Кастинг агентът на Джордж Клуни: Непрекъснато напомняйте за себе си, работете, настоявайте (интервю)

Бруно Розато е роден през 1972 г. в Квебек, Канада. Учи филмово и телевизионно продуциране в университета в Монреал. Започва кариерата си в развлекателната индустрия в края на 90-те години като асистент по кастинг в телевизионни предавания и филми. По-късно започва да се изявява като кастинг директор и продуцент. Работил е по филми като „Завръщането“ (2015 г.), „Игра на кодове“ (2014 г.) и „Теорията на всичко“ (2014 г.). Розато е бил кастинг агент на Джордж Клуни, Куентин Тарантино и др.

Розато е асоцииран продуцент на „Jewels of the Salton Sea“, документална продукция на екологична тематика, написана и режисирана от Стивън Витали. Филмът получава над 40 награди и отличия.

Той бе в София по покана на фестивала Синелибри, като част от журито му. Благодарение на тях го заведох да говори и пред студентите в НАТФИЗ, където срещата им трая четири часа.

Искра Ангелова: Първо исках да попитам за индустрията. Имам представа как работи тя в САЩ. Но най-важното е добре написаната автобиография или?

Бруно Розато: Да, важна е, нуждаеш се от агент, мениджър, публицист... Агентът е второто най-важно нещо, разбира се. Много, много важно. След това трябва да ходиш на всички тези кастинги, ако имаш възможност.

По мое време го имаше и списанието Back Stage, където можеше да прочетеш за кастингите. Все още ли съществува?

Да, съществува. Но вече не е толкова масово, колкото беше. Преди Back Stage ти казваше къде да отидеш. Сега интернет пое тази роля, а агенциите и мениджърите работят повече, за да те покажат. Все още го има, но вече не е основният инструмент, какъвто може би е бил навремето.

Видях, че сме на една и съща възраст, така че сме от старата школа.

Да, и аз работех тогава в Ню Йорк, с актьори. Таймс Скуеър през 2000 г. — бях там. Ричард Бренън беше един от моите ментори, който ме научи на всичко това.

Наистина ли? Но знаеш ли, всички тези режисьори, които идваха да дават интервюта в CBS, когато аз работех там – те не действат по този начин. Не е като историята на Харисън Форд, който разказва как просто поправял паркета на Лукас, защото е дърводелец, а Лукас внезапно го попитал "Защо не застанеш пред камерата?" Т.е. има много митология около това как човек става звезда в Холивуд.

Това не е вярно, всъщност, ти знаеш това. Така че какво всъщност остава от тези истории? Остава мечтата да спечелиш от лотарията по този начин. Един процент от тях стават звезди, знаеш ли. Това си е късмет. Също така ти трябва късмет, непрекъснат късмет, за да си на правилното място – като Харисън Форд, който е най-добрият пример за актьор, който е бил на правилното място в точния момент.

Но той вече е бил актьор.

Да, бил е. Но искам да кажа, знаеш какви са шансовете да се занимаваш с дърводелство, а в съседство да се провеждат прослушванията за най-важния франчайз в историята на киното, наречен "Междузвездни войни", нали? И да поемеш главната роля в този филм, да се превърнеш в легенда, в икона, да станеш приятел с Лукас и всички тези хора. И накрая тези момчета, които са като богове, да започнат да правят "Индиана Джоунс" и Лукас да те запознае със Спилбърг. И тогава Спилбърг да ти даде Индиана Джоунс. Искам да кажа, че трябва да си голям късметлия, за да започнеш с тези момчета.

Никой не е знаел, че те правят някакъв космически филм, който ще се превърне в империя за милиарди долари. И винаги, когато го прекроят в нещо ново, те отново изкарват много пари. И той е имал тази възможност да направи тази крачка – от глупавата си дърводелска работа до това, знаеш как е станало, нали? Лукас го помолил да помага с текста зад кадър. Да подава репликите. И тогава осъзнал, че четенето на Форд е доста добро. Поставил го пред камерата и... това вече е бил Хан Соло.

Точно така. Той разказва тази история. Чувала съм я от него в Actors Studio. А Кевин Спейси пак там разказа, че късметът му бил, че откраднал от джоба на една възрастна дама, която спяла на театър… поканата ѝ за някакво голямо събитие, гала вечеря някаква. И там той седял до първия си режисьор. И всички тези истории са много очарователни… макар че, ти като човек, който всъщност избира актьорите, ще ни кажеш – те обикновено не са истина, нали?

Знаеш ли, то е като във всяка работа. Аз може да седя до теб в момента. А след две седмици ти да ми се обадиш за работа. И този филм да спечели пет награди "Оскар". И изведнъж аз да стана голямата работа.

В нашия случай е тъкмо обратното. Аз седя до теб. (смях) Така е, ти никога не знаеш.

Знаеш ли, аз може да си говоря с теб и да ти кажа "Хей, защо не се запознаеш с моя приятел?" И после се оказва, че този мой приятел ще прави най-големия телевизионен сериал на Netflix в България. Ти не знаеш. Не знаеш. Не знаеш, никога не знаеш с кого ще се срещнеш, разбираш ли? И колко близки са хората и в двете посоки.

Точно така. Вчера гледах твоя филм „Самопризнанията на един опасен ум“. Гледала съм го и преди, но сега си припомних няколко филма, които си правил. И които са твои продукции. Харесвам много този филм. Дрю Баримор, Джулия Робъртс, Джордж Клуни… И моят мъж ми се смееше: "Е, не е много трудно да направиш кастинг с Джордж Клуни, Дрю Баримор и Джулия Робъртс?!"

Така изглежда отстрани, да. Ето защо моята история, колкото и да е парадоксално, е нещо като историята на Харисън Форд за дърводелеца. Защото аз бях в голямо студио. В моя случай, когато правех този филм например, бях в голямото студио, където го снимаха. И аз имах малък офис в предната част на павилиона. С малък надпис „Кастинг“. Току-що бях основал компанията си. Бях най-отпред. А после Робърт де Ниро поиска моя офис. Така че се озовах в най-задната част на студиото, което по онова време си беше чисто самоубийство. Знаеш ли, човек, аз имах перфектно място отпред. Всички идваха първо при мен. И после бам, и ти казваш „Човече, не мога!“
Сега съм заклещен вовеки на края на света, където никой не ме вижда. Но, знаеш ли, това беше въпрос на дисциплина. И Де Ниро го искаше.

Но един ден Клуни… видя моята глупава малка табела "Кастинг", за която ти говоря – реши един ден просто да се разходи в задната част на студиото, да дойде да види какви са тези хора от кастинга... И той влезе в студиото ми, влезе в кабинета ми. Каза „Защо не работиш с мен?“ Аз се стъписах… „Ами, защото, знаеш ли, за да бъда честен, аз съм направил един малък филм. А ти правиш голяма холивудска продукция тук. Аз нямам такъв опит.“ И той ми каза „Ти поне си направил един филм. Аз все още не съм направил нито един, като режисьор.“

И тогава той ми се обади след 10 минути и каза „Кое искаш първо добрата или страхотната новина?“ „Добрата“, казах. „Добрата е, че ще наема вашата компания за масовките на филма, (защото аз имах опит в набирането на масовка). А страхотната новина е, че ще наема вашата кастинг компания. И двамата сме нови в това. Така че ще трябва да положим много усилия, за да се опитаме да проработи.“

Перфектно. Аз съм за, човек. Почваме, нали знаеш, нека го направим. Така че и аз бях нещо като късметлия. Знаеш ли, имах голям късмет. Кариерата ми никога нямаше да се случи.

А после как се премести от Канада в Щатите?

Ами на мен компанията ми беше в Канада. И в края на 90-те и началото на новото хилядолетие, може би до 2007-ма, 8-ма, 9-та, 10-та г. беше пълно с американски филми, Скорсезе, Спилбърг. Всички те идваха да снимат в Канада, защото канадският долар не беше силен. Беше по-евтино. Така че те спестяваха много пари, като идваха в Канада. Много, много пари. Така че аз имах късмет, че се случи да бъда там в студиото и че имах възможност да срещна тези хора, които снимаха там, точно когато стартирам компанията си. И за мой късмет работата с американците никога не спираше. Така че работих със Стивън Болдуин, а след това с Уилям Болдуин, а след това работих с Даниел Болдуин.

През 2000 г. бях статистка в един филм с него и сега му го припомних, а той се опитва да си спомни името на филма. В Ню Йорк, в Манхатън. Той беше голямата звезда. Ние тичахме наоколо – като Харисън Форд навремето, опитвайки се да попаднем пред камерата, в кадър. (смях)

Знаеш, нали, че тук имаме огромно (американско) студио в България. Ню Бояна. Много холивудски продукции се снимат тук, защото е евтино.

Точно така. Харви Лърнър има студио тук. Millennium Films. Това е голямо студио.

И така ти започна да работиш и с тях…

Правейки куп американски филми, американски филми, американски филми. И, знаеш ли, когато си от кастинга, ти започваш да работиш по този филм месеци преди старта, защото трябва да намериш актьорите и трябва да намериш всички актьори, а след това те трябва да отидат в гардероба и да им шият костюми, после да правят репетиции, грим или каквото и да е друго, което трябва да направят. Така че, когато работех с Джордж Клуни, преди той изобщо да е застанал на снимачната площадка, аз го познавах много преди това.
Така че ти се срещаш с тези хора. Казваш им: „Хей, да отидем да вечеряме!“ Защото, нали, те са извън града. Така че имах късмет, джиткахме със Стивън Болдуин, Уилям Болдуин, Майкъл Менсън, всички тези актьори, които идваха предварително. Срещах се с тях предварително и отивах да вечерям с тях.

И тогава, знаеш, започваш да работиш със Стивън Болдуин един път, два пъти, три пъти. И ти си неговият човек. Искам да кажа, че от този момент нататък ти си неговата агенция. Това вече е доста по-късно. В началото на кариерата си аз просто се срещах с тях. Но след това се запознах и с още един брат, и с още един брат.

И оттам нататък, в началото на кариерата ми, вече бях направил толкова много филми с американци… и така, един вид ставаш приятел с тях, защото другият брат казва: „Хей, знаеш ли, излез с този човек или говори с онзи човек.“
Бяхме млади. Тогава започваш да изграждаш тези взаимоотношения, които десет години по-късно са важни – запознах се с големи звезди. Така че случайностите са много важни, когато по-късно в кариерата ми работих с Майкъл Менсън…

В началото на играта беше като, знаеш ли, имаш толкова много опит в кастинга, занимаваш се с агенти по цял ден, с продуценти по цял ден, с мениджъри по цял ден. А преди това се занимавах със статисти. Така че бях свикнал с 400, 500, 600 души за един ден.

Научих се да преговарям с всеки различен агент. Така че знаех нещо като трикове и, знаеш ливсеки си има неговия  метод, неговия метод, неговия начин. Така че накрая Менсън каза: Знаеш ли, трябва да се занимаваш с мениджмънт. И аз казах, ами, да, имам предвид, че е готино. А той казва, ами, аз бих те взел за мениджър, защото, знаеш ли, ти си приятен човек, уважаваш ме. И всеки път, когато говоря с теб за, знаеш, актьорско майсторство или всеки път, когато говоря за бизнеса, ти си толкова добре информиран – защото, нали, аз бях от другата страна, където ти се занимаваш с всички. И тогава той беше първият ми клиент.

Той беше първият ми човек, който ми каза: Ела! И аз казах: Искаш да те управлявам? Това е нещо като легенда. И в момента, в който започнах да се занимавам с това, беше просто естествено. Просто мисля, че бях много добър в това заради целия опит, който съм имал, докато съм наемал – към онзи момент - пет, шест, седем хиляди статисти, не знам точно, и стотици и стотици актьори.

Но филмите, които си правил, винаги са били от доброто американско кино, доброто кино, което всички искаме да гледаме.

Да, правил съм и много много Холивуд, много малки филми, големи филми, за различни страни, различни светове. Знаеш ли, като че ли съм си сложил главата... Тези, за които се бориш, имам предвид, като например, знаеш ли, "Парчета от жена" или...

"Парчета от жена" беше страхотен. Това беше шедьовър. Този "Убийствен инстинкт", "Мафия inc" също съм гледала. The Imitation Game също е страхотен с Къмбърбач. Той е и много добър театрален актьор. Гледала съм го в Лондон.

Да, той е блестящ.

Абсолютно страхотни актьори, с които работиш. И какъв е процесът?

Филми с Чарлийз Терон, филми с Бен Стилър. Снимал съм филми от супер висок холивудски клас до такива с изключително нисък бюджет. Снимал съм в Италия, Франция, Германия, Русия, Египет. И на всичкото отгоре съм снимал и със супер ниски бюджети, от 40 000 долара за филм… до 100 милиона долара. Така че съм бил на всякакви места, на всякаква сцена. И, знаеш ли, имах късмета да преживея това.

Как се промени индустрията с навлизането на платформите, с появата на Netflix, HBO, Amazon и т.н.? Защото сериалите днес са страхотни. Гледаме толкова добри неща там.

Очевидно тези платформи промениха играта по отношение на разпространението, защото сега имаш директен достъп до зрителите, в сравнение с преди, когато трябваше да отидеш при дистрибутор и дистрибуторът качваше сериала ти на DVD, CD.
Сега просто го правиш за Netflix.

А изкуственият интелект очевидно ще създаде един свой собствен, изцяло нов свят?

Знаеш ли, артистите трябва да останат фокусирани върху това да бъдат страхотни актьори, а сценаристите трябва да останат фокусирани върху това да бъдат страхотни разказвачи. Чак след това идва изкуственият интелект, както отбеляза.

В момента обаче той е сякаш способен на всичко. Копира, плагиатства, краде... Както казва Том Ханкс, те използват лицето и гласа ми за реклама. Това не съм аз.

Да, да. Очевидно е, че това ще промени играта, знаеш, но по същия начин, по който радиото премина към черно-бялата телевизия, черно-бялата телевизия премина към цветна телевизия, цветната телевизия премина към цифрова телевизия, цифровата телевизия…

Също така музиката всъщност премина към изкуствен интелект много отдавна. Хората композират чрез изкуствен интелект, без да имат представа как се композира едно произведение. Така че очевидно музиката е приключила и заради това. Вече почти нямаме добра нова музика.

Да. Е, искам да кажа, че в края на краищата очевидно винаги ще оценяваме таланта, талантливия изпълнител. Но в края на краищата, независимо дали си музикант или художник, или актьор – ти общуваш, опитваш се да общуваш. Това е магията - да обединяваш света. Опитваш се да общуваш, за да изразиш магията на изкуството, на живото изкуство. Така че живото изкуство сега просто е много важно. В края на краищата ние просто се опитваме да общуваме чрез изкуството.
Ние просто се опитваме да научим повече за света ни - от България, от Канада, от САЩ. И се опитваме да научим за историята. Опитваме се да научим за археологията. Опитваме се да научим за космоса. Опитваме се да научим всичко това. Така че мисля, че това е чудесна възможност, изкуственият интелект.
Ние, човешкият вид, сме създали нещо, което ще изведе нашите творения на съвсем друго ниво. И вече ще можеш да гледаш например оригиналния "Кръстникът", телевизионен сериал с оригиналния актьорски състав.
Ще можеш да видиш "Роки" като телевизионен сериал, но с младия Сталоун. И това ще заеме своето място.

Но не ти ли е тъжно? Защото това кино, което обичахме, когато бяхме по-млади, режисьори като Бергман, Тарковски, Годар, Трюфо, Фелини, Антониони, Скола, Копола - всичко това е свършило.

Да, но знаеш ли, когато се появиха тези момчета, те изритаха историята отзад - като с радиото, разбираш ли какво искам да кажа? Така че новите технологии бяха в състояние да донесат нов смисъл. Искам да кажа, че сега ако вземеш Марвел, знаеш ли, 80 процента от това, което гледаш така или иначе не е човешко дело. Всичко е роботи и специални ефекти, специални ефекти, специални ефекти. Това също е невероятно. Има си място за това. Има прекрасна възможност за това. Не мисля, че това, че имало повече телевизионни канали ще промени филмопроизводството такова, каквото го познаваме.

Но има и все повече и повече филми. И населението расте все повече и повече. И мисля, че ще има много възможности за актьорите и сценаристите да правят това, което правят, както сме възпитани - по този съвременен нов начин или по стария начин за правене на кино, в този момент...

Добреее. Ако един актьор иска да влезе в голямата картина, казваш, че трябва да бъде – особено за американското кино - член на SAG. (техния профсъюз, бел. а.) Но той би могъл да бъде член на SAG само ако вече е имал главна роля, нали? В киното. Т.е. това е „параграф 22“, не е ли?

Главна роля. Е, това зависи. Преди дори да получи членство в SAG, той би трябвало да е направил нещо значимо в САЩ, на което медиите да обърнат внимание, и след това да намери подходящите адвокати, които да използват това медийно внимание.

Трябва ти и талант, нали?

Много е трудно да пробиеш в САЩ, защото си българка, имаш определен акцент, но си разпознаваемо име в страната си, което означава, че би могла да ми послужиш в индустрията тук, на твоето си място.

А ако искам да пробия в САЩ? Нали знаеш, българската актриса Мария Бакалова беше номинирана за Оскар след "Борат 2"?

Не, не знаех... Ами след това ти трябва агент, мениджър, публицист, адвокати и да имаш тези пет, шест ключови играчи, които са ти необходими, за да изградиш бизнес кариера в САЩ.
Това е втората фаза. Почти невъзможно е, но има някои изключения. Почти невъзможно е да се отвори ресторант. Всичко е почти невъзможно. Ако искам да отворя зъболекарски кабинет, това е почти невъзможно.
Всичко е... невъзможно. Именно това прави тези хора такива хора.

И обикновените хора са обикновени, защото смятат, че мечтите са невъзможни.

Абсолютно. Ако смяташ, че това е невъзможно, значи така мислиш.
Ти сама отговори на въпроса си.

Ако имаш големи мечти - особено когато си млад, искаш да постигнеш нещо голямо?

Разбира се. И трябва да го направиш. И трябва. И се опитваш.

И така, първият ти съвет е да направиш добър видеоклип, който да те представя...

Да. Например, ако разбереш, че правят някакъв голям филм за войната, който е свързан с Източна Европа, и става дума за някакви американци, които идват тук и търсят произведенията на изкуството, които са били скрити от Хитлер в Румъния, България, и знаеш, че те правят този филм в САЩ. Очевидно е, че ако имаш добър агент и мениджър, тяхната работа е да направят това проучване за теб. Но понякога е по-добре да проучиш кой е режисьорът, кой е продуцентът, кои са звездите, кои са сценаристите, и да видиш дали можеш да се свържеш с тях в Инстаграм, или дали можеш да се свържеш с кастинг директора или кастинг режисьора…

Не мисля, че това работи. Защото преди 20 години аз изпращах купища снимки и CV-та в Ню Йорк, а ме избраха за главна роля във филм и в театъра, само когато отидох лично на кастинг, за който бях прочела в Back Stage... Не работи по този начин. Правех това, което ти каза.

Да, но това е друг свят. Тъй като говориш за старата школа.

Сега е различно?

Ами, знаеш ли какво е? Ще ти кажа какво е. Направих филм за Мартин Лутър Кинг и Малкълм Х за техните съпруги. Едната беше Анджела Басет, а другата беше Мери Джей Блайдж. През годините сигурно стотици хора са ме питали - афроамерикански актьори: Хей, човече, знаеш ли, искам работа, искам работа, искам работа. Има стотици, стотици и стотици хора, които питат това, ежемесечно в офиса ти или се опитват да стигнат до теб. Казвам им: Човече, по дяволите. Във всеки филм има един или двама чернокожи! (Или поне така беше. Сега е различно.) Но тогава... Тогава моята кастинг компания търсеше черни актьори, а аз трябваше да намеря шестстотин, седемстотин... Изведнъж. Екстри. Които правеха митинги, които правеха това, които правеха онова, разбираш ли какво искам да кажа? И тогава изведнъж ти, черният актьор, ми трябваш. Изведнъж имам нужда от точно такива актьори. Трябва да намеря поне четиристотин или петстотин актьори, за да намеря моите хора за тези 40 роли. И трябва да намеря поне хиляда актьори, чернокожи актьори, за статисти.

И какво правиш?

Сега се надявам някой да дойде, да каже: Хей, аз съм чернокож актьор, интересуваш ли се от мен? Ебаси, да, интересувам се! И след това го изпращам на асистента си, като казвам, общувай с този човек и...

Не се ли смята това за спам? Ако им пращаш видеа и снимки?

Пак казвам да, така е. И през повечето време не ми пука. Но в деня, в който имам нужда от теб... Ще те взема, в същия ден. И така, какво се случва? Ето например, пълен съм с италиански приятели. Но нямам нужда от тях. Точно сега, нямам. И те се сърдят: Ей, братле, какво, по дяволите, имаш предвид, че нямаш нужда от мен?! Те казват, ебаси, ти приличаш на свестен човек. Цяла група от тези момчета – моите приятели италианци. Но след това аз правя "Mafia Inc." И изведнъж се оказва, че ми трябват шибани хиляда италианци - от тези момчета. Така че сега тези момчета, които ме бяха питали за работа, внезапно са ми нужни! Когато ги получавам в интернет, просто ги слагам в един файл с име "Италиански актьори". Така че сега отивам в него. И, знаеш ли, казвам на асистента си да общува с всички тези хора. И да видя дали те все още се интересуват от тази работа. Това може да стане след две години, след пет.
Така че, отново, това зависи от това какво търся. Аз направих Midway. Знаеш ли Midway? Това е голям филм за Втората световна война.

Там бяха Уди Алисън, Люк Евънс, Денис Рейд, Манди Мур. Добре. Както и да е, но въпросът е, че сега търся... Търся хиляди статисти, които са азиатци. Имам в базата си данни 100, 200, 300 - ако съм голям късметлия. И сега изведнъж всеки азиатец, който ми изпраща свое видео, ми трябва... А понякога ми трябва и за роля. Първо трябваше да избера каста за ролите, а после, ако не ги използвах за ролята, ги слагах като статисти. И тези актьори, и те бяха щастливи.

Защо?

Казват: Искат от мен да участвам във филм 18 дни подред, защото бях на онази лодка, в която бяхме с онези азиатци отзад. Добре, аз съм статист. Но все пак ми плащат 4000 или 5000 долара, за да бъда във филма до режисьора, актьора и да се срещам с хора. Разбираш ли какво искам да кажа? Така че зависи кога и къде си.

Така че, ако съм актьор, който се опитва да пробие в тази индустрия, част от моята работа е да имам подходящ мениджмънт, подходящи агенции, които проучват тези неща, така че да съм част от бранша и да виждам какво се случва в Холивуд, знаеш, това е част от проучването.

Ето например, ако човек е готвач. Има хора, които взимат ножа и казват: ето го месото. Има хора, които всеки ден гледат видеоклипове за това как да приготвят месо. И тези хора ще ти дадат по-добро месо от човека, който не прави това.

Разбираш ли какво искам да кажа? Така че проучи! Знаеш ли, попитай най-добрия готвач как готвиш ти? Опитай се да се свържеш с други актьори в Лос Анджелис. Хей, аз съм българин. Ти си българин. Имаш ли някакъв съвет за мен? Той казва: О, да, този агент е българин. Аз просто казвам, да, от 100 пъти, от 100 пъти, 94% ще ти затворят. Майната им. Но тези 6% разговори може би ще минат добре. Трябва ми само един. "Не" не е "не", не е "Next" - за следващия опит. Но този един път, когато този човек казва "Да", е безценен! Дори аз например - не си мисли, че не съм в същата лодка като теб. Защото понякога ми се налага да отида да намеря финансиране за някой филм.

Да, как става това? Например?

Защо Меси вкарва повече голове от втория човек? Защото в България, например, имате национален фонд за кино. И пет филма или 10 филма, или 50 филма всяка година се финансират от правителството всъщност.

Да, разбира се.

Които и да са тези компании, те са тези, с които искам да разговарям. Знаеш, в Щатите изобщо не е така. Имам предвид, че финансирането на филмовата индустрия в САЩ е по-частно. Така че е различно, но искам да кажа, че, разбираш ли, има хора, които правят нещо. Успяват да го правят. Те са моите хора.

Ако искам разговор – трябва да се обадя на 50 души, а от тях има трима, които биха ме приели във вторник. Да, това е всичко, което ми трябва. Трябва да стреляш напосоки. И да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да снимаш, и да пробваш.
Някаква българска актриса в Ел Ей казва, че някакъв човек има малка агенция и е българин. И, знаеш ли, баща му живее в България. Къде живее бащата? Живее, Знаеш ли, в Говедарци. Ей, и аз, по дяволите, живея там. Боже мой, това е моят шанс... Знаеш ли, ако не стреляш, не вкарваш. Стреляй. Ако искаш, знаеш, че ако искаш... Искам жена тази вечер, какво да правя? Приближавам се до 50 жени, заговарям ги, една казва "да". И си намираш жена, разбираш ли. Ако искаш работа, ако изпратиш една молба, и после се откажеш, ами тогава няма да си намериш работа! Трябва да изпратиш на 50 различни хора, за да може един или двама души да кажат: Да, имам нужда от теб. Това е животът, това е играта на живота, разбираш ли?

Трябва да си постоянно в ефир.

Ами ако не си екстроверт, например? Част от тези хора, които стават актьори, може да са гениални, но не могат да създават контакти. Срамежливи са.

Ами има фестивали, така че, ако съм актьор в момента - отивам на всяко парти, на което мога. Отивам да се срещна с всеки режисьор, с когото мога. Сега като излезем навън и някой ми каже: "Хей, аз съм актьор, искам да говоря с теб", какво ще му кажа - "Иди си по дяволите"? Разбира се, че не. Ще поговорим. Ще го питам какво иска да знае.

Разбрах, че Бруно Розато е в България, ще каже. Хей, аз съм български актьор. Ако някога имаш нужда от мен, нека бъдем приятели в социалните мрежи. Добре, нека да бъдем приятели, ще кажа, нали разбираш? А две години по-късно  - хоп, снимам филм в България, и съм там! И вече имам един български актьор. Какъв е този човек? О, там, той се казва Димитър... Помня те. Не го помня. Просто казвам, че се сещам.

Случва се, ето например с италианския актьор Серджо Кастелито. Познаваш ли го?

Да, познавам го. Даже ми е бил гост в предаването, което правех.

И така, гледах един филм, не познавам италианските актьори толкова много, гледах един филм, "Ферари", преди десет години. Гледах този филм в къщата на брат ми в Италия и си казвах: много е добър този човек. Много добър. Невероятен е. Девет години по-късно... Отидох да снимам в Италия. Просто казвам, че правя филм за мафията, и си мисля, че ни трябват италиански актьори. Ебаси, кой беше онзи човек, който направи филма за Ферари? О, той се казва Серджо Кастелито. Бум, здравей, Серджо, обаждам се на Серджо, ба-ба-ба-ба-ба-бинг.

Четири месеца по-късно му давам два месеца работа. Да. Ти не знаеш никога, разбираш ли какво искам да кажа? Понякога ще забравя, но друг път няма да забравя. Разбираш ли какво искам да кажа?

Но това са толкова много хора, толкова много информация, а с този интернет получаваш хиляди такива.

Е, да, но понякога имам нужда от теб. Ако в момента правя филм в България... За свободата на медиите... Просто казвам – ако сега правя филм в България, където убиват хора чрез цензурата на мафията...

Случва се, разбираш ли какво искам да кажа? Случва се. Не знам, не знам. Но със сигурност, ако... Знаеш ли, трябва да си глупаво упорит. Постоянен трябва да си, постоянен.

Също и със сценариите? Написваш сценария и какво правиш?

Винаги отивам при най-добрите хора на масата. Така че, ако напиша сценарий... искам да го покажа на най-добрите хора, които познавам, за да съм сигурен, че сценарият е наистина добър. Може би карам няколко актьори да прочетат и да видят как се чувстват сцените. Може би ще помоля моя добър, добър приятел, който е шибан сценарист, да ми даде своите бележки. И после, след като всички ми дадат бележките си, кои са десетте най-добри продуценти в България? A, B, C, D, E, F, G, H... Моят приятел познава този човек. Говорили сме. Така че, ей, слушай, помниш ли ме?

В България е различно. Всички се познават. И се гледат под око. Не много доброжелателно...

Според мен навсякъде работи. Имам един сценарий, който пиша от две шибани години. Сценарият е преправян от този и онзи. Никой няма време да чете, така че няма смисъл да се занимавам с шибани глупости. Това е моят визуален пакет. Правя промо. Трейлър един вид. Никой няма време да чете. Да, това е ключовият момент. Трябва да се направи добър пакет. Така става. Само така. Проба и грешка. Повярвай ми.

Даваш ми напълно нова перспектива за целия този процес. Благодаря ти!

Следете новините ни в GoogleNews