Продължава от стр. 1

Другото е, че в България съществува огромна администрация. Сигурен съм, че тези хора биха могли да намерят работа, която би допринесла по по-добър начин за обществото. Не е нужно една и съща функция да се извършва от хиляди. Липсва и т.нар. „електронна администрация“. Много трудно човек може да обжалва, изпраща до общината или различни институции оплаквания. Тези неща се случат по сложен път. Рядко се отговаря, бавно се отговаря. Това е една от причините ние да се движим по-бавно от останалите европейски държави - този тип на опериране е направен така, че да липсва критика.

Това са основните неща, които мен ме дразнят и съм сигурен, че дори много от хората, които подкрепят управляващата партия, също ги дразнят маниерът на управляване и изказът. И така едни хора, които се се обградили, които са в един пашкул, отказват да пуснат кокала, когато е забелязана някаква състоятелна грешка.

Има и нещо много странно. Има я работата политика, но самата професия политика какво означава? Ти като политик имаш и някаква друга работа, член си на някакво друго общество, ти пак имаш своите мисли, дрязги и идеи. Идеята е ти да представиш мислите на тези, които са те избрали и въпреки всичко да защитаваш интереса на всички български граждани, когато виждаш, че това е наложително. В България е прието, че политиката е професия за дълъг период от време и професия, която търпи едно кариерно развитие, когато ти слугуваш на някой или си му удобен, а не е нормално като в останалите професии заради някакви заслуги и опит ти да вървиш напред. И ми е странно, че в България съществуват множество депутати, които не са познати на хората. Съществува едно ядро от ясни хора, които се изказват от трибуната, но останалите, които би трябвало да са там заради нечия друга социална група, не са забелязани и просто се използва техният пръст за гласуване.

Какво трябва да се направи? Ето например имаше референдуми, сега премиерът иска депутатите да станат 120 вместо 240. Военният министър иска да връща задължителната казарма. Въобще всякакви идеи.

Вече споменах – намаляване на администрацията, превръщането ѝ в електронна, подпомагането наистина на малкия и средния бизнес. Малките предприемачи да имат свободата, да няма рекет върху тях. Човекът, който си разбира от професията, трябва да предлага промени там.

Въпреки множеството политики, които могат и трябва да се извършат, съм сигурен, че ако корупцията на високите етажи намалее, ако върховенството на закона върши своята работа, дори и по-големият брой чуждестранни инвестиции, както и вътрешни, навлязат тук, неминуемо ще се вдигне и доходът на българина, което остава основният проблем, че ние от покупателна гледна точка наистина сме назад, въпреки че живеем в една европейска държава.

Нидерландия може да бъде упреквана по едни или други причини, но може да се види как се помага на един среден бизнес, на един малък бизнес, на студент, предприемач, дори на човек без образование. Студентите се подпомагат с квартири.  Подпомага се, докато един човек се изгради и може да построи нещо, без да се притеснява, че в един момент може да изпадне в една такава ситуация.

Инвестира се в хората, а тук усещането е, че те не са важни.

Аз съм разговарял с различни предприемачи в Нидерландия. Дребни предприемачи, българи основно, които са ми казвали, че държавата им помага от гледна точка на това един шофьор на стоки да си купи бус на почти нулев лихвен процент. Също така се помага на нашите българи, които са работили от години, например да си купят апартамент или къща на отново близък до нулата лихвен процент, защото там идеята е да се изграждат здрави семейства. Докато тук е прието, че всичко се случва на момента и не се гледа целостта на нашата държава.

И, колкото и да е трудно да го признаем, тя наистина изчезва. 2050, 2100 г... нашето население намалява. И намалява поради причината, че младите хора не се чувстват сигурни да изграждат семейства, да купуват апартаменти, да се развиват. Неща, които се случват във всяка една останала европейска държава. Също така в Германия, вие знаете, че след като са завършили средно образование, хората, на които не им се учи, винаги може да опитат от тези професионални занятия, които са насочени с цел съответни кадри да отидат в тази ниша на пазара, в която е нужна работна ръка.

В България постоянно се казва, че безработицата е ниска, това е една от хвалбите на управляващото мнозинство, но в същото време повечето хора работят професии, за които не са учили и завършили. Много често се работят и професии, за които не е нужно образование. Това трябва да се промени. Хората трябва да учат, да завършват неща, към които по някакъв начин имат интерес и искат да продължат да се занимават. Трябва да се помогне на хората от тази гледна точка. Не толкова да им се раздават пари, колкото да се създаде среда. Трябва да се говори за образованието, за професионалната част, която настъпва след завършването на университета. Да се говори за това, че всеки може да се изгради и неговото изграждане да доведе до едно здраво българско семейство, което да е в базата на българското общество с цел то да не изчезне.

Другият проблем е, че ние с годините толкова сме се върнали назад, че ни липсват основни неща, ние в момента се борим по политики с останалите европейски държави, но не сме изчистили дребните проблеми. Тоест те не са дребни, те са големи, но за другите държави вече са се превърнали в дребни по простата причина, че са изчистени отдавна. Основната идея е, че един човешки глас важи, правата на българския гражданин важат, те трябва да бъдат уважавани. Самият факт, че за протестите до ден днешен се казва „тези са лумпени, хулигани“, самото слагане под този общ знаменател на хора, които се борят за някакви граждански права, е абсурдно и означава, че управляващото мнозинство не спазва по никакъв начин основните принципи на демокрацията.

Управляващите, ако искат да си помогнат, трябва да се вслушат в хората. Чудя се как пък понякога не им се е случвало дори да се престорят, че ни чуват. Защото българинът е добър. Той като види, че малко му помагат, винаги откликва и се радва. Нека чуят какво се говори, пък може и да е смислено.

Продължава на стр. 3