни от гореизброените актьорища звучаха фалшиво и просто не можах да им повярвам. Почти ми е гузно да споделя това свое наблюдение след следното откровение на режисьора: „Аз искам актьорите да играят документално, да няма театралност, да е естествено”. Е, да, ама няма нищо естествено в духа на разговора някой небрежно да изтърве осем прозрения за живота и десет истини за трансцендентното, освен ако действието не се развива в кръчмата и не говориш с леко почерпения правнук на Конфуций. Съжалявам.
Ако трябва да бъда напълно откровена, беше ми и скучно. Прекалено дълъг филм за нещо, в което няма почти никакво действие. През първата му половина от куртоазия се прозявах само вътрешно, но след това дори на кумовата ми срама ѝ доскуча и си тръгна, та се отдадох на пълноразмерно прозяване, докато за пореден път гледах как Хиндо дава на пенсионерите риба, без да им взима пари, в случай че поради лека форма на мозъчна недостатъчност не съм разбрала идеята все още.
И клишетата. О, клишетата. По принцип в здравословната доза клишета няма нищо лошо, нали знаете онова клише за клишетата, според което клишето е клише с причина. Съгласна съм, но на частта, в която Флора отказа да оперира очите си, защото така и така вижда със сърцето си, нещо в мен безвъзвратно умря.
Всичко това, гарнирано с известна доза наивност, шепа предвидимост и няколко не особено добри операторски решения, ме кара занапред да подхождам с малко повече скептицизъм към нещата и да не се хвърлям в тях с ентусиазма напред.
Не съжалявам, че изгледах филма, разбира се. Интересно ми беше да видя какво е постигнато за забележителния срок от 19 дни, в който е заснета лентата. Пък и винаги е хубаво да видиш любимите си лица на голям екран. И както е казал Хиндо - „Винаги става въпрос за услуга - дали ще е към Господ, дали ще е към някой друг. Това е положението. Това е бартер.” Днес лош филм, утре - хубав.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
4006
1
10.02 2019 в 23:34
и един чудесен филм -Бумеранг!
Президентът: Вместо кабинет 'Желязков', имаме правителство на Пеевски и Борисов
Протест ''Бъдеще за децата'' блокира движението край Дунав мост
Протест ''Бъдеще за децата'' блокира движението край Дунав мост
''С Божията помощ ще се публикува концепцията на МОН. Вижда се кой има против хората да бъдат добри''
Тръмп гневен на Путин: Май ме мотае, трябва му друг подход