Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите (Брюксел), старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е служебен министър на околната среда и водите и съветник по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, сред които и “Супер електропреносните мрежи на Европа”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.

- Г-н Попов, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това?

- Поскъпването на тока няма връзка със Зелената сделка. Зелената сделка е стратегически документ, който реално ще влезе в сила, когато бъде приет законодателният пакет "Готови за 55" (Fit for 55). Реален ефект на Зелената сделка ще видим след 3-4 години. Покачването на цените на въглеродните емисии, които се търгуват от 2005 г. насам, има известен принос към общото качване на цените на електричеството тази година, но той е малък - някъде около 5-10% от общото покачване, в зависимост какво точно сравняваме.

Цените на електроенергията скочиха заради острия отскок на глобалната икономика. Тъй като пазарите на газ и въглища са свързани, високи цени и търсене в Азия, заедно с висок икономически растеж в Европа и почти из целия свят доведе до недостиг и много високи цени на газ и въглища и съответно на електричество. Ние излизаме от една изкуствена икономическа криза, предизвикана от COVID ограниченията. Те забавиха икономически дейности, които се изстреляха нагоре в един момент като от опъната прашка.

- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?

- В повечето случаи ВЕИ сваля цената за крайния потребител, но тук трябва да направя няколко уговорки. Фотоволтаици, соларни колектори и климатици свалят цената. Климатикът спада към особена категория уреди. Той е термопомпа и (просто казано) работи с ефективност над 300%. ВЕИ на свободния пазар свалят общата цена на пазара. Стари ВЕИ договори с преференциални цени повишават с няколко процента цената, но това повишение се връща обратно във фонд, с който държавата разполага.

- От поне десетилетие е ясно, че през 2025 г. въглищните централи вече няма да могат да получават субсидии от държавния бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?

- Според мен датата е 2038 г., като 1400 мегавата мощности в страната ще трябва да бъдат изведени до 2026. Зависи много какви заместващи мощности ще се изградят, къде ще бъдат те, как ще се балансират, как ще развием самия пазар, какви мерки за енергийна ефективност ще приложим и ред други фактори.

Извеждането на въглищата е комплексна промяна, не е просто затваряне на мощности или замяната им едно към едно с нещо друго. Затова изходът е широки мерки за енергийна ефективност, индустриални и локални соларни мощности, развитие на вятърната енергетика, батерии, водород, дигитални системи за управление на потреблението, развитие на пазара, развитие на инфраструктурата и ред други стъпки в комбинация. България има великолепен ресурс за подобен преход.

- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България?

- Има много повече, но България е в отворен пазар. Когато има повече - изнася, ако не ѝ стига - внася. И повечето енергийни дружества сега работят с максимален капацитет и печелят много пари.

- А в бъдеще?

- Това е бъдещето. То е модерно, дигитално, високоефективно и нисковъглеродно. Колкото по-бързо го схванем, толкова по-добре. Но бъдещето е също сложно. Не може просто да забием навсякъде перки и соларни панели и да си мислим, че всичко е наред.

- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените. Ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?

- Не, няма. Поне докато работи АЕЦ "Козлодуй", не ни е необходима друга ядрена мощност. А това е почти до 2050 г. Системата няма нужда от нея, пазарът ще я отхвърли и ще ни тежи на врата. А и няма да бъде построена - опитът с Белене е показателен. Строим го 35 години и нищо. "Белене" е добре да се обособи в самостоятелна компания с цел ликвидация. Отделно, че нова ядрена мощност ще произвежда най-скъпото електричество. Това в Козлодуй не са проекти, а меморандуми, които само заблуждават ядрения ентусиазъм на хората. Добре е да следим развитието на ядрената енергетика и новите поколения реактори, но докато те не се докажат в нормална икономическа среда, е несъстоятелно да мислим, че пробивът в ядрените технологии по света ще тръгне от Козлодуй.

- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е?

- Възобновяемата енергия е най-евтината енергия, така че вкарването ѝ в системата води до сваляне на разхода. До едно определено равнище сметката е ясна - повече ВЕИ, по-евтин ток. От едно равнище нагоре нещата се усложняват. Трябва ни адекватна инфраструктура, интелигентно управление, комбинация на технологии и всичко друго, за което вече стана дума. Важно е да мислим комплексно и дигитално. Компютърни инженери и програмисти могат да ви дадат много по-добри решения, отколкото производители на турбини или оператори на АЕЦ.

- Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението ѝ?

- Да, възможна е, всички технологии са налице, много от тях са комерсиално доказани, други навлизат в търговския свят. Но е въпрос на цена. Рязко минаване към ВЕИ ще е много скъпо. Добре управляван и икономически чувствителен преход ще е изгоден и може да се реализира в рамките на следващите 20 години в страна с потенциала на България. Що се отнася до съхранението, сградният фонд е най-голямата системна батерия, която може да е безплатна, защото енергийното обновяване се прави по други причини, не за да се извеждат въглища. България има висок изграден потенциал за хидросъхранение на енергия. Трябва да се гради още. Трябва да се развиват и други технологии за съхранение. Литиево-йонните батерии и водородът, в които всички са вперили поглед, са само две от десетки технологии, които решават проблема съхранение.