Радан Кънев: Влиянието ни в ЕС не е малко, защото сме малка държава, поведението ни е такова - мижитурско

"Процесът на взимане на решения в ЕС е толкова проблематичен, че аз дори бих го нарекъл травматичен", казва евродепутатът

Кристина Минчева 07 ноември 2023 в 09:29 4627 3

Радан Кънев

Снимка Фейсбук

Евродепутатът Радан Кънев

Преди месец темата за затварянето на въглищните централи в България предизвика остри реакции сред обществото, тъй като въглищната енергетика осигурява работа на хиляди хора, а централите ще спрат да работят най-късно до 2038 г., като този краен срок е записан в Националния план за възстановяване и устойчивост. Страхът от загуба на работни места доведе до масови протести, след които опозицията в парламента внесе вот на недоверие срещу правителството заради „провал в енергийната политика“. Много от аргументите в дебатите по темата се основаха на лъжи или заради неразбиране на политиките на Европейския съюз, или имаха за цел умишлена манипулация. Освен това, антиевропейската пропаганда се яхва от националисти и става антидемократична и антилиберална. В края на миналата година „Възраждане“ поиска излизане от ЕС, а ИТН – смяна на модела на управление и провеждане на референдум за президентска република.

В интервю за OFFNews евродепутатът Радан Кънев разказва за въглищните централи и лъжите по темата, за ролята на България в европейската политика и защо е важно да гласуваме на европейските избори догодина, защо „Брюксел НЕ казва“.

Отговорите на тези и други въпроси прочетете в интервюто с Радан Кънев.

 - Г-н Кънев, София вече има нов кмет. Какви са очакванията Ви от него по отношение на модернизирането на града?

Изборът на кмет на София, който не е от ГЕРБ, е огромна политическа новина и огромна промяна. Конкретно в случая с Васил Терзиев аз разчитам, че ролята му за модернизация на столичния град ще бъде много голяма и тук вече европейските теми са наистина на дневен ред, защото говорим за нова философия. Например за управление на боклука, преминаване към истинска кръгова икономика, мисъл за рециклиране, далеч отвъд формалностите, които наблюдавахме през последните години. Изцяло нов поглед към процеса на топлофикация на софийските домакинства. Неслучайно говоря за процеса, не за дружествата, защото каква ще е съдбата на това дружество е следващият огромен въпрос. По какъв начин ще се осъществява преходът на софиянци към по-евтино и по-устойчиво отопление на домовете им - дали това ще включва глобална модернизация на топлофикационното дружество, дали ще се раздели на отделни дружества... Смятам, че Терзиев е типът визионер, който може да се захване с този проблем, защото това е една 30-годишна язва на столичния град. И още - философията за реновиране на сградния фонд в столицата, и то далеч не само на панелните сгради. Всичко това са европейски политики, по които очаквам Васил Терзиев да бъде активен кмет модернизатор.

- Отново наблюдаваме ниска избирателна активност, и то на кметски избори. Какво да очакваме за европейските? Как да убедим гражданите, че е важно да гласуват?

Безкрайно важни въпроси за всяко домакинство и за всеки бизнес се решават на европейско ниво. Аз се опитвам да включа в публичния дебат точно тази тема, че икономическите и енергийните законодателства на Европейския съюз са много силни, много важни. Че България е твърде пасивна, особено на ниво правителства, при поредица от правителства в европейската си политика. Че има незаслужено малко влияние във взимането на решение в Европа. Много по-малко от гласовете, които имаме. Нашето влияние не е малко, защото сме малка държава. Ние сме средна държава по размер и по население. Поведението ни е такова - мижитурско... Ние сме малки по манталитет в Европа. Аз полагам огромни усилия да не бъде така и мисля, че съм успешен в това отношение, но се надявам тези теми да събудят интереса на българските граждани. Очаквам силно присъствие на антиевропейските сили в тези избори и бих положил всички усилия за адекватно и по-силно присъствие на европейските сили.

 Имате ли наблюдение как се подготвят партиите за участието си в европейските избори и изобщо подготвят ли се?

Боя се, че с изключение на „Възраждане“ партиите не са започнали своята подготовка. За „Възраждане“ местните избори бяха подготовка за европейските, а, слава Богу, от моя гледна точка, много неуспешна. Те искаха да се демонстрират като втора политическа сила, но се демонстрираха като пета. Дай Боже, да бъдат пета или по-назад и на европейските избори, но смятам, че те се подготвят грамотно за тях с една антиевропейска платформа.

Мен, разбира се, ме вълнува политическата сила, която аз представлявам в ЕП. Така се случи, че съм единственият народен представител в ЕП от цялата коалиция ПП-ДБ. Така се и чувствам - като общ представител на избирателите на всички тези формации. Моето мнение е, че разумното решение е ние да се появим заедно на европейските избори като много силна, много консолидирана европейска алтернатива и да направим следваща крачка към промяна. Виждаме, че в България промяната се случва бавно. Тези местни избори бяха промяна към добро, но не огромна, не революционна. Аз, от гледна точка на ПП-ДБ, ги определям като х на чужд терен, защото местната политика не беше до днес нашият терен, но вече е и очаквам реванш на наш терен на европейските избори, на които да донесем още по-голяма промяна.

Коя е най-слабата политиката на ЕП и съответно коя е най-силната?

За мен основен проблем е, че най-шумна е политиката на ЕП там, където той е най-слаб - много външни политически дебати, много външни политически резолюции, а ние, като парламент, нямаме почти никаква роля във външната политика на Съюза. Такива са договорите, а не защото не искаме. Обратно, в сферата на икономиката и на енергетиката ЕП и европейските институции изобщо имат огромни правомощия – в индустриалната политика, в икономическата, в енергийната, а те по-малко се комуникират сякаш с гражданите. Моята дейност като евродепутат е изцяло прагматична. Тя е насочена към тези политики, в които Европа е силна и има реално въздействие на европейските граждани. Според мен стигнахме твърде далеч със Зелената сделка, макар и във вярната посока. Ще се изразя по шопски - предобрихме в този мандат. За мен основната отговорност е на вече бившия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс и на контролираното от него ляво мнозинство, което се появяваше нерядко в камарата вместо обичайното центристко мнозинство, оформено сред преговори. Имаше прояви на ляв радикализъм, които с тънко мнозинство взимаха ключови решения. Смятам, че следващият парламент е добре да бъде по-дясно ориентиран и да успокои страстите в тези политики.

- У нас хората масово не разбират що е то Зелена сделка. Как най-ясно може да се отговори на този въпрос?

Неразбирането според мен се дължи на слаба комуникационна политика, изобщо на слаби участия от Борисов - от последното му правителство, та до днес. Много пасивни са позициите ни в Европа и още по-пасивна е комуникацията на правителството с българските граждани. Бих бил критичен и към повечето си колеги български евродепутати. Сложна е проблематиката. Тя изисква да бъде обяснявана много подробно в интензивна, честа комуникация. Виждам много голям напредък при премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел. Бих изтъкнал и министъра на околната среда Юлиян Попов, който е експерт по европейски енергийни политики много преди да е министър. Така че виждам положителна тенденция, макар и недостатъчна.

- Неразбиране имаше и по отношение на териториалните планове и прехода във въглищните райони. Темата разпали страстите в обществото и се проведоха големи протести, след които опозицията внесе вот на недоверие срещу правителството заради „провал в енергийната политика“. Как оценявате решенията, които взеха управляващите, и подхода на правителството към решението на проблема?

Преходът във въглищните райони е политика, която е напълно без алтернатива от влизането ни в ЕС. От тази гледна точка, аз трудно мога да си спестя силните отрицателни думи към политиката на поредица от правителства от 2007 г. насам. Аз не обичам силни тежки думи в политиката, не обичам тази поляризация, която напоследък виждаме, но тази политика на отлагане на проблемите в момента дава изключително отровни плодове. Хората бяха лъгани десетилетия. В политиката на кабинета Денков виждам неподозирана смелост в опита да се започне работа в това отношение, предвид че той дори няма стабилно парламентарно мнозинство. Толкова сме закъснели, че ще е много, много трудно.

Част от политиците си служиха с дезинформация и лъжи по темата. Едно от твърденията, което се тиражираше, беше, че въглищните централи могат да осигурят на българските потребители евтин ток.

Аз ще нарека това твърдение лъжа. Поредната лъжа, насочена и към гражданите на България, и конкретно към засегнатите хора, които работят в мините и ТЕЦ-овете. Очевидно е, че при сегашните цени на въглеродните емисии, а няма никаква перспектива те да поевтиняват, има голям риск да поскъпват. Въглищната енергия неизбежно е най-скъпата в българския енергиен микс. Ние сме част от системата за търговията с емисии, откакто сме членка на ЕС. Това е друга нагла лъжа, която чувам, че България можела да замрази членството си в Зелената сделката, което е безсмислено. Зелената сделка е огромен законодателен пакет от десетки законодателни актове. Всички те са обвързващи, всички те са приети и с гласа на българското правителство. България не може да замрази и участието си в системата за търговия с емисии. Така че токът на въглища още години наред ще бъде нужен на българския енергиен микс в намаляващи обеми, но ще бъде нужен за поддържане на енергийната сигурност, на енергийния баланс. Ще бъде много скъп. Нужни са умни политически решения за това тази цена да бъде притъпена, преди да стигне до крайните потребители. Има механизми и в сегашните преговори, които са на ниво ЕС. По регламента за електроенергийния пазар е възможно да бъдат извоювани нови механизми, чрез които българският данъкоплатец да може да субсидира цената на енергията от въглищните централи. Това не е приятно - като данъкоплатци да плащаме масрафа на българските централи, но не можем за момента да избягаме от този капан. Над десет години, отсега гледано, според правителствените планове и мисля, че много реалистично, отсега нататък ние все още ще зависим частично от намаляващи обеми енергии от въглища.

- Този проблем в колко още държави членки на ЕС се наблюдава?

Този проблем е навсякъде във всички държави членки, които разчитат на въглища. Те са около половината в ЕС. Естествено, най-острият е в Полша, която разчита много повече от нас на въглищата и освен това има по-студен климат. Разликата е, че във всички тези държави, включително в Полша, комуникацията с гражданите, с бизнесите, със засегнатите хора във въглищните райони е интензивна от десетилетия. Те работят денонощно за това да планират своя преход. Много лъжи се чуват в България за това, че Полша отказва енергийния преход. Това въобще не е вярно. Полша е от първите държави, които планират своя преход, просто нейният план е разтеглен чак до 2050 година поради тази критична зависимост от въглища и поради големите залежи на висококачествени въглища, които ние нямаме. Освен всичко друго, нашият лигнит е с много лошо качество. По тази причина е силно замърсяващ околната среда и силно застрашаващ здравето на хората.

Радан Кънев коментира и най-често използваната фраза от евроскептиците "Брюксел каза".

Любимо ми е да чуя „Брюксел каза“. Само че Брюксел е град - той не казва нищо.

Според него хората не разбират какво е ЕС и какви са европейските политики заради проблем в комуникацията на национално и европейско ниво. Кънев смята, че Комисията, която харчи пари за реклами, представя Европейския съюз като един "безоблачен, ведър, кух имидж", а Европа е дълбоко проблематична. 

"Европа е конфедерация от 27 държави. Тя дори не смее да се нарече конфедерация. Някои казват, че ЕС е международна организация, други, че е федерация. Някои казват с лошо, че е брюкселска свръхдържава, което не е вярно, а всъщност Европа е по малко от всичко това. Процесът на взимане на решения в ЕС е толкова проблематичен, че аз дори бих го нарекъл травматичен. Това е един безкраен процес на преговори, в който се намесват интересите на 27 държави и вътрешните конфликти и различни интереси в тези 27 държави."

Кой е Радан Кънев?

Радан Кънев е учредител на партия Демократи за силна България (2004) и неин симпатизант, а от 2007 г. e член на партията. През 2013 г. е избран за председател до 2017 г., когато мястото му заема Атанас Атанасов. В качеството си на председател на Демократи за силна България подписва учредителното споразумение за създаване на Реформаторски блок през декември 2013 г.

Бил е народен представител в 43-то Народно събрание. Заемал е поста зам.-председател на Комисия по труда, социалната и демографската политика и е бил член на Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и на Временната анкетна комисия КТБ.

През 2019 г. е избран за европейски депутат с листата на Демократична България – Обединение. В Европейския парламент е част от групата на Европейската народна партия (ЕНП).

Радан Кънев е член на Комисията по социална политика и заетост и Комисията по петиции, заместник-член на Комисията по околна среда, здравеопазване и безопасност на храните на Европейския парламент.

Участва като член в Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Албания и като заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно партньорство ЕС – Армения, Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Азербайджан и Парламентарния комитет за асоцииране ЕС – Грузия и в Делегацията в Парламентарна асамблея Евронест.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

310

3

Far Rider

07.11 2023 в 13:25

За каква тежест говори Тупан Кънев? Какво значение има Задунайская губерния в ЕС освен ролята на "троянски кон на Русия" (цитирам Лавров!)? На кого му пука за най-корумпираната, най-криминалната ( основен износител на проституция, синтетична дрога, оръжие!), най-мафиозираната и най-бедната и изостанала географска територия?

4038

2

Moirae

07.11 2023 в 11:30

След толкова години на "шменти-капели" политика и нула реформа в правосъдието.

12082

1

leomesi

07.11 2023 в 10:58

Открай време поведението ни е мижитурско и трудно ще се промени.