Васил Левски – Апостола на свободата

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. в Карлово. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща и грижите за младия Васил поема вуйчо му Василий Караиванов. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 г. младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото на друг голям български революционер – Георги Раковски. По това време той разгръща мощна пропагандна дейност, която оказва силно влияние върху българската младеж. През 1861 година. като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба. По това време българското общество е крайно неподготвено за бунт, пореди което и първият революционен опит на Дякона е неуспешен.

Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части. След разтурянето на легията той се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. за кратко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, заради участието в легията, но след застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 г. за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните идеи.

От 1864 г. до началото на 1867 г. в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четмо и писмо, разказва им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Наред с даскалската си дейност той развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.

В Белград укрепва познанствата си от Първа легия и се запознава с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското правителство започва да се държи крайно враждебно с легионерите и в крайна сметка и Втора легия е разтурена. Поведението на тамошните власти променя революционния мироглед на Левски завинаги. Той осъзнава, че всяка помощ, осигурена от чуждо правителство, в никакъв случай не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че бунтът трябва да бъде постигнат чрез намесата на чети, навлизащи в България от чужбина.

Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният неуспех и първите му революционни стъпки още през 1861 г. подсказват на Левски, че погледът на революционерите трябва да се насочи към вътрешността на страната. Само изграждането на стабилна комитетска мрежа в рамките на Османската империя би могло да подготви народа за въстание. Тази стратегия, макар и първоначално трудно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до ВМРО. През февруари-март 1868 г. Дяконът трябва да отложи плановете си поради тежка операция, от която трудно се възстановява.

Укрепил здравето си, Левски заминава за Румъния заради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското правителство. През август 1868 г. отива в Букурещ и се свързва с „Българско общество“, което осигурява и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Есента на същата 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков той пише следното:

„ПРИЯТЕЛЯТ МИ ЛЕВСКИ, С КОГОТО ЖИВЕЕМ Е НЕЧУТ ХАРАКТЕР, КОГАТО НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В НАЙ-КРИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ТО ТОЙ И ТОГАВА Е ТАКЪВ ВЕСЕЛ, КАКТО И КОГАТО СЕ НАМИРА В НАЙ-ДОБРО ПОЛОЖЕНИЕ. СТУД, ДЪРВО И КАМЪК СЕ ПУКА, ГЛАДНИ ОТ ТРИ ДЕНЯ, А ТОЙ ПЕЕ И СЕ ВЕСЕЛИ. ВЕЧЕР ДОДЕТО ЩЕ ЛЕГНЕМ, ТОЙ ПЕЕ; СУТРИН ЩОМ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ПАК ПЕЕ. КОЛКОТО И ДА СЕ НАМИРАШ В ОТЧАЯНОСТ, ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗВЕСЕЛИ И ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. ПРИЯТНО Е ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ С ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ”.

На 11 декември 1868 г. с параход от Турну Мъгуреле Дяконът тръгва за Цариград. Оттам започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от „Българско общество“. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.

На 1 май 1869 г. Апостола предприема втората си обиколка. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци, с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния – като този с Данаил Попов, който първоначално го препоръчва на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов запознава Левски с хора, верни на освободителната борба, в градове, близки до Плевен, и така започва изграждането на комитетската мрежа – първо в Плевен, а после и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Апостола преосмисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че е нужна много по-задълбочена подготовка.

На 26 август 1869 г. Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си. Първоначално среща пълно неразбиране сред революционерите, които още таят надежди,че помощта ще дойде от другаде. В края на 1869 г. Апостола, заедно с Любен Каравелов, участва в основаването на Българския революционен централен комитет-(БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от идеите на Левски, двамата водачи на революционното движение се разминават в основните си възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължително, докато Левски смята, че това би спомогнало за бунта, но основната роля трябва да изиграе българското население.

Целия текст прочете в сайта "Българска история" 

Следете новините ни в GoogleNews