Мария Чернева: Голямата интрига за науката е как въобще са живи животните на Антарктида

„В кадър“ по БНТ тази седмица е документалният филм „Изследователи на ледения юг“ на Мария Чернева за научната работа в суровите условия на остров Ливингстън. Зрителите ще се пренесат в българската изследователска база „Св. Климент Охридски“ – на 19 май, петък, от 22:00 ч. по БНТ 1. Разговаряме с Мария Чернева за филма и преживяването на Ледения континент.

- Мария, с какво Ви привлече Леденият континент?

- Леденият континент сам по себе си никога не ми е бил привлекателен. Точно обратното. Не обичам студа. И дълго време, въпреки плахите побутвания на моя колега – режисьорът Милан Кузов, не реагирах с подобаващ ентусиазъм. Но съдбата пренареди моя живот по неочакван начин и се отвори едно пространство, в което идеята Антарктида имаше вече друга тежест. Това обяснение важи за първата ми експедиция – 2018-2019 г.

За втората вече нямах никаква нужда от подканяне. Първо вече бях наясно, че Ливингстън е „арена“ на много научни проекти – основното гориво на моето любопитство. И най-вече – корабът. Първото плаване на полярния ни кораб ще преобрази всички експедиции, ще даде шанс да се качим при големите в науката. А пък това, че е студено, можех да пренебрегна.

- Как може всеки, който поиска, да отиде в Антарктида?

- Не може и не трябва. Разбира се, че има туристически кораби, но съм чувала, че това е доста скъпо начинание. Освен че е скъпо, преживяването Антарктида на подобен кораб не би било съвсем Антарктида – тя ще е само лек, екзотичен декор на други корабни преживявания, което ще е жалко. Не знам кой и колко би искал, но Антарктида на една гола романтика ще издеяни ден, два, три. Вода, лед и камъни. Китовете, пингвините и тюлените са пришълци и могат да се видят на други места, които са по-естествени за тях.

Антарктида е земя на изследователи и те трябва да могат да вършат работата си спокойно. Но тук идвам аз и мога да предложа друго пътешествие към ледения юг. Тази година доста съм се постарала – голяма онлайн поредица „Плаване към ледения юг“ в сайта BNTNEWS.BG и в YouTube канала на БНТ и два филма в рубриката на БНТ „В кадър“. Горещо препоръчвам. Не знам дали филмите биха утолили жаждата за пътешествия. Но се надявам да пали друга жажда – към знанието и науката. Това е по-добро от туристическите пътешествия с круизни кораби, които не мислят особено за опазването на девствената природа там.

- Идват ли пингвини до българската станция?

- Винаги има пингвини на брега в залива Емона. Това са тийнейджъри, които все още не са си намерили своите партньори. Колонията от пингвини обаче е на друго място, недалеч от базата – нос Хана. По правило пингвините мигрират към Антарктида за три месеца по време на антарктическото лято за размножителния си период. Но какво ги привлича към ледения юг, при положение че лятото там… колко да е лято? Пак е като истинска зима.

Имам отговор, ще го видите във втория филм – „Изследователи на ледения юг“ на 19 май, петък, от 22:00 ч. по БНТ 1 в рубриката „В кадър“ или в един от епизодите на нашата интернет поредица „Плаване към ледения юг“.

Все пак ще подскажа мъничко – това е единственото място, на което пингвините могат да изхранят малките си и в рамките на три месеца те да станат пълноценни възрастни. Но защо… Ще трябва да гледате, Google не казва много по въпроса.

Видяхте ли други полярни животни?

Така. Вече направих уговорка, че пингвините, тюлените и китовете не са полярни животни, а са „ваканционни пришълци“. И, да, видях много от истинските полярни животни. Е, те са огромната енигма. Водата на океана рядко се вдига над нулата, тя е около и под нея дори.

Питали ли сте се как работи метаболизмът на тези животни около нулата, как въобще са живи? Ето това е голямата интрига за науката и оттук нататък можем да очакваме големи открития, които може да ни дадат освен ново знание за живота, но и нови възможности за лечение, например. И ако искате да видите истинските полярни животни, ще трябва да гледате този петък филма „Изследователи на ледения юг“. Режисьорът Ара Хугасян е направил чудеса с ледената картина.

- Има ли някаква растителност там?

- Има растителност, разбира се. На видове не е твърде богата. Нямат особено голям шанс с това късичко лято. Има и водорасли, даже се оказва, че именно за водораслите, особено за кремъчните, там си е райско местенце. Защо? Отговора търси Ралица Зидарова от години, но ще може да я видите, ако намерите първия филм „Полярни изследователи“.

- Коя бе най-красивата гледка по време на пътуването?

- По време на пътуването с кораба, на мен лично ми правят впечатление изгревите и залезите. Океанът все още се отличава с чист хоризонт, нищо не закрива гледките на красивите зарева, които боядисват всичко наоколо. Сега осъзнавам, вероятно защото ми липсва, че и носът на кораба на фона на тези маслени картини също е величествена гледка.

- Брегове или океан?

- И двете. Те са неразделни. Свързана съм с водата, слава Богу нямам морска болест. И нищо не може да застане пред тази силна връзка. По-интересното е – защо е толкова силно? Както и въздействието на суровата и недружелюбна ледена Антарктида.

Може би всеки има различни отговори, но си мисля, че повечето биха се свели до нещо просто – и океанът, и Антарктида със своята безбрежност успяват да изчистят сетивата от излишен шум, а това помага да се вглъбиш по-пълноценно в други състояния, отношения и хора, които в града трудно намират път към сърцето и душата ти.

- Имаше ли момент, в който се почувствахте несигурно?

- Ха, по-скоро несигурността в една подобна експедиция е преобладаващата. Никой не тръгва „на сигурно“ към Южния ледовит океан, още повече с кораб, на който му е за първи път. Така че вероятно си струва да се отбележат моментите на сигурност.

Ще ги обобщя така: сигурна бях – и това остана непроменено – в хората, с които пътувах. Сигурна бях, че каквото и да се случи, те ще са опора. Това е премного. Не можеш да искаш повече. Сигурна бях и в Анна Андреева – операторката, с която работя, че ще се справи повече от прекрасно и нищо неочаквано няма да скъса тази увереност.

- Видяхте ли айсберги?

- Не. Но и не очаквах да видя. Все пак сме в по-топлата част, периферия на периферията. От нашите ледници в залива Емона се отчупват не особено големи парчета, бързо се разбиват на по-малки, които образуват за кратко „ледена супа“. Големите парчета, айсбергите се откъсват от големите шелфови ледници и с придвижването си на север губят част от своята значимост. Но все пак те се следят внимателно от сателитите, правят се прогнози на движенията им, защото са навигационна опасност. Това също го има във филма в рубриката „В кадър“ и в онлайн поредицата „Плаване към ледения юг“ в сайта BNTNEWS.BG и в YouTube канала на БНТ.

- Какво от Антарктида ще Ви липсва най-много в България?

- Вероятно хората. Но те са си тук. Така че нищо не ми липсва. Дори обратното. Имам си спомените, преживяванията, имам си снимките, имам си филмите. И винаги мога да запълня някоя и друга липса, ако изникне такава.

Следете новините ни в GoogleNews