Уважаеми читатели, OFFNEWS, заедно със СИПО (Сдружени информирани потребители), има удоволствието да Ви представи нашата нова съвместната рубрика "Потребител". Нейна основна цел е да подпомогне всички при реализацията на едно от най-важните потребителски права, а именно – правото да бъдем образовани по въпросите за потребителската защита, гарантирана от Конституцията на Република България -

Чл. 19. (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

В поредици от статии ще се опитаме да засегнем всички важни аспекти на потребителската защита – рекламации, търговска и законова гаранция, неравноправни клаузи, нелоялни търговски практики и т.н., като ще разясняваме законовите текстове, ще опровергаваме погрешни схващания, ще даваме съвети за поведение и най-важното - ще участваме активно в коментарната дискусия под материалите. 
Надяваме се текстовете да бъдат полезни и за всички български търговци, които работят професионално и добросъвестно, зачитат потребителските ни права и градят своя бизнес въз основа на нашето доверие.

Основна функция на правото е да регулира отношенията между хората и създадените от тях социални образувания. Съгласно същата тази правна теория, потребители и търговци са субекти на частното (гражданското) право и техните взаимоотношения следва да са подчинени единствено на принципа на равнопоставеността и автономията на волята, за да не може никоя от страните да властва над другата или да търпи принуда.

Но така ли е в действителност? Разбира се, че не.

Теоретичната правна равнопоставеност се сблъсква с житейската икономическа неравнопоставеност. Обикновено казваме, че търговецът е икономически по-силната страна, но това далеч не е достатъчно, за да се опише вярно реалността. На практика потребителят сключва договори с могъщи компании, притежаващи монополно или господстващо пазарно положение и огромен финансов ресурс, който при необходимост лесно се материализира в солидна правна експертиза или в политическо влияние с последваща скрита законодателна инициатива.

За да компенсира тази съществена неравнопоставеност между потребители и търговци, държавната власт се е намесила в техните частни правоотношения чрез комплекс от императивни публичноправни норми, наречени “потребителско право”, и е вменила на търговеца редица задължения, а пък на потребителите е дала съответстващите им права.

Най-разпространените потребителски договори са тези за продажба на стоки, като едно от най-важните потребителски права, свързани с тези договори, е правото да ги развалим или откажем. Това е и темата на нашата първа образователна статия. И така.

В кои случаи можем да развалим или да се откажем от потребителски договор за продажба на стоки, без да дължим обезщетение или неустойка?

Преди всичко, за да се възползваме от дадената ни от закона защита, е необходимо да имаме правното качество - потребител.

Съгласно легалната дефиниция, за това са необходими една положителна и четири отрицателни предпоставки.

Положителна предпоставка е да действаме единствено и само като физическо лице! Тоест всеки един договор, който сме сключили не от свое име, а от името на юридическо лице (обикновено подобно действие се предприема, за да се спести косвен данък) автоматично ни лишава от целия набор права, осигурени от потребителските закони, и оставаме незащитени от евентуални нелоялни търговски практики, неравноправни клаузи в договорите ни, двугодишната законова гаранция на стоките и т.н.

Четирите отрицателни предпоставки са следните:

Да действаме за цели: (1) извън търговията, (2) извън стопанската дейност, (3) извън нашия занаят и (4) професия. Например, ако художник си купи четки за рисуване, няма да има качеството потребител.

Разваляне на потребителски договор за продажба на стоки

Какво означава да развалим един договор? Развалянето на договор означава да заличим с обратна сила правното му действие и да възстановим статуквото, предхождащо неговото сключване. Тоест всяка от страните се освобождава от задълженията си по него, а ако е получила нещо, следва да го върне.

Кога можем да упражним това потребителско право?

Първо. В случаите, когато по време на сключването на договора, изрично сме заявили на търговеца, че желаем да получим стоката най-късно до някаква конкретна дата или час.

Пример: Поръчали сме торта за рожден ден, като изрично сме заявили на сладкаря, че тържеството ще се състои в събота от 12:00 часа и най-късно до 11 часа на същия ден тортата трябва да бъде приготвена. В събота, в 11:15 влизаме в сладкарницата и научваме от продавача, че тортата все още не е готова. Тогава можем да развалим договора и да поискаме от сладкаря незабавно да ни възстанови платеното за тортата, тъй като уговореният срок е бил от съществено значение за нас и след изтичането му ние нямаме интерес от неговото изпълнение.

Второ. Ако в сключения договор е посочена конкретна дата за доставка, но същата не е от съществено значение за нас. Тогава, след изтичането на този предварително уговорен срок, следва да дадем нов, допълнителен срок на търговеца и ако отново не ни достави купената стока, имаме право да развалим договора, а продавачът е длъжен незабавно да ни върне платеното.

Трето. Ако в потребителския ни договор с продавача, независимо дали е писмен или устен, не е уговорен срок за предаване на вещта, съгласно изискванията на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ търговецът е длъжен да ни я достави не по-късно от 30 дни от сключването му. Ако не я достави, е необходимо, подобно на предишния случай, да му дадем нов краен срок и ако отново не изпълни задължението си, имаме право да развалим договора.

Четвърто. Ако продавачът ни информира, че не може да ни достави стоката или откаже да я достави. Тогава отново имаме право незабавно да развалим договора с него.

Пето. Ако доставената стока не съответства на договора за продажба и търговецът не я приведе в съответствие в рамките на един месец.

Шесто. Ако в срока на гаранцията на стоката се налага за четвърти път да се ремонтира.

Какво е характерното за развалянето на потребителския договор?

Това наше право възниква единствено в случаите, когато има неизпълнение на търговеца, касаещо доставката на купената от нас стока или нейното съответствие с договора за продажба.

Правото се упражнява извънсъдебно, в свободна форма и неговите правни последици настъпват от мига, в който изявлението ни за разваляне стигне до търговеца!

Не дължим никакво обезщетение или неустойка, напротив, можем да претендираме да бъдем обезщетени по общия ред.
Изявлението ни за разваляне на писмен договор е най-добре да бъде също в писмена форма. Добра практика е да бъде изпратено по пощата с обратна разписка, за да може при необходимост лесно да докажем, че сме упражнили това свое потребителско право.

Отказ от потребителски договор за продажба на стоки

Прилики с развалянето

Общото между развалянето на потребителски договор и отказ от потребителски договор за продажба е, че и в двата случая става въпрос за извънсъдебна и свободна форма на упражняване на наше потребителско право, дадено ни по закон. И в двата случая не дължим обезщетение или неустойка, и в двата случая настъпва реституция (възстановява се статуквото отпреди сключването му) - даденото по договора следва да се върне.

Разлики с развалянето

При отказ от потребителски договор за продажба на стоки не е необходимо да имаме неизпълнение от страна на търговеца или друго негово виновно поведение, което да служи за основание и причина за нашия отказ. Правото на отказ от договор за продажба на стоки не е универсално като развалянето и може да се упражнява само при договори за продажба от разстояние и при договори, сключени извън търговския обект. Съществуват и законови ограничения относно вида стоки, към които е допустимо правото на отказ. Тези ограничения са породени от естеството на употреба на тези стоки или начина им на продажба.

Например не можем да реализираме правото си на отказ на по отношение на стоки, купени от автомат за продажба, или от стоки, които са изработени по наши индивидуални изисквания, или на запечатан софтуер, който вече сме разпечатали, и т.н. Друга важна отлика е, че когато упражняваме правото си на отказ, дължим някои специфични разходи, които ще изясним по-долу.

И така. Кога и в кои случаи можем да упражним правото си на отказ от потребителски договор за продажба на стоки, сключен от разстояние или извън търговския обект?

Общото правило е следното:

В 14-дневен срок от получаването на стоката имаме право да откажем договора, сключен от разстояние или извън търговския обект. Не е необходимо да посочваме причина, както и не дължим неустойка или обезщетение.
Търговецът е длъжен да ни възстанови платената сума, а ние да му върнем стоката. Преките разходи по връщането на стоката са за наша сметка, ако не е уговорено друго, както и носим отговорност за намалената стойност на стоката, ако изпробването й е било различно от необходимото.

Какво означава “различно от необходимото”?

Различно от необходимото е всяко изпробване на стоката различно от онова, което се е наложило в практиката за обичайно и разумно изпробване в търговския обект.

Пример: Когато си купуваме обувки по традиционния начин - от търговския обект, ние ги взимаме в ръка, внимателно ги разглеждаме, след което обикновено обуваме едната или двете и правим няколко крачки в магазина. Този тип изпробване на обувки е “обичаен”, защото се е наложил в практиката, като доказано ефективен и достатъчен за преценка качествата на предлаганата вещ. Следователно, ако не сме ги купили по традиционния начин, а чрез договор за продажба от разстояние – от сайта на електронен търговец, е необходимо да повторим тези действия по изпробването им, но вече у дома. Но ако вместо това ги ползваме ефективно 10 дни, ходейки на работа с тях, обувките несъмнено ще получат следи от износване, зацапване и овехтяване на кожата. И ако на 11-ия ден решим да се възползваме от потребителско си право и откажем сключения договор, продавачът ще има основателна претенция към нас за плащане на намалената им стойност, защото стоката не е изпробвана по обичайния начин, което е довело до нейното овехтяване и нарушаване на търговския й вид.

Но да се върнем към правото ни на отказ.

Купили сме компютърна мишка през интернет от електронен магазин. След като ни бъде доставена, имаме на разположение 14 дни, в които да преценим дали ще се откажем или не от сключения договор за продажба от разстояние. Ако мишката не оправдава очакванията ни, не ни е удобна, не ни допада нейният дизайн или поради някаква друга причина (не е необходимо да посочваме на търговеца конкретната причина за нашия отказ!), можем да се откажем от договора. Заявлението ни за упражняване на правото на отказ се извършва чрез попълването на нарочен формуляр за отказ, предоставен ни от търговеца, или по друг начин, който сметнем за удачен. Имайте предвид, че тежестта на доказване, че правото на отказ е упражнено, е наша, затова е добре да бъде направено в писмена форма. След като сме заявили недвусмислено желанието си за отказ от договора, следва да върнем за наша сметка мишката обратно на търговеца, а той да ни възстанови платената за нея цена, от която е в правото си да прихване намалената й стойност, ако сме я изпробвали по начин, различен от необходимия. Например използвали сме я в кибертурнир по WarCraft.

Отклонение от описаното общо правило има тогава, когато търговецът не е изпълнил законовото си задължение да ни информира за правото ни на отказ и реда за неговото упражняване. В този случай неправомерното поведение на търговеца бива санкционирано и компенсирано с няколко допълнителни права на потребителя. Срокът за право на отказ се увеличава от 14 дни на една година и 14 дни от получаването на стоката, а освен това не се дължат разходи по нейното връщане, както и не се носи отговорност за намалената й стойност, ако е изпробвана по начин извън онеобходимия.
Ако все пак бъдем информирани за правото ни на отказ, но със закъснение в рамките на година, срокът за право на отказ се увеличава до датата, на която сме били уведомени от търговеца, плюс 14 дни.

Потребителят разполага с правото на отказ от сключен договор не само при продажба на стоки от разстояние, но и при предоставяне на услуги от разстояние, включително на финансови продукти. Право на отказ може да бъде упражнено и при туристическите договори, както и в случаите на неприета промяна на общите условия по сключен договор. Но тъй като тези случаи са свързани със специфична потребителска материя, ще ги разгледаме в следващите образователни статии.

Доскоро и бъдете винаги информирани!

-----------

Александър Масларски е роден през 1969 година в София. Притежава магистърска степен по право и магистърска степен по микроелектроника и електронни технологии.

Започва професионалния си път като експерт към Министерство на земеделието. В качеството си на началник управление "Информация" напуска по свое желание аграрното министерство и в продължение на седем години (1997 - 2003 г.), Александър Масларски е мениджър във Фондация за развитие на малкия и средния бизнес (Foundation of Entrepreneurship Development).

От 2007 до 2010 г. работи в администрацията на Комисия за защита на потребителите. Последно заема длъжността Директор на дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите в Интернет”. През април 2010 г., с решение на Министерски съвет е назначен за член на Комисия за защита на потребителите , с 5-годишен мандат.

След приключване на мандата, през юни 2015 г. става председател на неправителственото потребителско сдружение за общественополезна дейност "Сдружени информирани потребители - СИПО".

Владее английски и руски език.

Женен, с една дъщеря.