Продължава от стр. 1

Това наблюдение и качествена оценка на възпитателните дейности ми се струват най-трудното нещо, но най-вероятно и това може да се наблюдава. Ако в училище е спокойно – естествено, че малките ще викат и ще тичат по коридорите, но ако има малко по-агресивни прояви, това се вижда и в междучасието. Може би това също ще ни даде насока.

Всички училища са задължени да имат националното знаме, но си личи когато това е помислено и е направено с отношение и когато е просто формално. Достатъчно мръсни висящи национални знамена съм видяла, за да мога да кажа, че има значение по какъв начин се отнася ръководството и училището към този въпрос.

Трябва най-накрая да започнем да говорим за ценностите на възпитанието. Отказахме се преди години от това. Може би защото течеше период на смяна на ценностни системи, на ревизия. Но това не бива да го забравяме и трябва да започнем да го говорим все повече и повече. Не просто да го говорим, а да го правим и наблюдаваме.

Как би могло да стане?

Не е лесно изобщо. Но да кажем, отношението към училището като институция е ценност. Патриотизмът не се изразява само в някакви външни и формални неща. Например Трети март да не е просто почивен ден. Могат да се направят много неща в училището във връзка с Трети март, във връзка с Деня на будителите. Какво се прави в училище в Деня на будителите? Нищо, почивен ден. Не бива да е така.

Лесно може да видим как се работи за тези ценности. Но, така или иначе, това е много труден въпрос и много труден процес. Просто не бива да го забравяме и не бива да си въобразяваме, че ще стане много бързо. Няма да стане. Това е въпрос на нагласи, които се променят изключително трудно, просто трябва да се работи последователно.

Това, че ние изведохме на преден план конкурентността не е толкова лошо, но не бива да е само тя.

Между училищата?

И между училищата, и между учениците. Изведохме я напред и забравихме, че сме социални същества и че живеем в социум. Защо имаме такива учудващи прояви на агресия при малките? Защото детето се смята самото то единствено за самоценност. А това, че си с други, че учиш с тези деца, че играеш с тези деца? Това усещане за общност, което доста е изгубено, може също да се възпитава и може да се учим на него. Защото какво правят груповите задачи? Това правят. Ние говорим за екипи, но кой работи в екип? Учителите не работят в екип.

Само вижте как са подредени чиновете – така, че да виждаш основно гърбове и да си пречите със съседа.

Смееха ми се едни колеги – каква била тази иновация – разместване на чиновете. И казвам: „Разберете, че е иновация!“, защото самото подреждане в кръг създава общност. Има много лесни и прости механизми, които я изграждат.

Май има сериозна нужда от психолози. Ще работите ли с такива?

Много искам сред външните ни експерти да има психолози.

Кой може да кандидатства за външен инспектор?

Хора от абсолютно всякакви специалности, стига да са от системата на образованието. Не е задължително да са учители, може и да са пенсионирани учители и директори. Не могат да правят инспекция в региона, в който работят.

Могат да бъдат общински експерти, преподаватели от висши училища, особено ако работят с педагози. Това даже ще е много хубаво, защото ще имаме и научният поглед, който може да допълни нашите познания.

Ще ходим на инспекция един инспектор от НИО с двама външни предполагам, защото това е свързано с финансиране и докато не проходим веднъж системата, за да видим как ще върви, не мога да кажа. Но мисля, че бихме могли да се справим с тричленен екип.

Много широко съм отворила врата за външните инспектори. Не можем с да се справим само с 20 човека, тези хора ще работят друго и не могат непрекъснато да отсъстват, за да ходят по инспекции, така че на нас ни трябват повече експерти и ще се радвам наистина да дойдат качествени хора.

Имате ли вече яснота за критерии, по които ще оценявате училищата?

На този етап имам договор с консултанти, които да ни помогнат при изработването на инструментариума да го направим по-професионален, по-точен. Това са социолози, психолози. Но такива, които са работили в системата на образованието. Не е достатъчно само да си добър социолог, добре е да имаш и практика от проучвания в системата на образованието. Тя е по-специфична. Специалистът, който работи с нас, има много голям опит като училищен психолог.

Един от критериите, който залагаме и е важен е как се справя училището с превенцията на отпадането и с обхвата на децата и учениците.

Цялата система би трябвало да премине през едни и същи критерии за оценка. След петте години ще прегледаме критериите и ако има нужда, може да бъдат подобрени. Това не е нещо, което ще направим сега и то ще бъде за вечни времена или за 20, 30 години – не. Не случайно законодателят не ги е сложил в закон, за да могат да се адаптират, да се променят – на НИО това дори е записано като задължение в правилника.

Как ще процедирате с частните училища?

Те ще бъдат наблюдавани по същия начин, по същите критерии. Имахме много сериозен дебат дали трябва да имаме различни критерии за различните видове училища. Личното и експертното ми мнение е, че не, не бива. Критериите трябва да са едни и същи. Процесите, които се случват в образователната система са едни и същи, просто имат специфики, но това не означава, че не трябва да ги мерим с един аршин. С един аршин трябва да ги мерим. По същия начин и частните училища, както и другите.

Професионалните училища казват: „При нас е по-особено“. Съгласна съм, но по същия начин могат да кажат и езиковите гимназии: „Да, но при нас е по-особено“ и е по-особено, в езиковите гимназии има обучение на чужд език.

Ако погледнем, всяко училище е различно, да не говорим за детските градини.

Всяка година, към 1 септември, НИО трябва да прави план за инспектирането за следващата учебна година. От догодина ще имаме такъв и в него ще са упоменати всички училища и детски градини, които ще подлежат на инспектиране в съответната година.

Бих искала да можем да кажем и през кой месец ще влезем в дадено училище и детска градина. Ще бъде много добре за системата да се подготви. Ние не искаме да ги изненадваме и тероризираме. Наистина бих искала да се подготвят колегите, защото целта ни не е да санкционираме, а да подпомогнем процеса и ако знанието, че ще влезе инспекция и знанието на критериите за оценка подобри процесите, ние сме си свършили работата.

Не бива да има страх, системата е недоверчива и е нормално. Не очаквам инспектирането да бъде прието с отворени обятия, но очаквам и бих искала с достатъчно комуникация това в един момент да се получи – системата спокойно да очаква инспектирането, а не идва инспектор като в „Преброяване на дивите зайци“.

Да си представим следната ситуация: влизате в частно училище и виждате, че нещата там не се случват така, както трябва. Вие не можете да смените директора. Да не говорим, че той може да е и собственикът. Какво правите?

Не можем, но може да дадем доклад до РУО и училището. РУО отговаря и за частните училища, за образователния процес там. Те могат да направят повторна проверка или да се доверят на това, което сме видели и да направят задължителни предписания, които трябва да се случат в това училище. Ако не се случат, не знам какъв е механизмът да бъде сменен директорът, но все си мисля, че за собствениците няма да е много добре да излизат публични доклади, в които се казва: „Там образователният процес е на ниско ниво“ или, че нещо не се случва, както трябва да се случва. Разчитам тук по-скоро на публичната част на докладите, защото наистина механизъм за смяна на директора там няма.

Знаете колко е важен имиджът за частните училища – ако се носи добра слава, има ученици. Ако се говори, че там не е много добре, отливът следва неминуемо. Колкото е важно за общинските училища да имат ученици, два пъти по-важно е за частните, защото от тях зависи финансирането.

Мисля, че в един момент ще стигнем и до финансова страна на нещата, но нека да мине поне един цикъл на инспектиране и тогава ще видим как ще бъде обвързано качеството на съответното училище или детска градина с финансирането.

Какво имате предвид с „ще стигнем и до финансовата страна на нещата“?

Имам предвид, че сега законът разрешава на частните училища и детски градини да поискат финансиране от държавата. Ако инспектирането покаже ниско качество, може би не трябва да им се разрешава такова финансиране.

Системата на делегираните бюджети беше замислена като тристълбна – двата се изпълниха, но третият - финансиране по качество – не, защото нямаше достатъчно надежден инструмент, който да премери качеството. Ако успеем да създадем този инструментариум и завоюваме признанието, че сме надежден инструмент, надеждно мерим, наистина обективно, може би ще се стигне и до този трети стълб – финансиране по качество. Тоест да се предоставят допълнителни средства на тези, които се справят добре, за да продължат да справят добре. А тези, които имат нужда, трябва да се види каква е тази нужда, къде е.

Мисля, че министърът донякъде е тръгнал в тази посока, защото финансирането, което се дава на училищата с по-големи групи ученици в риск, е такова - то допълва техните нужди, за да се справят по-добре, за да има в детската градина допълнително възпитатели, които да работят с тези деца – да ги учат на български език, например.

Наистина липсваше този елемент на обективната оценка. Донякъде през годините системата се е опитвала да постигне това обективиране с външните оценявания, но, в крайна сметка, те като че ли не са достатъчни, защото качеството не се мери само със знанията, с постигнатото ниво на знанията.

Говорихме си за училището, в което са докарали децата от 2.00 до 3.00 и там има качество и работата е много, но не може да се види само с тази тройка. Казваш си: “Те там знаят за три, за какво качество говорим?“. А те всъщност са тръгнали от нула и са извървели много по-голям път от отличниците, които влизат с 5.50 и излизат с 5.75.

А ако видите проблеми в училище, дадете предписания и директорът иска да ги спази, но има съпротива от учителите? Той е като в менгеме – от едната му страна сте вие, от другата – бойкотиращите го учители. Как да се работи с учителите, така че да не блокират необходими промени?

Стигаме до втория момент. Първият е отбелязването на слабост и нужда от подкрепа. Отбелязали сме го, РУО е седнало с директора, направили са план. Тук се включва вторият елемент – методическата подкрепа, защото ако този директор не може да се справи, да убеди учителите, че трябва да направят точно това, вероятно има нужда от подкрепа, тоест да му се помогне да се случи процесът. Тя може да бъде оказвана не само да директора, а и на учителите. В крайна сметка, директорът има и работодателски права и ако един учител последователно и упорито не прави каквото трябва да прави, мисля, че неговият работодател има право и да се освободи от този учител.

Продължава на стр. 3