Липса на прозрачност в работата на ЦИК установи доклад

В работата на ЦИК липсва прозрачност. Зад "протоколни" решения остава скрито разпределението на държавните средства за кандидатите в предизборните кампании.

Това са част от изводите посочени в доклад за работата на избирателната комисия, изготвен от Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Той базира изводите си на преглед на протоколите от общо 174 заседанията на ЦИК от началото на годината до 11.12.2023 г. Докладът дава информация за участието на членовете на ЦИК в заседанията, тяхната продължителност, както и информация за членовете, събрали най-много и най-малко отсъствия. ИРПС заключва, че комисията трябва да се справи със сериозни ''хронични проблеми''.

В него се отбелязва, че зад така наречените "протоколни" решения (те не се обявяват на сайта на ЦИК и практически нямат публичен характер) остава скрита информацията за разпределението на държавните средства за медийните пакети, с които кандидатите обезпечават медийните си участия по време на предизборните кампании. Липсва и информация за дейността на комисията в работните групи (ако са формирани такива), а администрацията към нея е по-скоро нефункционираща.

Тези въпроси трябва да залегнат в основата на предстоящи дебати за състава, числеността и начина на конструиране на ЦИК, както и за гарантиране на безпристрастността на нейните решения. Самите членове на комисията многократно са повдигали въпроса за недостатъчния административен капацитет, който да подпомага работата им, отбелязват от екипа на института.

От публичната информация се разбира, че участие в заседанията са взимали средно по 13 от членовете на Комисията. Общият брой отсъствия на членовете на Комисията за 2023 г. е 287. Георги Баханов (от квотата на ГЕРБ) е отсъствал от най-много заседания - 36, а Емил Войнов (от квотата на БСП) е членът на ЦИК с най-малко пропуснати заседателни дни - само 6. Най-често отсъствията са по уважителни причини - поради използване на годишен отпуск или по болест. Неучастието в заседания не се отразява върху възнагражденията на членовете на Комисията.

Решенията на ЦИК се взимат с явно гласуване "за" или "против". Предложението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите членове. В проведените 174 заседания, членовете на ЦИК са гласували 4 504 пъти. Преобладаващата част от тях - 3 161 (или 70.2%) са били за т.нар. "протоколни" решения. Тези решения на комисията не се обявяват на сайта на ЦИК, което означава, че нямат публичен характер.

Има обаче и ''протоколни'' решения, които засягат държавните средства за участниците в предизборните кампании - т.нар. медийни пакети, които ЦИК разпределя към различни доставчици на медийни услуги, подписали договори за излъчване на платена реклама с партии и кандидати. Зад тези решения остава скрита информацията за разпределението на средствата за пакети.

Според ИРПС този проблем може да бъде решен със създаването на публичен регистър с информация за разходването на бюджета за медийни пакети. Въпреки че комисията е разглеждала това предложение, към момента тя не предвижда създаването на подобен регистър.

Изборни експерти много пъти са повдигали въпроса дали числеността и структурата на комисията са достатъчни, или са необходими промени в правилника за дейността на ЦИК и на администрацията ѝ. Видно от гласуванията през годината, които преобладаващо са по организационни въпроси, и тази ЦИК не е създала необходимия административен капацитет, който да подпомага работата ѝ, въпреки че самите членове на комисията са признавали нуждата от това.

Интересно в това отношение е докладване от 29 май 2023 г., на което е потвърдено как дълги години, в противоречие с изискванията на Изборния кодекс, комисията не е създала обучително звено, отговарящо за организацията и провеждането на обученията на членовете на избирателните комисии.

Следете новините ни в GoogleNews