Кой ни пази от нечестните търговци и има ли санкции за тях

Последна промяна на 20 март 2017 в 09:30 1275 0

OFFNews започна поредица от текстове, които разясняват правата ни като потребители. Авторът им - Александър Масларски, е роден през 1969 година в София. Притежава магистърска степен по електронни технологии и магистърска степен по право. В продължение на седем години (1997 - 2003 г.) Масларски е IT мениджър във Фондация за развитие на малкия и средния бизнес, където участва в разработването и реализацията на множество европейски проекти. От 2007 до 2010 г. работи в администрацията на Комисия за защита на потребителите. Бил е директор на дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите в Интернет”, а от април 2010 г. за пет години – член на КЗП. От 2015 г. досега е председател на Сдружени информирани потребители – СИПО.

Първата част на текста за нелоялните търговски практики вижте тук.

Кой ни защитава от нечестените търговски практики? Има ли санкции за недобросъвестните търговци, които ги прилагат?

Законът за защита на потребителите (ЗЗП) изрично забранява нелоялните търговски практики, а държавният орган, който осъществява надзор на пазара и има правомощията да ги забранява и налага санкции е Комисията за защита на потребителите (КЗП).

За съжаление, предвидените в закона имуществени санкции невинаги постигат своята основна цел, а именно - да действат възпиращо и дисциплиниращо на търговеца. Размерът на санкциите и глобите са зададени в абсолютни стойности и ако глоба от 10 000 лева би възпряла малкото квартално павилионче от това да ви продаде смилянски боб, който всъщност е китайски, тя по никакъв начин няма да възпре голяма търговска верига, която ще продаде стотици хиляди от същата опаковка, а евентуално наложената от комисията санкция ще е нищожно малка спрямо реализираната от дружеството печалба. Само за сравнение, Комисия за защита на конкуренцията, в чиято компетенция е заблуждаващата реклама и нелоялното привличане на клиенти, налага санкции в размер до 10% от оборота на търговското предприятие. По този начин наложената санкцията ще е еднакво тежка и възпираща за всеки търговец, независимо от това дали той е малък или голям.

Друг недостатък на закона е начинът, по който се развива административно-наказателното производство. Разумно би било негов заключителен акт да бъде решението на Комисията, като в неговия диспозитив да се съдържа забраната на нелоялната търговска практика и наложената имуществена санкция. Вместо това, в противовес с всякаква правна и административна логика, решението на държавния колективен орган служи единствено за разклоняването на производството и създаването на два отделни и коренно различни по характер заключителни административни акта – заповед за забрана, издадена от председателя на Комисията, и наказателно постановление, издадено от оправомощен от него служител в администрацията. По този начин търговецът обжалва два акта, при това пред различни съдилища – районен и административен съд. Това, от своя страна, често води до правни абсурди. Българският съд потвърждава наличието на нелоялна търговска практика и нейната забрана, но отхвърля наложената санкция! Или обратното – търговецът бива глобен, но практиката му остава незабранена.

По официални данни тенденцията в броя на издадените от КЗП заповеди за забрана на нелоялни търговски практики е възходяща:

- 2016 г. – 300;

- 2015 г. – 199;

- 2014 г. – 112;

- 2013 г. – 106;

- 2012 г. – 103.

Тази тревожна тенденция доказва гореописаните съществени нормативни недостатъци и нуждата от тяхното неотложно отстраняване. По сега действащите норми каквито и усилия да полага КЗП и нейната администрация е обективно невъзможно да се гарантира висока степен на защита на потребителите от нечестни търговски практики.

Следва продължение.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !