Милосърдие по време на война (филм на Камен Невенкин)

Случаите, които описваме от дълбоката древност до наши дни, разкриват ситуации, в които известни или неизвестни исторически персонажи проявяват милост към врага по време на война. Тези разкази наричаме актове на милост, защото в тях нашите герои са имали избор: да направят добро или да направят зло. И често този избор променя хода на историята. Историите разкриват персонажи, които са запазили човешкото в себе си, въпреки ситуацията на война.

Олимпиадата като зона на мир

В Античността Олимпиадата гарантира безопасно преминаване на делегации, зрители, участници до мястото, на което ще се проведе.

Това е било валидно до 4 век преди н.е.

Едно от хубавите неща на Олимпиадите е, че са пренесени в нашата епоха. Сега, за съжаление, това не води до спиране на война, но дори държави, пострадали от войни, участват на олимпийските игри.

Включително има и отбор на бежанците.

Кир Велики, който освобождава евреите

6 век пр. Хр., Персийска империя, Близък Изток

Кир Велики, персийски завоевател, известен със склонността си милост към победените. След като завладява Вавилон през 539 г. пр. Хр., той освобождава евреите от плен (който са били депортирани от Навуходоносор II) и им позволява да се върнат в Йерусалим, за да възстановят храма си. Това е описано в Библията (Книга на Ездра) и в цилиндъра на Кир – артефакт, който се смята за първата Харта на човешките права. Вместо да поробва или избива, Кир уважава религиите и културите на подчинените си, което е рядко за древните завоевания. Този акт показва милосърдие в контекста на имперските войни в Азия.

Пелопонеската война

Древна Гърция, 431–404 г. пр.н.е.

Въпреки че войната е била брутална, честта и ритуалното отношение към мъртвите са били често срещани. След битка, страните често са сключвали краткотрайни примирия, за да приберат и погребат своите загинали (известно като „прибиране на костите“). Това е ритуална и религиозна норма – мъртвите трябва да получат погребение, иначе се смята за безчестие и безчестене на боговете.

Саладин показва милост към кръстоносците

По време на Третия кръстоносен поход, султанът Саладин (Салах ад-Дин) завладява Йерусалим през 1187 г., но вместо да отмъщава за кланетата на кръстоносците (като това в Акра), той проявява изключителна милост. Позволява на християнските жители да напуснат града срещу скромен откуп, освобождава бедните безплатно, показва състрадание към вдовици и деца и забранява оскверняването на светите места на всички религии. Този пример за рицарско милосърдие в религиозни конфликти в Леванта контрастира с жестокостта на епохата.

Патрик Фъргюсън спасява Джордж Вашингтон

От 1776 до 1780 г. в Америка се води т.нар. революционна или война за независимост, в резултат на която се възникват днешните Съединени американски щати. Битките там се водят между милициите на местните колонисти и кралската британска армия или кралските въоръжени сили. В битката при Брандиуайн, британският снайперист Патрик Фъргюсън забелязва двама американски офицери, единият от които е Джордж Вашингтон, и има перфектен изстрел в гръб му. Вместо да стреля, Фъргюсън решава, че е „отвратително“ да убива офицер по този начин, и вика на Вашингтон да се обърне, позволявайки му да избяга. Този акт на чест и милосърдие в колониалната война в САЩ може да промени историята, ако Фъргюсън бе действал различно.

Как е възникнал Червеният Кръст?

Битката при Солферино (1859 г.) – Втората война за италианска независимост

Анри Дюнан, швейцарски бизнесмен, става свидетел на ужасяващите страдания на ранените войници, оставени без медицинска помощ след битката. Той организира местните жители да помагат на всички ранени, независимо от коя страна са, под мотото „Tutti fratelli“ („Всички са братя“). Този акт на милосърдие води до създаването на Международния комитет на Червения кръст и подписването на първата Женевска конвенция (1864 г.), утвърждавайки принципа на неутрална медицинска помощ по време на конфликт.

През 1871 г. по време на френско-пруската война Дюнан основава дружество, чиято основна задача е защита на военнопленниците. Дружеството получава името „Световен съюз а ред и цивилизация“. През 1874 г. Дюнан започва кампания срещу търговията с роби.

Така на практика е ликвидирано модерното робство от XIX век. Постепенно Анри обеднява, а Червеният кръст започва да функционира без него. Животът му става низ от нещастия.

През 1901 година, вече на преклонна възраст, го намират и му връчат Нобелова награда за мир, която, както знаем, има и немалко парична стойност. Наградата би му позволила да има поне някакви достойни старини. Но той избира да продължи хуманитарната си дейност, живее в някаква стаичка, а всичките тези пари продължава да ги дава за различни хуманитарни каузи. Анри Дюнан проявава изключителен акт на саможертва и постоянност в доброто. И до днес се радваме на плодовете на постигнатото от него.

Ричард Къркленд помага на ранени врагове

Това е през 1862 г. Гражданската война във Щатите.

По време на битката при Фредериксбърг, конфедератският сержант Ричард Къркленд, наречен „Ангелът на Мерис Хайтс“, чува стоновете на ранени съюзнически войници в „ничията земя“. Той прескача фронтовата линия под огън, носейки вода и одеяла, за да помогне на ранените си. И двете страни спират огъня, докато той действа, и го аплодират. Това е класически случай на човешко състрадание в гражданска война, където братя се бият помежду си.

Коледно примирие през 1914 г.

Западният фронт. Декември 1914 г. Войниците от двете сражаващи страни спират да се бият. Това събитие е уникално, защото е масово, спонтанно и нелегално. Хиляди войници от Германия, Великобритания и Франция излизат от окопите, разменят храна, тютюн, вино, пеят коледни песни, играят футбол и погребват загиналите си.

Хенри Тандей спасява Адолф Хитлер

Следващият случай е един почти комичен. 1918 г. Първата световна война. Британският войник Хенри Тандей, герой с кръст „Виктория“, по време на битка близо до Маркоинг (Франция) вижда ранен немски войник в ръкава на Несен, позволявайки му да избяга. По-късно се оказва, че това е Адолф Хитлер. Тандей казва: „Не можех да стрелям по ранен човек.“ Този изричен акт на милосърдие в окопите на Западния фронт подчертава как войната може да се обърне.

Доказано е по спомени на очевидци, че редник Адолф Шикл Грубер, който още не е бил известен като Хитлер, той е бил свръх патриот, също е бил против коледното примирие (като големите генерали). Крещял е, че това е позор, как може така да правите, ние сме тук да разгромим врага и прочее. Случаят е подобен с Джордж Вашингтон. Този британец, който явно е бил изключително опитен войник и добър стрелец, просто е махнал с ръка, защото му станло жал. Шикл Грубер оцелял и станал Хитлер.

Втора световна война

Капитан Хардеген и танкерът Pan Norway

Командирът на германската подводница U-123 – Райнхард Хардерген – напада танкера „Pan Norway“ на 27 януари 1942 г. След атаката Хардеген, въпреки че танкерът е разрушен, не оставя моряците на произвола на съдбата – спрямо обстоятелствата той спира и уговаря неутрален кораб да прибере оцелелите. Така, въпреки че е военен „враг“. Хардерген проявява човечност и спасява 41 души от екипажа на „Pan Norway“ – оставяйки трайна следа на морал сред морското насилие.

Кое е опасното, че той като предед се откри текстът съобщения вражеското случай, американско или британско разузнаване, веднага може да му засече координатата и местонахождението и да го атакува.

Така, че той рискува със себе си, но решава, че така е честно. Сега не може да говорим за най-милостивия човек на света, защото след тази мисия е потопил няколко кораба, лично го приема Хитлер и го награждава. Така, че той е бил с много голям брой потопени кораби, много хора са умрели, но в случай е проявил някаква милост. Казват, че Дионец, който е командвал подводниците, по принцип до към средата на 1942 година, неофициално е бил склонен на такива актове, на милосърдие.

Германски пилот спасява ранени американски летци

Мюнхен, 20 декември 1943 г.

Франц Щиглер, германски пилот, преследва силно повреден американски бомбардировач B-17, пилотиран от америкаснкия лейтенант Чарли Браун. Вместо да свали, Щиглер вижда ранените американски летци и решава да ги придружи до неутрална територия, показвайки му посока и дори отдавайки му чест, преди да се върне.

Франц Щиглер след войната се установява в Канада, жени се и започва успешен бизнес. Чарли Браун и няколко души от екипажба му през 90-та година откриват Щиглер в Канада и се сприятеляват.

Унгарски полицаи спасяват американски пилот

1944 г., Втора световна война, Източна Европа

Американският пилот Ричард Карол е свален над Унгария и е нападнат от ядосани фермери, които го прострелват в сърцето. Унгарски полицаи (врагове на САЩ) се намесват, разпръскват тълпата и го отвеждат в болница за военнопленници, където лекарите го лекуват, въпреки рисковете.

Д-р Егон Скалка и Греъм Уорук

Арнем, Холандия, септември 1944 г.

Скалка (SS-Hauptsturmführer) е старши медицински офицер на 9-та СС танкова дивизия „Hohenstaufen“, разположена в района на Арнем / Остербек през септември 1944 г., при обсадата на „Oosterbeek pocket“. Скалка по инициатива и/или в координация с британския дивизионен лекар полк. Греъм Уорук успява да договори временни примирия/спирки за евакуация и да организира прием на тежко ранени британци в болници в Арнем (включително Elisabeth Gasthuis). Той осигурява медицински обезпечения, транспорт и лично участва в придвижването на ранените през фронтовите линии. В различните публикации се цитира, че той съдейства за изтеглянето на стотици до около 1 200 ранени от джоба на Остербек — точната бройка варира според източника, но общото впечатление е, че става дума за значителен брой спасени британски парашутисти.

Паметникът на Трифон Лукянович и Николай Масалов – реални или измислени персонажи?

Това е, може би, най-известният съветски паметник в света. Намира се в Трептов парк. Казват, че за първообраз са послужили двама червеноармейци. Единият е Трифон Лукянович, който е от Беларус, а другият е Николай Масалов. И за давамта се говори, че в бойна обстановка на улицата виждат например деца и се хвърлят с риск за живота да ги спасяват.

Николай Масалов е действително съществуващ персонаж. Имаме и снимки, имаме биография и много е вероятно, да е спасил деца. А за Лукянович много е вероятно да е измислен.

Немски изследователи след войната са правили изследване и твърдят, че Лукянович най-вероятно е измислен персонаж с цел пропаганда. Този паметник в Германия е адски противоречив, защото освен някои актове на милосърдие от страна на съветски войници към германци, е имало в огромна степен останалото, което са грабежи, изнасилвания, убийства.

Дезмънд Дос спасява врагове и съюзници

1945 г., Втора световна война, Тихи океан

Американският медик Дезмънд Дос, пацифист без оръжие, по време на битката за Окинава спасява над 75 ранени американци, спускайки ги от скала под японски огън. Той също се опитва да помогне на японците, молейки се за всеки спасен.

Наши дни

Шестдневната война – 1967 г.

Израелско-египетският конфликт през Шестдневната война (юни 1967 г.) се провежда в изключително сурови условия, където водата е по-ценна от амунициите. Именно тези условия често се превръщат в рицарски прояви на спонтанна хуманност. Израелски и египетски войници си разменят вода през „мъртвите зони“ в пустинята Синай, понякога изискват медицински екипи за ранени от другата страна.

Майкъл Хек отказва да бомбардира Виетнам

През януари 1973 г. капитан Майкъл Хек, пилот на B-52 във ВВС на САЩ, отказва да изпълни бойна мисия над Северен Виетнам. Той съобщава на командването, че не може да участва в бомбардировки, след като вече е извършил над сто бойни полета. Хек е незабавно отстранен от летателна дейност и прехвърлен на наземна длъжност; впоследствие подава оставка от армията. Случаят става публично известен чрез The New York Times и привлича внимание като един от редките официално документирани откази от мисия по време на войната във Виетнам.

Националната армия на Чад, спасяваща судански бежанци

Дарфур (2003–2004)

Чадски войници организират импровизирани коридори за хиляди бежанци, бягащи от джанджауид (суданска проправителствена паравоенна организация). Някои войници споделят собствените си запаси от вода и храна. Чадските военни, които често са били разположени по границата, за да я защитават от трансгранични нападения на джанджауид, предприемат действия, които далеч надхвърлят стандартните военни задължения.

Белите каски

Възниква като местна самоиницитива в Сирия, където хора от всякакви прослойки, общности и етноси, се обединяват в желанието си да помагат на пострадали и цивилни от режима на Асад и руските бомбардировки. Те казват, че спасяват всички подред, без да се интересуват от това дали са анти-Асад, про-Асад или там някаква друга гледна точка. Имат номинация за Нобелова награда за мир.

Скъпи приятели, образователните исторически видеа, които правим изискват много време и ресурси. Ако Ви харесва работата ни, за да можем да си позволим да правим и занапред такива филми, подкрепете ни като станете член на канала или като направите дарение на:

ОФФ МЕДИЯ АД
BG87UNCR70001525054523
Уникредит Булбанк

Следете новините ни в GoogleNews