Днес се навършват 120 от смъртта на Алеко Константинов.
На 11 май 1897 г. Алеко се намира в Пещера, заедно със Михаил Такев - адвокат и негов съпартиец в Демократическата партия. След кратка работа в Пловдив двамата се отправят към Пещера, където празнуват деня на Кирил и Методий. По пътя се отбиват в село Радилово, където се срещат с кмета - остър противник на Такев, който подготвя атентат срещу него.
Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово.
Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като и двете страни многократно прибягват до насилие. Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа.
В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им, като убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.
Следващия текст от автора Мартин Чорбаджийски, публикуван на сайта "Българска история", е посветен на Алеко Константинов и една особено нашумяла тема в последно време - изборите.
Изборите винаги са били една от болните теми на българската политика. Всяко едно провеждане на избори е придружено с обвинения в корупция, неуважение към противника, празни обещания и дори отричането на необходимостта от избори. Това обаче не е нищо ново за политическия ни живот. Дори в епохата на Третото българско царство, когато страната ни изживява истински подем, победата на избори често се гони със същата настървеност, а методите и средствата са по-жестоки дори от днешните.
Подобен разказ, или по-точно фейлетон, за грозната страна на изборите ни представя Алеко Константинов – българският писател, определян като един от стожерите на морала в българското общество, любимец на студентите и човек с авторитет в средите на интелигенцията.
Фейлетонът е свързан с победата на Народната партия на д-р Константин Стоилов на парламентарните избори през септември 1894г., непосредствено след падането на кабинета на Стефан Стамболов.
На самите избори Алеко Константинов участва като кандидат на опозицията в родния си Свищов. Именно тогава той се сблъсква с жестоката действителност на българската политика. Демагогията, стремежът за победа на всяка цена, тоталното загърбване на достойно поведение и насилието провокират прочутия писател да напише фейлетона „По изборите в Свищов“, който кара българското общество да се запита дали наистина има промяна в политиката. Днес, почти 123 години по-късно, думите на Щастливеца звучат стряскащо актуално:
Свищов, Алеко Константинов
Окръжният управител има заповед да се
Придържа строго в границите на закона.
Стоилов
Това беше отговорът, който получих на 9 септември т. Г. от г. Стоилова на телеграмата ми, с която молих да се спрат явно беззаконните „морални влияния“ на свищовските представители на властта. Окръжният управител с председателя на постоянната комисия и околийския началник няколко дни преди изборите бяха тръгнали от село на село из Свищовската околия и упражняваха „морално влияние“ по такъв начин: „Негово царско височество пред няколко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза.“
В три четвърти от селата тези агитации на властта селяните посрещнаха с подигравка. Някои от тия подигравки са доста остроумни. Например в село Саръяр, когато околийският началник казал, че „правителството иска тези (консерваторите)“, събраните селяни му отговорили иронически:
— Е хубаво, господин началник, ако правителството толкоз ги иска, нека им пише по едно писмо да идат в София, па да се върши работата; защо ще ходим на избори?…
Няколко пъти бяха викани в окръжното управление селските кметове и писари и върху тях се упражнило „моралното влияние“.
В надвечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от „избраните“, беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да „влияе“. В едно турско кафене ги нагазват троица младежи, най-видни търговци, от които единият, като се обърнал към находящите се в кафенето турци, посочил към управителя и извикал:
— И този е окръжен управител! Не го е срам, да ходи по кръчмите да заплашва мирните избиратели!
Тия трима младежи в същата вечер бяха нападнати от една пияна шайка, предвождана от полицията, и арестувани. През цялата нощ, срещу неделя, в Крайната махала, пред Гочовото кафене, е пирувала за сметка на „избирателите“ една шайка от власи и цигани — надеждната опора на свищовските консерватори.
В събота вечерта беше вън от всякакво съмнение, че 9/10 от избирателите на Свищовската околия бяха в полза на самостоятелните кандидати; на тяхна страна бяха без изключение цялата интелигенция, всичките търговци, цялата Долня махала, най-голямата в Свищов, и с изключение на три-четири, всички села на Свищовската околия и освен това всичките турци.
Сутринта в неделя почнаха да се стичат избирателите към определеното място и мирно очакваха да се почнат изборните. По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всвенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления. Тази тълпа от неокачествими страшилища (един мой приятел с крайно зачудвание ми каза: „Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора…“) нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини.
Почнаха се „изборите“ и председателят на бюрото повика махалите и общините не по азбучен ред, както предписва законът, а покани само тия общини и тая махала, която предвождаше Данков, Между това в двора и на улицата се сгрупираха хиляди избиратели. Като видя това, пияната шайка изгуби кураж и почна да се пръска. За да се поддържа духът им, председателят на бюрото повика въоръжена сила и вместо да накара да изхвърлят буйствующите пияни скандалисти, ний видяхме, че няколко конни и пеши жандарми, предвождани от окръжния управител, околийския началник и двама полицейски пристави, хвърлиха се като бесни в избирателното място и с бой, с тласкание, с псувание, подпомогнати и от шайката, изблъскаха без никакъв повод най-видните граждани, а след тях пропъдиха всичките избиратели, които се събраха на митинг и осъдиха позорните насилия на властта.
Останалата част от файлетона на Щастливеца може да прочетете тук.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България