Днес се навършват 120 от смъртта на Алеко Константинов. 

На 11 май 1897 г. Алеко се намира в Пещера, заедно със Михаил Такев - адвокат и негов съпартиец в Демократическата партия. След кратка работа в Пловдив двамата се отправят към Пещера, където празнуват деня на Кирил и Методий. По пътя се отбиват в село Радилово, където се срещат с кмета - остър противник на Такев, който подготвя атентат срещу него. 

Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово.

Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като и двете страни многократно прибягват до насилие. Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа.

В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им, като убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.

Следващия текст от автора Мартин Чорбаджийски, публикуван на сайта "Българска история", е посветен на Алеко Константинов и една особено нашумяла тема в последно време - изборите.

Изборите винаги са били една от болните теми на българската политика. Всяко едно провеждане на избори е придружено с обвинения в корупция, неуважение към противника, празни обещания и дори отричането на необходимостта от избори. Това обаче не е нищо ново за политическия ни живот. Дори в епохата на Третото българско царство, когато страната ни изживява истински подем, победата на избори често се гони със същата настървеност, а методите и средствата са по-жестоки дори от днешните.

Подобен разказ, или по-точно фейлетон, за грозната страна на изборите ни представя Алеко Константинов – българският писател, определян като един от стожерите на морала в българското общество, любимец на студентите и човек с авторитет в средите на интелигенцията.

Фейлетонът е свързан с победата на Народната партия на д-р Константин Стоилов на парламентарните избори през септември 1894г., непосредствено след падането на кабинета на Стефан Стамболов.

На самите избори Алеко Константинов участва като кандидат на опозицията в родния си Свищов. Именно тогава той се сблъсква с жестоката действителност на българската политика. Демагогията, стремежът за победа на всяка цена, тоталното загърбване на достойно поведение и насилието провокират прочутия писател да напише фейлетона „По изборите в Свищов“, който кара българското общество да се запита дали наистина има промяна в политиката. Днес, почти 123 години по-късно, думите на Щастливеца звучат стряскащо актуално:

Свищов, Алеко Константинов

Окръжният управител има заповед да се

Придържа строго в границите на закона.

Стоилов

Това беше отговорът, който получих на 9 септември т. Г. от г. Стоилова на телеграмата ми, с която молих да се спрат явно беззаконните „морални влияния“ на свищовските представители на властта. Окръжният управител с председателя на постоянната комисия и околийския началник няколко дни преди изборите бяха тръгнали от село на село из Свищовската околия и упражняваха „морално влияние“ по такъв начин: „Негово царско височество пред няколко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза.“

В три четвърти от селата тези агитации на властта селяните посрещнаха с подигравка. Някои от тия подигравки са доста остроумни. Например в село Саръяр, когато околийският началник казал, че „правителството иска тези (консерваторите)“, събраните селяни му отговорили иронически:

— Е хубаво, господин началник, ако правителството толкоз ги иска, нека им пише по едно писмо да идат в София, па да се върши работата; защо ще ходим на избори?…

Няколко пъти бяха викани в окръжното управление селските кметове и писари и върху тях се упражнило „моралното влияние“.

В надвечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от „избраните“, беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да „влияе“. В едно турско кафене ги нагазват троица младежи, най-видни търговци, от които единият, като се обърнал към находящите се в кафенето турци, посочил към управителя и извикал:

— И този е окръжен управител! Не го е срам, да ходи по кръчмите да заплашва мирните избиратели!

Тия трима младежи в същата вечер бяха нападнати от една пияна шайка, предвождана от полицията, и арестувани. През цялата нощ, срещу неделя, в Крайната махала, пред Гочовото кафене, е пирувала за сметка на „избирателите“ една шайка от власи и цигани — надеждната опора на свищовските консерватори.

В събота вечерта беше вън от всякакво съмнение, че 9/10 от избирателите на Свищовската околия бяха в полза на самостоятелните кандидати; на тяхна страна бяха без изключение цялата интелигенция, всичките търговци, цялата Долня махала, най-голямата в Свищов, и с изключение на три-четири, всички села на Свищовската околия и освен това всичките турци.

Сутринта в неделя почнаха да се стичат избирателите към определеното място и мирно очакваха да се почнат изборните. По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всвенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления. Тази тълпа от неокачествими страшилища (един мой приятел с крайно зачудвание ми каза: „Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора…“) нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини.

Почнаха се „изборите“ и председателят на бюрото повика махалите и общините не по азбучен ред, както предписва законът, а покани само тия общини и тая махала, която предвождаше Данков, Между това в двора и на улицата се сгрупираха хиляди избиратели. Като видя това, пияната шайка изгуби кураж и почна да се пръска. За да се поддържа духът им, председателят на бюрото повика въоръжена сила и вместо да накара да изхвърлят буйствующите пияни скандалисти, ний видяхме, че няколко конни и пеши жандарми, предвождани от окръжния управител, околийския началник и двама полицейски пристави, хвърлиха се като бесни в избирателното място и с бой, с тласкание, с псувание, подпомогнати и от шайката, изблъскаха без никакъв повод най-видните граждани, а след тях пропъдиха всичките избиратели, които се събраха на митинг и осъдиха позорните насилия на властта.

Останалата част от файлетона на Щастливеца може да прочетете тук.

Още по темата

09/05/2017

История

"Новото гробище над Сливница" на Иван Вазов оживя в анимация (видео)

08/05/2017

Общество

В Чикаго кръстиха улица на Алеко Константинов

05/05/2017

Култура

Дом на европейската история отвори врати в Брюксел

06/02/2017

Култура

Любовните писма на Иван Вазов излизат в книга