Повече от 878 000 украинци са отведени в Русия от окупираните територии, твърди Людмила Денисова, комисар по правата на човека във Върховната Рада на Украйна. Пред тв програмата "Настоящее время" тя разказа как Украйна връща своите граждани, описа условията, при които Русия държи затворници, и каза, че повече от 400 души, които са пострадали от сексуално насилие от страна на руските военни, вече са се обърнали към психолози и властите.

Публикуваме интервюто в превод от руски:

- Преди три дни казахте, че в Русия са откарани 878 хиляди души, от които 164 хиляди деца. Как стигнахте до тези числа?

- Числата се променят всеки ден. Тези цифри са публикувани от самата Руска федерация. Има един генерал Мезенцев - той е престъпник. Вчера сутринта той публикува следните данни: Руската федерация е приела 915 000 наши граждани в Русия, от които 170 000 са деца. Така че те всеки ден публикуват данни за това колко от тях са извадили за един ден. И могат да вземат 15 хиляди, 20 хиляди или 26 хиляди на ден. Тези данни са публикувани от Русия. Тези данни понякога се потвърждават в социалните мрежи и в канала в Телеграм от [комисаря по правата на човека на Руската федерация Татяна] Москалкова, а тези данни се потвърждават и от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците.

Как ги отчитат? Те смятат автобусите с нашите граждани. Нашите граждани първо отиват в лагери за филтриране в окупираните Донецк и Луганск. Вече нарекохте единия Безименните. Има още четири лагера за филтриране, в които в момента се намират повече от 30 хил. души. Нашите граждани се подлагат на т.нар. филтриране по критерия: "Как се отнасяте към операцията на Русия на украинска територия?" Ако нашите граждани не преминат през проверката, ги изпращат като лоши елементи по-нататък в Донецк, в Докучаевск - и ние вече не знаем тяхната съдба.

Що се отнася до нашите граждани в Русия, разполагаме с информация от доброволци и от самите граждани. Вчера например ни се обадиха, че в Чебоксари, на 30 километра от града, има хиляда наши граждани, които са били евакуирани от Мариупол. Това се случва в санаториума "Алие Паруса" в село Шомиково, Република Чувашия. Те много искат да се върнат у дома, в Украйна, или поне да отидат в Европейския съюз, а не да бъдат в Руската федерация при неясни условия и по неясни причини.

Лагер има и в Леонидовка в Пензенска област. В Ленинградска област се намира и град Тихвин. Във Владимир има и някаква благотворителна фондация на Руската федерация, която е завела група украински тийнейджъри на възраст 14-15 години от Донецка и Луганска област. Нашите граждани се намират в болници - оттам ни се обаждат, че са получили инсулт или са диагностицирани с хепатит С - и питат как могат да си тръгнат? Тези данни се потвърждават от самите граждани, които се обаждат или на горещата линия, която е безплатна 24 часа в денонощието, или ми пишат, или получаваме писма.

- Струват ли Ви се преувеличени тези цифри, посочени от Русия, като се има предвид какво прави руската пропаганда, за да покаже как Русия помага на братска нация?

- Възможно е те да са преувеличени. Но вчера разговарях с представители на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Те потвърдиха, че са поне 550 хиляди. Те имат представител, който работи в Руската федерация, пътува до няколко области и идентифицира нашите граждани там. И сега те помагат на нашите граждани там. Можем да видим имената на онези граждани на Руската федерация, които ни помагат да транспортираме наши граждани до Естония, например през Нарва. Да, разбира се, може би те са по-малко. Но когато имам списък със 170 граждани, които са били депортирани в Ямало-Ненецкия регион, и знам адресите им, това потвърждава, че нашите граждани са там. Да, те може да не съвпадат по брой. Но ние знаем, че от Мариупол бяха изведени 130 хил. наши граждани. Само от Мариупол! От днес всички окупирани територии се евакуират.

- Руските власти започнаха да евакуират хора, включително от Донецк, още преди началото на войната - тази евакуация беше обявена няколко дни преди пълномащабната инвазия. Тези цифри - 915 хил. души - включват ли хората, които са били евакуирани от окупираните преди това територии на Донецка и Луганска област, или само тези, които са били евакуирани от териториите, завзети сега от руските военни?

- Първото извеждане беше на 18 февруари от временно окупираните от Руската федерация територии на Украйна - 90 хиляди наши граждани. Тези 90 хил. са сред 915-те хиляди. Също знаем, че има три такива лагера в село Леонидовка в Пензенска област, където има хора, които са били изведени преди агресивния етап на военните действия на Руската федерация на територията на Украйна. Поради това те са включени в този общ брой.

- Какви са условията в тези лагери в Пензенска област и Чувашия?

- Например в Пензенска област знаем, че има лагер с 10 сгради, оградени са с ограда, има контролно-пропускателен пункт. Руските граждани, които са разговаряли с тях, казват, че състоянието им е много тежко, те са психически изтощени. Те са евакуирани със зимни дрехи. Понякога само с маратонки, гумени обувки и потници. Бебетата, родени в бомбоубежищата, не са били кърмени и са имали нужда от храна. И тези доброволци, благодарение на тях, събраха пари, купиха необходимите неща и ги предадоха. Хората не знаят какво ще им се случи след това. Ето защо се опитваме да ги заведем заедно в Европейския съюз.

Имаме обаждане от семейство от Мариупол. Един мъж, една жена и две деца. Едно дете е родено по време на бомбардировката в едно мазе. Семейството успява да стигне до Ростов. Това са хора, които са избягали там сами, защото не са могли да избягат никъде другаде, не са могли да отидат в Западна Украйна. Така че сега те искат да влязат в Европейския съюз. Но те нямат документи за това дете. Могат да получат само удостоверение от болница в Ростов на Дон, че тази жена наскоро е родила дете. И сега се опитваме да им помогнем да отидат в Естония.

- Не отнемат ли украинските паспорти на хората?

- Отнемат им паспортите. Прибират ги в лагера за филтриране.

- С какви документи пътуват нататък през Русия?

- В Русия ги докарват в лагера с влак, например от Таганрог. Имаме семейство, което е било доведено в Суздал, Владимирска област. След това им се издава сертификат за миграция. С този сертификат за миграция те отиват по-далеч.

- Възможно ли е да използвате този сертификат, за да отидете в страни от Европейския съюз, например в Латвия или Литва?

- Сега организираме това и имаме положителен опит. Тези доброволци ни изпращат списък с украински граждани, които искат да напуснат. Проверяваме този списък с нашите миграционни служби и гранична охрана. И когато се потвърди, че са наши граждани, ги предаваме на граничния пункт в Нарва и на нашия консул. Последното семейство - седем души, от които три деца - дойде, посрещнаха ги там, провериха им документите и им разрешиха да влязат на естонска територия. Там ги посрещнаха нашият консул и украинското общество. И те се придвижиха нататък.

- Как сега установявате контакт с руската страна? Когато разказахте историята на украинските моряци, които прекараха почти година в Лефортово, бяхте в контакт с комисаря по правата на човека в Русия, Москалкова. Има ли тя влияние върху тези процеси сега? Възможен ли е този диалог в условията на война?

- Диалогът е труден, разбира се. Разговаряхме с Москалкова по телефона в края на февруари. Но когато й казах, че Руската федерация убива наши граждани тук, тя ми каза: "Всички лъжете. Показвате страшни кадри от американски филми". Ето защо е трудно да се общува.

Нейният мандат е хуманитарен и вероятно още повече трябва да призоваваме за прекратяване на военните действия, които нарушават правото на живот - не само на нашите граждани, но и на гражданите на Руската федерация. Тъй като са дошли, ние ги убиваме. Това е закономерно, защото те са дошли на наша територия, за да лишат нашите граждани от правото на живот. И те го правят. Те просто извършват геноцид и престъпления срещу човечеството. Затова сега се опитваме да общуваме с писма. Но тя е изключила електронната си поща. Изпращаме й ги по всички възможни канали, но тя не ни отговаря. Следя коментарите й в канала й в Телеграм и начина, по който отговори на конференциите, на които аз говоря. Говоря за убийствата в Русия, а тя казва, че сме обстрелвали Краматорск. Какво сътрудничество може да има тук?

- Значи вие и Москалкова никога не сте имали човешки диалог?

- Какъв човешки диалог може да има [с човек], който се държи като генерал-майор от милицията.

- Какво можете да ни кажете за условията, при които украинските войници се намират в руски плен?

- Проверяваме как военнопленниците от Руската федерация се държат в нашата страна. И интервюираме всеки, който дойде. Аз самата съм била на мястото, където се намират военнопленниците на Руската федерация. Не съм получила нито едно оплакване за условията на задържане, за изтезания или нещо друго. Напротив, 23-ма войници, които са били там по това време, казват, че украинците са се отнасяли с тях по-добре, отколкото командирите им в Руската федерация и в частите, в които са служили, когато са дошли да завладеят Украйна.

Що се отнася до нашите украинци, след като ги върнем в замяна, те говорят ужасни неща. Мисля, че видяхте, когато разменяхме 86 за 86, как всичките ни 15 жени бяха обръснати. Събличаха ги голи пред мъже, правеха различни неприлични неща, унижаваха ги. Както се казва в руския закон за затворите, те бяха "повалени". Но е невъзможно да ни "повалят". Сражаваме се на нашата земя и за нашата свободна Украйна. По същия начин [няма да е възможно да се "повалят"] нашите военни, които бяха взети от Змийския остров, които изпратиха руски кораб, където ще изпратим цяла Русия, която се бори срещу нас. Те разказват, че са държани в палатки без отопление и без храна. Те пристигнаха тук с измръзнали ръце и крака, защото беше много студено, на мястото, където ги държаха, беше минусова температура. Те не бяха нахранени. По този начин Русия нарушава Женевската конвенция от 1949 г. относно военнопленниците. Военнопленниците трябва да бъдат третирани по същия начин като войниците на страната, която ги е взела като военнопленници. Но вероятно Русия се отнася към собствените си войници по същия начин, по който се отнася и към нашите. Така че тук няма нищо изненадващо.

- Известни ли са факти за изтезания?

- Задържането при условия, които не отговарят на Женевската конвенция, е изтезание. Неосигуряване на нормални условия, неосигуряване на подходяща храна, медицински грижи. Вчера взехме трима ранени. Не им е оказана медицинска помощ, за да се намалят страданията им. Това също представлява изтезание.

- А къде Русия държи украинските военнопленници, в кои руски градове ги отвеждат?

- Например, Брянск, Курск. И Крим. В тези градове се държат нашите заловени граждани.

- Има видеоклипове, в които се твърди, че украински войници стрелят в краката на руски военнопленници. Проверявате ли такива доклади? Имате ли информация за подобни изтезания от страна на украинските военни?

- Да, разбира се, че проверяваме всички доклади. Моят мандат като комисар на украинския парламент по правата на човека се отнася не само за украинските граждани, но и за всички граждани, които се намират на територията на нашата страна. Те могат да бъдат и лица без гражданство, могат да бъдат лица, търсещи убежище, включително руски граждани, тъй като се намират на наша територия. Да, знаех за тази информация, която се разпространяваше в медиите. Направихме съответните справки, проведохме съответните разследвания, но фактите не бяха потвърдени. Ако подобни факти продължат и се потвърдят, тези хора ще бъдат наказани в съответствие с нашия Наказателен кодекс.

- Нека поговорим за доказателствата на сексуално насилие, които сте регистрирали на територията на Украйна - на териториите, които са завзети от руските военни. Дали тези доклади вече идват само от Киевска област? Или в южната част на Украйна, която е окупирана, също има такива съобщения?

- Всеки ден има все повече и повече съобщения. И самите ни психолози вече искат психологическа помощ, защото случаите, за които говорят нашите граждани - жени, деца, родители на изнасилени деца, мъже и възрастни хора - руският войник не се спира пред нищо. Той изнасилва, изнасилва публично, обича да изнасилва публично в присъствието на други граждани. А изнасилвачът е на 20-25 години, той е млад, той е гражданин, той е войник, който е възпитан от Путин по време на неговия режим, по време на неговата пропаганда. И така, фактите за изнасилванията... 14-годишно момиче е изнасилено от петима окупационни войници. Сега тя е бременна. Това е Буча. Момче на 11 години е изнасилено пред очите на майка си, която е завързана за стол, за да гледа. Това е Буча. Жена на около 20 години е изнасилена от трима обитатели по неестествен начин. Това е Ирпен. В село в посока Ингулец, Херсонска област, руски нашественици изнасилват едновременно 16-годишна бременна девойка и 78-годишната ѝ баба, една пред друга. И тази млада жена загуби бебето си.

Има и изнасилвания и побоища над възрастни мъже. Например 45-годишен мъж в Киевска област, който не отговарял на условията за наборна военна служба, излязъл за вода и бил брутално изнасилен, пребит и хвърлен на пътя. Когато се обади, той каза, че "сигурно са си помислили, че съм мъртъв".

Майката разказва за 11-годишното момиче от Гостомел, че дъщеря ѝ не иска да живее, защото смята, че е виновна. Излязла е навън, когато майка ѝ е забранила, само за да набере цветя за майка си, за да я зарадва с нещо, когато вече месец седят в това мазе. Мъжете я хванали, започнали да я опипват навсякъде, после я повалили на земята и ѝ казали: "Млъкни". А след това не си спомня нищо. Ясно е, че последствията са били различни. Имало е много такива случаи.

- Възможно ли е да се каже колко са тези случаи?

- Така например през двете седмици между 1 и 14 април са подадени 400 такива жалби. Но те продължават да идват и ние продължаваме да ги записваме. Но не всички се обаждат и пишат, защото хората трябва да се осъзнаят, за да започнат да говорят за това, да разберат, че имат нужда от психологическа помощ. И сега смятаме, че случаите ще се увеличат многократно, защото това е тенденцията.