Протестите продължават вече повече от два месеца. Един от героите, които първи пострадаха, е Евгени Марчев. Той не е тук, за да разкаже това, което вече разказа хиляди пъти, а защото е едно от младите лица на протеста. А протестът има смисъл именно защото се появиха млади хора като него.

Евгени, разкажи ни за себе си.

Аз съм един обикновен студент със своите си най-обикновени проблеми и щастия. Идвам от чужбина като много други млади българи. Занимавам се с дейности, свързани с моята специалност – правната. Обичам да се занимавам със спорт. Аз съм един най-обикновен млад гражданин, който търси себе си между България и чужбина. Скоро навърших 22 години и в момента съм в четвърти курс.

Ти съвсем скоро трябва да завършиш, така ли?

Тук нещата са различни. Трябва да се приключи самият бакалавър, който, за да се завърши, трябва да се премине през стаж. В правната специалност в България бакалавър и магистър са смесени, докато в цяла Европа първо се изучава бакалавър, след това се записва магистър. Така че бих казал, че не е чак толкова скоро. Трябва да завърша бакалавъра, магистъра и съответно да специализирам. Пътят при всяка сериозна специалност е дълъг и човек се учи, докато е жив. Така че гоня си интересите и докъдето успея да стигна – ще е добре.

Едно момче на 22 години, което учи в сърцето на Европа. Когато тръгна оттук и за първи път видя какво се случва там – къде видя разликите?

Разликите са доста, въпреки че има и прилики. Специално Нидерландия е доста либерална и свободна държава. Забелязва се, че маниерът на водене на политика спрямо гражданите е доста по-различен. Начинът, по който се извършват публичните дейности, застроявания, ремонти – при тези неща очевидно е най-голяма разликата. Обществото там е свободно, въпреки техните проблеми, защото такива проблеми съществуват във всяка една държава. Те са здраво стъпили върху базата на демокрацията и върху това човек да изразява мнението си. Дори и то да не се харесва на някои хора, човек може да го изкаже.

Има и огромна прилика, все пак всички сме европейци, въпреки по-различната ни история. Очевидно се различаваме по начина на мислене, но бих казал, че в нас съществува една силна европейска нотка и бихме могли успешно, с много труд и време, да достигнем базата, която съществува в останалите силни европейски държави. В Европейския съюз съществуват държави, които са на различни плоскости, специално Германия и Нидерландия са на най-високото европейско равнище, което си личи и в покупателната способност на гражданите, върху това как работи цялото устройство на държавата.

Разликите са много, но пак казвам – има и огромни прилики. Все пак ние сме граждани на Европа и не трябва да се опитваме да се дистанцираме от нещата, които ни обединяват – желанието за свобода и демокрация.

На протеста си от първия му ден. Кое те ядосва, когато сравняваш нашата демокрация (някои я наричат „парадна демокрация“), какво те дразни, ядосва и какво те кара да дойдеш на площада? Има ли връзка то с факта, че си отишъл в друга страна с други правила, които се спазват? Кое изкара теб, младият човек, който очевидно върви към успешна кариера? Кое те накара да викаш заедно с другите „оставка“?

Ако трябва да бъда честен, може би престоят ми чужбина не е основната мотивация да дойда на протеста. Понеже аз си мислех дали да остана в България, защото съм сигурен, че тук има достатъчно добри преподаватели и университети, така че не трябва да се прави разлика между българските и чуждестранните студенти. Но не това е причината да дойда. Аз така или иначе се интересувам от случващото се в страната ни и от политиката. Гледам изказвания на водещи политици и политиките, които водят. Това, което мен най-много ме тормози, е маниерът на водене на политика и начинът, по който управляващите се обръщат към гражданите на страната – с различни описания и особено поради това, че те не зачитат, че някой може да посочи в тях някаква грешка. Тук не е прието, че може да се посочи, че управляващите правят грешки и ако по някакъв начин те направят грешка, то следват постоянни защити и опити тази грешка да се замаскира, да се остави настрани незабелязано и не е прието, че гражданите са коректив.

В България през годините се случват достатъчно страшни неща. Ние сме млади хора на 20, 25, 30 години, които все пак сме видели достатъчно. Не е нужно да се отиде в чужбина, за да се разбере каква е разликата. Живеем в модерен свят – чете се, гледа се и прави впечатление, че начинът, по който тук се случват нещата е различен, защото те се случват само и единствено по маниера на водене на управляващата партия. Тя, колкото и да е управляваща, толкова отговаря и за останалите хора, които не са я подкрепили и не са гласували за нея и мнението на различните български граждани трябва да се взима под внимание. Колкото и ние, българите, да отказваме публично да говорим по тази тема, корупцията в България я има. Тя съществува на всички етажи, не само на високите, и на ниските. В България корупцията е приета за нещо нормално. И се използва по всякакъв начин с цел едни хора да се облагодетелстват. Разбира се, това дразни хората, защото не засяга само техния джоб. Мисля, че най-силно засяга образователната система в България, особено средното образование. Не само в това какво преподават учителите, но се виждат и базите, в които се учи, заплатите на учителите, на лекарите. Вижда се, че едни пари са за различни пера. Бюджетът е изключително уголемен. Вместо една сума да отиде в едни по-важни сектори в България – образованието, медицината.

Продължава на стр. 2