Калин Славов завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2000 г.), придобива магистърски степени и по Бизнес администрация (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2004 г.) и по Международно и европейско право (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, съвместна програма с университетите в Нанси и Страсбург, 2008 г).

От 2011 г. заема позицията Изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната антикорупционна организация Transparency International.

Експерт на Съвета на Европа. В същото време води упражнения по данъчно и финансово право в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Канен е и във „Висшето франкофонско училище по администрация и мениджмънт”. Член е на Международната фискална асоциация (IFA). Основните му сфери на професионален интерес включват изграждане на капацитет и устойчиво развитие на публични институции, антикорупционна експертиза и анализ.

Разговаряме с Калин Славов непосредствено след обявяването на резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2020 година. 

Според обявените данни, България не отбелязва никакво развитие от 2012 г. до момента и продължава да бъде на първо място в ЕС по възприятие на корупцията. Чувството за безнаказаност и собственият ни прочит на корупцията ли са в основата на трайната ни позиция?

Връзката гражданин – избирател – политик отдавна е скъсана. Политиците живеят в своя собствена сфера, в която изградиха собствена номенклатура, която да ги поддържа. Кадри по върховете се местят от една „отговорна длъжност“ на друга „отговорна длъжност“.

Слава Богу корупционният индекс не е толкова чувствителен към теми, които изскачат в медийното пространство, именно защото е съставен на база независими изследвания, измерващи различни функции на обществения живот. Ако се водихме само по общественото възприятие за корупция, сигурно тази година щяхме да сме ударили драстично дъното.

Изследванията, на база макроикономически показатели, ни позволяват да поемем въздух, преди окончателно да се удавим. Тази година те са свързани с позитивните очаквания, генерирани поради влизането в „чакалнята на еврозоната“. Затова успяваме да запазим позиции, макар и в самия край на класацията, иначе ще преминем в следващи, които са характерни по-скоро за третия свят.

Как пандемията отключи корупцията?

Този период, в който основният фокус в медийно поле е върху пандемичните проблеми, издаваните в полунощ заповеди и целия хаос, който администрацията и управляващите не могат да овладеят съзнателно или не, е много удобен параван, зад който протичат много сериозни процеси.

Законови и нормативни промени минават полу на тъмно, внасят се между първо и второ четене съществени текстове, които често се отнасят и до различни закони от внесените. Така се заобикалят обществените обсъждания, оценките за въздействие, които трябва да послужат за една рационална мотивация защо ни е необходим този закон, кого ще засегне, какви са очакваните ефекти и т.н. Законодателството се прави 12 без 5 и се променя в 12 и 5. Приемат се закони – еднодневки, които след това не могат да изпълняват нормативните си функции. COVID се оказа много удобен и за инфраструктурната сфера и обществените поръчки, където са най-големите средства, като остави ключови въпроси без отговор.

Парламентарният контрол върху изпълнителната власт беше прекратен. Парламентът престана да работи доста дълго време. Административното правораздаване, което трябва да гарантира законосъобразност на администрацията, също спря. Останаха само няколко текста от НК, по които имаше действия на съдебната система. Властта се почувства доста комфортно в тази ситуация.

Пандемията беше използвана и много бързо от институциите, за да се капсулират в себе си и да ограничат комуникацията с гражданите и неправителствения сектор. Достъпът до обществена информация бе предимно формален. Вече имаме спечелени няколко дела за това, че или не се предоставя изобщо исканата информация, или се изпраща текст, който само формално носи наименованието "отговор", защото не съдържа нищо от исканото. Имахме и случай, в който официално ни поканиха да се запознаем с материалите на място, а в същото време бяха ограничили достъпа със заповед.

Практиката за изменения и допълнения във всевъзможни нормативи, заобикалящи наложителните промени на основния закон, обаче е дълголетна и не само по време на пандемията. Съгласен ли сте?

За съжаление това ни отвежда на плоскостта на политическата корупция в нейната форма на изборни нарушения, на създадени задкулисни зависимости между бизнес и политици, заради прекъсната обратната връзка между: обществено мнение - избирател - лица, които искат да са политически играчи. Те усвоиха технологията на правене на изборни резултати, вместо на привличане на гласоподаватели.

Контролираният и купеният вот, колосалният брой невалидни бюлетини, преправените протоколи – са все неща, за които говорим от доста време. Както и за отказа на ЦИК, вече във втори неин състав, да провери защо тези бюлетини са невалидни в такива огромни количества – ако има проблем с технологията на гласуване, нека бъде отстранен, защото това касае не само основно и най-важно гражданско право, но в такива големи мащаби засяга и легитимността на изборния процес.

Съдейки по други държави в подобна пандемична обстановка, се очакват ниски нива на избирателна активност при насрочените парламентарни избори - около 30 - 35 %. Това означава, че дори половината да гласуват за някого, то той ще бъде избран с 15 – 16 % от гласоподавателите, което по никакъв начин не може да му даде легитимен мандат за управление или тежест в обществото.

Настояхте за гарантиране изборните права на българите в чужбина, но междувременно се пораждат опасения и за нарушаване правата на поставените под карантина, непосредствено преди изборите. Каква е реалната ситуация?

Ситуацията наистина е много деликатна. От една страна има необходимост от технологично време, за да се проведе подобно гласуване, да се подготви секция, да се съберат членове на секционната комисия, да се осигурят материали. Всичко това действително не може да се случи в кратък период. За някои държави това не се оказа удачен подход и те избраха друго решение – отмяна на карантината за изборния ден. Хората, под карантина, но без симптоми, съвсем спокойно могат да гласуват и това е един напълно рационален подход. Много рядко се наблюдава струпване в нормално работещи секции.

Голямото напрежение обаче ще дойде от невъзможността да се гласува в чужбина. На някои места е въпрос за напускане на домовете им. От друга страна, именно при гласуванията в чужбина са големите опашки и струпвания на хора. През изминалите години нееднократно сме отбелязвали, че има абсолютна неадекватност между броя на разкритите секции и сънародниците ни, които искат да гласуват. Независимо от това, че пътуват дори с хиляди километри, понякога нямат физическата възможност да влязат в секцията – толкова са големи опашките на места. Имам силното усещане, че една значителна част от гласоподавателите в чужбина, които сме свикнали да участват при предишните избори, тази година ще отсъстват.

Тези фактори могат ли да доведат до оспорване и касиране на изборните резултати?

Твърде е рано да се каже. Това са обективни пречки, за които не съм сигурен, че биха се отразили върху законността на изборите. Но при избори, спечелени при символична избирателна активност (условно казано спечелени, защото през последните няколко парламентарни избора, нямаме нито една партия, която да е прехвърлила 120 депутати), не виждам каква политическа тежест биха имали тези политически сили, които с доста сложни формати и сложна динамика са формирали правителство.

Голям проблем ще има и при двойното броене и двойно гласуване – машинно и ръчно. Протоколите са бездруго сложни и объркват комисиите. Числата редовно не излизат и протоколите се съставят по метода на нагаждането. При тежката ситуация, в която се налага да работят тези комисии, това само ще удължи работното им време и ще ги натовари допълнително. Много трудно е и сега да се намерят членове на секционните избирателни комисии. 

Броенето на хартиените разписки от машините напълно обезсмисля машинното гласуване, а дори не гарантира повече сигурност. Тези разписки, за разлика от бюлетините, не са защитени по никакъв начин и за тях също трябва да се въвеждат правила.

Има ли лесно решение?

Преди няколко години проведохме един експеримент в Бобошево – секционните избирателни комисии сондират бюлетините и те се броят в преброителен център, в който има наблюдатели и журналисти. Резултатите се размесват от всяка конкретна избирателна секция и обратната връзка към тези, които се опитват да контролират и да купуват гласовете не се осъществява. Те не успяват да проконтролират дали тези гласове, които са търсили, действително са подадени към конкретната секция.

Експериментът беше успешен, като дори не изисква някакви специални усилия. Може да се прилага и машинно броене на бюлетини, ако се гласува ръчно, бюлетината може да има машинно отчитаема зона и в присъствието на наблюдатели, застъпници и медии, може да се гарантира сигурност и бързо броене. И понеже това решение върши работа, затова и не се прилага.

Една от препоръките е насърчаването на гражданското участие като противодействие на корупцията, а през последните години сме свидетели на целенасочена атака срещу гражданския сектор.

Атаката беше проведена по руско-унгарски модел с опит да се промени закона за ЮЛНЦ по начин, по който да даде възможност на целия репресивен апарат на държавата да се съсредоточи върху неправителствения сектор с всичката тежест, на която е способен. А именно - да преценява действия по целесъобразност на неправителствените организации и как те работят, да упражнява „финансов контрол“ (при все, че държавата и сега може да упражнява финансов контрол, ако е осигурила финансиране), да се намесва в процедурите за взимане на решения в самите организации и т.н., включително и да ги закрива и отнема имуществото им.

Има излязло решение на Съда на ЕС срещу Унгария относно подобен тип законодателство, в което съдът категорично се е произнесъл, че това навлизане в дейността на неправителствените организации е недопустимо от гледна точка на правото на Съюза.

По тази или по други причини, като че ли в момента тази инерция срещу гражданския сектор е позагубена, но никога не се знае в една предизборна обстановка кой може да използва този коз, за да се хареса в очите на избирателя. Медийната машина на управляващите също се погрижи през последните години да демонизира образа неправителствения сектор в очите на редовия гражданин.

Знае ли редовият гражданин какво правят неправителствените организации?

При социалните или екологичните организации, например, дейностите и близостта до обикновения човек са много видими и имат практически измерения. В сектора на организациите, които са в сферата на защита на граждански права и добро управление, процесите са по-абстрактни и е голямо предизвикателство да се намери форма на диалогичност. Една от нашите дейности бяха т.нар. добри практики в управлението на общините. Едва когато дейностите се опредметят - когато и гражданите могат по-лесно да разберат до кого да подадат преписката си и да проследят как тя се придвижва – тогава може да се придобие образ и плътност и да покажеш, че си полезен. Предизвикателството е да се правят практични неща, полезни за хората всеки ден.

Това доверие ли е най-важното за Вас?

Има и още едно доверие, което сме изграждали досега и отново продължаваме да градим – много е важно да покажем на администрацията, че можем да бъдем полезни. Идеята не е да се търсят формални поводи за конфликт, а да се помогне на някого, който действително иска да върши работата си по-добре. Невинаги това, че си полезен е достояние на широката публика, но чрез подобряване работата на администрацията се доказва тази полезност. За съжаление все по-трудно се реализира добра комуникация и все по-трудно се стига до убеждението, че неправителственият сектор не е враг на държавата и на управляващите, а е помощник и коректив.

Въпреки тези трудности, вече десет години сте изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. Героизъм ли е това?

Дали думата е героизъм или постоянство и малко инат. Понякога работата изисква да се действа с метода на китайската капка. Но това постоянство не води до монотонност. Успяваме да открием нови и интересни ракурси, да приложим различни подходи, да се срещаме с различни хора по различни теми. Много млади хора от чужди университети търсят стажове при нас и това също зарежда с енергия и ни радва много.

Въпреки мрачното начало, можем ли да завършим оптимистично с фокус върху младото поколение?

Те са умни, интелигентни и много енергични. Основните проблеми, които ги карат да странят от обществените процеси – са два. Единият е, че се чувстват малко чужди на обществото, водещ при тях е индивидуализмът. А вторият – че недоумяват как неща, които могат да се случат по един много простичък и лесен начин, изведнъж се оказват плетеница от сложни бюрократични колелца.

Това, което ме смущава при младите хора е, че те не виждат път за професионална реализация в България. Но проблемът с качеството на висшето образование и реализацията не е само български.

Вярват ли младите хора на политиците?

Те вярват на себе си. При тях няма тази настройка за йерархичност - аз съм като политика, той е като мен и ние се срещаме в една плоскост. Може би това подсказва какъв трябва да е моделът на общуване с политиците.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.