Продължава от стр. 3

Евгени, в края на нашия разговор сме. Намираме се на 400 метра от едно място, което не ти е много приятно да си спомняш – Министерски съвет. Има ли някаква обида в теб и за това, че говореха за твои близки роднини? Постоянно се случва т.нар. „жълто-кафява преса“ да вади фалшиви новини и да хвърля в публичното пространство лъжи.

Разбира се, че съществува обида, но аз не съм учуден от това, което се случва. Приемам, че е нормално да се случи в нашата държава. Така действат някои органи на реда. Такъв е маниерът на водене на политика. Ако аз съм такъв трън и ако моят дядо е трън в очите на управляващите, няма какво да направя. Не се срамувам от семейството си. Не бих казал, че те са свързани с която и да е партия и въобще са били на какъвто и да е пост. Ние сме едно най-обикновено семейство, аз съм един най-обикновен студент.

На 2-ри септември се видя, че това се повтори по много грозен начин. Моята обида в момента основно е от това, че продължа да се случва, продължат да се задържат хора, без да са извършили някакво деяние. Да им се повдигат обвинения. За мен високият професионализъм на един полицай е той да отстрани хората, които извършват противозаконни деяния, да бъдат арестувани и други органи да преценят дали са виновни, или не. В България на полицаите се е дала една свобода и те безпризорно арестуват по техно усмотрение, без това да бъде подкрепено от факти. Това е погазване на човешките права. Това е много съществен въпрос, който, макар и да е свързан с протеста и с мен, се отнася до всеки българин - че неговите човешки права във всеки един момент могат да бъдат нарушени, без след това хората, които вредят, да бъдат отстранени. В полицаите очевидно има една агресия и излишна енергия, която вместо да се насочва към нещо полезно, се насочва към най-обикновени граждани. В интерес на истината, ми стана много обидно от знаците върху униформите им, от боксовете в ръцете им. Обидно е, че част от българската полиция работи по този начин.

Ние сме тук и всеки жертва нещо. Приемам го за нещо нормално, случило се е. Надявам се от случилото се на мен да има ефект върху останалите хора, да се постигне разбиране в професионалните среди, че така не може, че потъпкването на човешките права и нарушаването на законите не трябва да се извършва, пък който е дал жертва, е очаквал това да се случи, когато идва тук и протестира срещу подобна държава и подобно управление.

Моето поколение беше поколение, което ходеше по протести. Ти си почти на възрастта на моя син, малко по-голям си от него. Какво иска да каже твоето на моето поколение? Къде сбъркахме ние, ходейки на всички тези протести и в крайна сметка неуспявайки да се справим със статуквото, което успява да ни излъже не един път? Къде виждате нашите грешки и какво различно ще направите от това, което ние направихме?

В самите поколения съществуват различни идеи и мисли. Вие сте поколение на протести, което не е протестирало достатъчно дълго. В един момент голям брой хора са се отказали, защото не са видели резултат. За мен изказването на граждански позиции и посочването на очевидни грешки е полезно за българите и за демокрацията. Надявам се, че нашето поколение след този протест да постигне своите цели, да продължи да посочва грешките и да изказва своето мнение, без хората да се притесняват, че това ще доведе до ответна реакция от властта, защото е недопустимо. Надявам се нашето поколение да се бори за идното, за държавата, за бъдещите деца и семейства, да бъдат активни там, където могат да изразят мнение. Да бъдат добри в работата си, да са честни, да спазват закона и да се поучат от установените демокрации и да не забравят, че българският народ е част от европейката култура. Нека хората бъдат постоянни, да се борят, да не се страхуват да покажат, че България, макар и малка, може да бъде силна.

Всичко е в ръцете на гражданите. Ако се провали и нашето поколение, мисля, че вече се достига момент, в който колелото е толкова силно завъртяно, че в един момент няма да има връщане назад, тъй като демографската криза ще ни удари много сериозно, българската нация ще загине и няма да може да е конкурентна на останалите членки в Европа, понеже всяка държава се бори за своите интереси и се опитва да бъде конкурентна на капиталистическия пазар. Не трябва да позволяваме да достигнем точката на кипене, от която няма да има връщане назад. Нека хората се борят и да става каквото ще.

Много ти благодаря. Ако има някаква надежда, тя е във вас.

Аз също благодаря. Искам само да допълня нещо кратко. Нашето поколение идва, но аз съм сигурен, че останалите хора, по-възрастните, има с какво да помогнат и да бъдат ангажирани. Това, че една група от хора са на години не означава, че трябва да се отказват, а трябва да подкрепят останалите. Този протест не е само на младите, той е и на хората, които са разочаровани. Трябва да бъдем обединени, да се поучаваме от грешките си и да си помагаме. Всички заедно трябва да вървим напред, за да може да се постигнат резултати.