Ученият, който кацна на комета: В космоса има много кофти военни работи

Ръководителят на мисия "Розета", Мат Тейлър, за невероятния си подвиг

Последна промяна на 17 май 2016 в 19:30 19659 21

Снимка Калоян Константинов / OFFNews

През 2014 година мисията "Розета" се превърна в едно от най-големите научни постижения в историята, когато екипът ѝ успя да приземи за пръв път човешки апарат върху движеща се комета на над милиард километри от Земята.

Проектът е ръководен от британския астрофизик д-р Мат Тейлър, който увенчава с успех десетгодишното пътуване на машината до кометата "Чурюмов-Герасименко" и изпращането на сондата "Филе" върху повърхността на космическото тяло.

Последва нечуван световен отзвук и слава на научните герои, сред които най-голяма популярност добива именно „ракетният инженер бунтар“ с космическо чувство за мода.

Именно Мат Тейлър бе един от гвоздеите на тазгодишния Софийски фестивал на науката, като ученият направи специално посещение в столицата, където изнесе лекция пред препълнената зала в театър "София" за мисия "Розета".

OFFNews получи шанса да поговори с един от водещите учени в областта на космическите науки за кометите, космоса, "Междузвездни войни", бойните кораби и готините ризи.

Кога и как решихте да се занимавате с наука?

Когато бях в училище, нашите ме окуражаваха да отида в университет, защото баща ми бе зидаро-мазач, който работеше по строежите. Той не беше следвал в университет и затова ме караше да вляза, за да мога да си намеря по-добра работа. Така че семейството ми няма традиции в университетското образование.

Когато ме приеха в университета в Ливърпул, започнах да следвам Физика на елементарните частици (particle physics), но минах един курс по Обща астрономия (general astronomy) и това ме накара да се замисля да уча нещо различно. Така или иначе щях да следвам докторантура, но тогава смених специалността си – но не с Астрономия – с Физика на космическата плазма (space plasma psysics) или просто Космическа физика, което е малко по-различно.

Не се смятам за астроном, защото според мен астрономите знаят коя звезда как се нарича, а аз не знам. Гледам на себе си като на космически физик, защото работата, която вършех, бе да измервам разни неща, да проучвам проби от плазмата около Земята. Записах това, защото ми беше интересно, нямах дългосрочен план, не съм се събудил една сутрин на 7-годишна възраст с мисълта: „Искам да съм астроном“. По-скоро търсех развитие в кариера, която да ми е приятна и интересна, така се оказах докторант по Физика на космическата плазма и с желание да съм професионален учен. Просто естествена еволюция, не е било планирано следствие от детската ми мечта.

Но трябва да призная, че от малък съм почитател на научната фантастика – „Стар Трек“ и „Междузвездни войни“, като винаги съм бил по-голям фен на „Междузвездни войни“. Освен това си играех и много с такова „Лего“, така че това е връзката, предполагам. Спомням си и че имаше една стара игра на име „Elite“, която играех на моя компютър „Spectrum”, а и на всички останали игрови платформи, които имах тогава. В нея се разказваше за търговия в космоса и аз много я харесвах, може би това е още една връзка с работата ми в момента, не знам. Но накратко - компютърни игри, научна фантастика и възможност за стабилно професионално развитие, така се озовах, където съм.

Д-р Тейлър показва звездното селфи с екипа на "Розета", вдъхновено от холивудската снимка на "Оскар"-ите през 2014 г. Снимка: Калоян Константинов / OFFNews.

Размерите на кометата "Чурюмов-Герасименко". Снимка: Калоян Константинов / OFFNews.

Как стана така, че се включихте в проекта „Розета“?

Присъединих се към Европейската космическа агенция (ЕКА) през 2005 г., като преди това бях заемал няколко следдокторантски позиции. След като завърших докторантурата си, обиколих няколко научни лаборатории, налага се да работиш в различни лаборатории, за да продължиш да се учиш. Първо бях в Англия няколко години, после в Щатите и накрая пак се върнах в Англия.

ЕКА бяха обявили конкурс за ново работно място и се явих. Позицията всъщност беше за участие в мисия, по която беше докторантурата ми през 2000-та. Това беше мисията „Cluster“, която излетя през 2000-та година – и все още лети между другото. Кандидатствах в ЕКА за мястото в нея и го получих.

До 2014 г. работех по „Cluster“ и по машината „Double Star”, което беше сътрудничество между Китай и Европа за изпращане на още два апарата в космоса с „Cluster“. Работех по тези машини като научен ръководител на проекта (project scientist) през последните години.

Тогава бе направена реорганизация в проекта „Розета“ и управата на ЕКА ми предложи да стана научния ръководител на „Розета“. Обсъдих го с най-близките ми хора – жена ми, началника на отдел „Човешки ресурси“ към ЕКА и главния секретар, която беше шефът. Исках да чуя мнението на хора, които уважавам, но главно на съпругата ми. Знаехме, че това ще е много напрегнато време и наистина беше. Така бях прехвърлен към проекта, бях научен ръководител към „Cluster“, но шефовете в ЕКА решиха, че имам способности, които ще бъдат полезни на „Розета“ и ето ме тук.

Кой беше най-трудният момент от проекта?

Лично за мен един от най-трудните моменти бе, когато ми предложиха позицията – трябваше да се преместя в проект, с който нямам никаква връзка и никакви познанства с хората, работещи по него. Като научен ръководител ми се ще да имам добри отношения с хората, с които работя, а това се случва трудно, когато се включваш в подобен късен период на мисията. Първите ми срещи с екипа на „Розета“ бяха трудни, но това, което правехме, което направихме с „Розета“, бе много дръзко, затова и вие разговаряте с мен, затова толкова много хора се интересуваха.

Направихме нещо много, много яко и аз пристигнах точно преди да оберем лаврите. През 2014 г. имаше три основни ключови момента в мисията – първо, да събудим апарата, второ, да се срещнем с кометата, и, трето, да се приземим на нея. Всичкото това трябваше да се случи за година.

Щяхме да кацнем на комета, която дори не знаехме как изглежда, това изглеждаше като лудост тогава. Моята работа бе и е – да се погрижа да получим възможно най-много научни данни от всички инструменти на мисията, както и да я рекламирам и да обещая, че ще я завършим успешно. Винаги казвам и съм казвал: „Ще се справим, можем да го направим“. Преди приземяването казвах: „Ще кацнем“ – татуировката на кацналия върху кометата космически апарат, която си нарисувах на крака преди да сме осъществили приземяването, бе доказателство колко съм глупав, че да си татуирам това обещание, преди да е изпълнено.

Това също е част от работата ми и времената не бяха леки. Самото приземяване беше доста изнервящо също. Но мисля, че бих могъл да отговоря най-точно на този въпрос едва след края на мисията, защото постоянно съм натоварен с работа по нея, все нещо се случва. Даже тази година, когато през септември ще сложим край на мисията с приземяването на кръжащия около кометата апарат на повърхността ѝ, ще се сблъскаме с по-големи трудности отколкото при приземяването на апарата „Филе“ преди време. Това, което правим в момента, е най-трудното от мисията досега.

Така че ще ви кажа след мисията, освен ако не получа нервен срив, тогава няма да кажа нищо, може и да полудея. Не мога да посоча определен момент от мисията като най-труден, докато не е приключила, защото вече виждам, че той още не е настъпил. Ще видим.

Направихме някои страхотни неща, заради които публиката толкова много се интересува от нас. Не само заради технологичната страна – долетяхме до комета, кацнахме на нея и т.н. Хората се интересуват от научната страна, от причините да го правим, защото научните резултати от проекта са свързани с нас като човешки същества, живеещи на тази планета.

Проучваме къде се е зародила Слънчевата система, как се е формирала, откъде идват кометите. Те са прозорец към създаването на Слънчевата система, те са материал, останал от получаването им. Когато ги наблюдаваме, надникваме към това, което е било в началото. След като разберем какво е било тогава, можем да разберем какво сме и защо сме сега, защо ние, на Земята, сме толкова специални, как сме се озовали тук. Също така може да погледнем екзопланетите, нещо доста модерно в научните среди в момента, и да преценим коя от тях прилича на Земята. Сега имаме по-голямо разбиране на механизма на формиране на цялата система, което вярвам, че „Розета“ ще започне да разплита сериозно в следващите няколко месеца.

В момента се обсъждат научните резултати, които наистина, наистина дават прецизни данни за това къде и как се е създала Слънчевата система. Излизат все повече изследвания и научни статии, базирани на данните от „Розета“, като в следващите няколко години, дори десетилетия, се очаква да излязат по-мащабни и подробни доклади, които ще адресират тези въпроси. Тепърва чакаме големите откровения от мисията, нищо, че тя приключва през септември – научните изследвания ще продължат десетки години.

Д-р Мат Тейлър. Снимка: Калоян Константинов / OFFNews.

По време на лекцията си в театър "София", изпълнена с много хумор и интересни истории, д-р Тейлър представи и сравнение на кометата "Чурюмов-Герасименко" с някои от най-известните космически кораби. Снимка: Калоян Константинов / OFFNews.

Как се справяте със стреса, с крайните срокове, работата под напрежение и т.н.?

Лично на мен, разговори като този ми напомнят, че работя върху нещо доста яко, защото иначе всекидневната работа е същата като тази, която повечето хора вършат. Преди да стана докторант, работех на строеж, разнасяйки тухли, което е малко по-различно. Отговарям на доста електронни писма, преглеждам пощата, наблюдавам какво е състоянието на мисията, пиша доклади – работа като всяка друга.

Когато си докторант, а и след това, все пишеш научни статии, сглабяш своя труд. Конструирането и завършването на научни статии винаги ми е носело удовлетворение, което ти напомня защо всъщност се занимаваш с нещо. Останалите неща, които се случват между другото, като да пишеш труда си и да получаваш критики, понякога е обезкуражаващо, но когато най-сетне го приемат, си викаш: „А, ето за какво го правя“.

Като научен ръководител вече получавам удоволствието от удовлетворението безплатно, защото аз вече не пиша научни статии, а се грижа всички останали да си ги пишат. Вече не пиша, с години го правих, а и така или иначе не бях много добър, истински харесвам да помагам на другите да го правят. Познавам много хора, които пишат повече и по-добри научни статии от мен, бих предпочел да вложа времето си в помощ за тях.

Мисля, че всичкото това се корени в подкрепата, която родителите ми навремето ми оказваха, за да се занимавам с наука, да има нещо, за което да мисля, като се събудя сутринта. Това си има и лошите страни – не можеш да се изключиш. Винаги си мисля какво им е на хората, които имат нормална работа от 09:00 до 17:00 часа. Въпреки че според мен повечето хора така или иначе мислят за работата си дори като не са на нея. Има си плюсове и минуси.

Когато растях, наще ми казваха да се занимавам с неща, с които да мога да се обвържа и да ми е приятно. Не бих казал, че последните години бяха пълни с удоволствие, защото бяха много напрегнати, но през повечето време като учен си щастлив. Зависи дали научният ти труд е приет, или не.

Кажете ми, и моля не ме лъжете, ако е тайна на Европейския съюз, колко сме далеч от бойните космически кораби?

Технически, ние вече имаме космически оръжия, виждали сме тяхна демонстрация от страна на нашите международни колеги, ако мога така да кажа. Китайците са правили разни неща в космоса, знаем, че в орбита около Земята има устройства, които са способни да унищожават сателити.

В миналото, когато се занимавах с физиката на космическата плазма, докторантурата ми разглеждаше начина, по който слънчевият вятър в нашата атмосфера взаимодейства с магнитното поле на Земята, с науката зад Аврора, Северното сияние.

Този клон на науката в общи линии бе започнат като наблюдаване на радиационната среда (radiation environment of the Earth) на Земята. Тогава се повдигна въпросът какво ще се случи, ако усилиш въпросната радиационна среда на планетата изкуствено, за да унищожаваш сателити. Така че същестуваше този тип действие а ла Студената война, при което се взривяваха ядрени глави в космоса, за да се види дали може да се унищожат приемниците на сателита (satellite array). Така част от науката в тази сфера бе развита, за да се наблюдава всичкото това, да се види как се поразяват спътници, как после се връщат обратно в строя.

Няколко години работих в Лос Аламос, в Ню Мексико, където е направена атомната бомба. От тогава до сега там са натоварени с налбюдението на ядрените взривове, има и специален космически апарат, който наблюдава промяната в радиационния пояс при различните състояния на Слънцето.

За да отговоря накратко на въпроса – нямаме специално проектирани бойни кораби, но имаме технологията да нанесем щети на различни космически апарати. Но това не е нещо, с което ЕКА се занимава, поне не това, с което аз като учен се занимавам. Сигурен съм, че в космоса има много кофти военни работи, но нямам представа какви точно. Там има нещо, но с него няма да пътуваме из космоса. В момента нещата, които ги има в „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“, все още са далече в бъдещето. Първо ще трябва да се отделим от тази планета на повече от 400 километра, където се намира Международната космическа станция. Трябва да се съсредоточим върху това, върху изследователството.

Да, така е, а и бойните неща са работа на НАСА.

Може би са работа на НАСА, но ЕКА със сигурност не се занимава с тях. Ние се занимаваме повече с граждански космически полети. Нека военните се занимават с бойните кораби. Може би ние ще правим звездните круизни кораби, това може да си струва, хората го искат. Вече има подобни неща, някои компании предлагат суборбитални полети, ще започнем с това. Основното е, че всички търсим начин да се отделим от планетата, насочили сме се в тази посока, но ще ни трябват десетилетия, за да отидем до Луната отново, до Марс. Също така трябва да се грижим и за Земята.

Мат Тейлър си направи селфи с публиката на Софийския фестивал на науката. Снимка: Twitter.

Тя е единствената планета, на която има шоколад.

Именно.

Е, поне доколкото знаем, някъде там може да има цели планети, направени от шоколад.

Да, но се намират много по-далеч от това, което може да наблюдаваме, все още не сме ги открили. Тази планета е единствената, за която знаем със сигурност, че има шоколад.

Когато направихте своите изявления за прогреса на мисията, носехте определена риза, която предизвика скандал. Как се чувствате сега, след като мина толкова време оттогава – вие постигате един от най-големите научни успехи в историята на човечеството, а разни хора в интернет Ви критикуват за ризата, която носите и която много харесах, между другото.

Аз бях говорителят на мисията, аз бях лицето, което я популяризира, както казах преди. Тогава направих своето изказване, направих своето извинение, защото работата ми е да запозная възможно най-много хора с „Розета“, да ги накарам да се почувстват част от нея, но това ми желание не беше правилно изразено чрез облеклото ми. Все още нося ризи, но не и конкретно тази, защото важният не съм аз, важното е да ангажирам останалите хора и да запозная максимален брой от тях с целите на мисията.

Откъде си набавяте всички тези готини ризи?

Най-добрата ми приятелка – Ели Прайзман, ги прави специално за мен, тя прави и всичките ми татуировки. С един удар – два заека.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

4553

22

мнение от IP

18.05 2016 в 12:23

Като гледам коментарите - верно друго си е парите на данъкоплатците да се харчат за достигане на курполентни фигури, вместо за разни учени със шарени ризки.

67141

21

El Commandante

18.05 2016 в 11:17

"Децата да се занимават със СПОРТ."

Нда...съвременната ни действителност напълно потвърждава тезата ти...

67141

17

El Commandante

18.05 2016 в 07:44

"ето тук дори един НАШ ДРУГАР се подлъга"


Ахахахах, не съм бе, аз гледам глобално на нещата и искам децата да се занимават с нАука,вместо да се радикализират с каменярка или ислям.
На тех им требват такива герои, а с на кой парите кацнал на кометата е нещо,което е странично.

67141

14

El Commandante

17.05 2016 в 23:56

Хъммм...глей ти....ама добре ги е натаманил нещата де, кво...

Ама тука само за Тесла пише (имам един съсед с Тесла, все се каня да го питам къде я зарежда) деба, за СпейсЕкс нищо не се казва.

За там имаме ли инфо за мошеничества?