Истинският виновник за замърсяването с пластмаса е бизнес моделът за ''еднократна употреба'' (видео)

Виждаме пластмасови отпадъци по плажовете, планинските пътеки, градските паркове, улиците и площадите, а също така в реките, язовирите и дори в Черно море. Пластмасовите отпадъци увреждат въздуха, водите, почвите и човешкото здраве, тъй като повечето от тях не се рециклират. Те или пълнят вече преливащите сметища у нас, или се изгарят в циментови заводи, непригодни ТЕЦ-ове или нерегламентирано в домашни условия. За алтернативата на пластмасата, замърсяването и допълнителните мерки, които може да предприемем в България разговаряме с координатор Нулеви отпадъци към екологичното сдружение "За Земята" Евгения Ташева. 

Каква е алтернативата на пластмасовите изделия?

Алтернативите на еднократните пластмасови изделия винаги са били тук - добре забравените истински чаши, чинии, бутилки, платнени торби за пазаруване. В действителност пластмасата е "новодошлият" материал. Той е като евтин заместител на традиционните порцелан, метал, коприна и други. Неслучайно и днес използваме определението "пластмасов" за нещо неистинско, некачествено, фалшиво. Вместо пластмасови прибори, съдове за храна и напитки, можем спокойно да използваме посуда от качествени и трайни материали като метал, стъкло, керамика и други, подлежащи на измиване и дезинфекция (нещо важно в сегашните условия на пандемия).

От 2021 г. у нас влиза в сила общоевропейската забрана за осем вида еднократни пластмасови изделия (клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки). Смятате ли, че така би се решил проблемът с голяма част от замърсяването на околната среда?

С новото законодателство Европа категорично поведе световната тенденция за ограничаване и спиране на използването на еднократни пластмасови изделия. За съжаление, освен осемте забранени изделия, околната среда изобилства от замърсявания с много други пластмасови изделия с краткотрайна полза - като започнем от "найлоновите" торбички за пазаруване, цигарени фасове, мокрите кърпички и стигнем до хранителните и потребителските стоки по рафтовете на магазините, които почти без изключение са опаковани в еднократна пластмаса. Така че краткият отговор е - да, забраната ще помогне за повишаване на съзнанието и може би за промяна на бизнес модела на част от производствата, свързани със забранените изделия. Но за действително решаване на кризата с пластмасовото замърсяване са необходими още по-строги и широкообхватни мерки.

Не смятате ли, че вместо забраната за употреба на пластмасовите изделия, по-строгият контрол за сортиране в домакинствата и по-ефективното им рециклиране биха били по-резултатни?

Начинът, по който в момента се събират отпадъците за рециклиране у нас, е крайно неефективен и няма шанс да стане по-резултатен, ако не се осъществи генерална промяна на модела за разделно събиране. Освен това, рециклирането на повече пластмаса, без същевременно прилагане на ограничения за производството на още и още свежа пластмаса за еднократна употреба, няма да даде желания резултат. Все едно да се опитвате да спрете наводнението във вашата баня, като просто попивате с парцал водата от пода, без да спрете кранчето на шуртящата чешма.

Доколко разградими са картонените био изделия в природата?

Под така наречената "биопластмаса" всъщност се крият различни по свойствата си материали. От една страна има пластмаси, произведени от изходни вещества на биологична основа - например царевично нишесте. От друга страна стоят пластмасите, претендиращи за биоразградимост. В България обаче все още няма система за разделното събиране на биоразградими отпадъци (с малки изключения в няколко общини - например Габрово). Ако биоразградимата пластмаса се смеси с конвенционалната пластмаса, това може да навреди повече на процеса на рециклиране, отколкото да реши проблема с пластмасовото замърсяване.

От трета страна са добре познатите ни "картонени" чашки за топли напитки, в които за съжаление няма нищо "еко" или "био". Те са просто картон, ламиниран от вътрешната страна с тънък слой пластмаса, така че те дори не могат да се рециклират.

Принципът тук е, че всеки продукт, предназначен да бъде използван за няколко минути и след това изхвърлен, не е устойчив или безопасен избор, независимо дали е направен от пластмаса, хартия, метал или материали от растителен произход. Истинският виновник за замърсяването не е само еднократната пластмаса, а е моделът - "еднократна употреба".

Какви допълнителни действия могат да се предприемат в България?

Докато у нас все още се говори предимно за добре звучащи "лесни решения", като "повече рециклиране" или използване на "разграждаща се пластмаса", за да има действително подобрение, са нужни ефективни мерки за ограничаване самата употреба на еднократни пластмасови изделия и насърчаване на изделията за многократна употреба.  

Какво обхваща вашата пластмасова кампания? Какви са целите й?

Кампанията "Свободни от пластмаса" започнахме през 2017 г. и оттогава с активното участие на стотици доброволци отстояваме необходимостта от промяна на статуквото и практиката у нас по отношение на пластмасовите изделия за еднократна употреба.

Целта е хората да осъзнаят не само личната си роля като участници в пластмасовото замърсяване чрез собственото си потребление, а да потърсят отговорност от производителите, които пускат на пазара замърсяващи изделия. Понастоящем разходите и щетите през целия жизнен цикъл на еднократните пластмасови изделия се понасят несправедливо предимно от местните власти и местните данъкоплатци, които плащат за извозването, преработването и изхвърлянето, както и за почистването на замърсяванията с такива отпадъци.

С времето изникват всевъзможни вълшебни "решения" като биопластмасата, бактерии, които ядат пластмаса или почистване на океана с огромни машини. Но те само отклоняват вниманието от спешния проблем на хоризонта - необузданото производство и потребление на пластмасови изделия за еднократна употреба по модела "купи-хвърли".

Най-важните и спешни мерки, от които има нужда у нас са:

- Съдове за многократна употреба от безопасни материали, подлежащи на дезинфекция, в детските градини и училищата.

- Депозит за всички пластмасови бутилки, възвръщаем във всеки магазин за напитки.

- Еко такса върху всички размери пластмасови торбички за пазаруване, последвана от постепенното им спиране от употреба и заместване с устойчиви алтернативи.

- Данък върху пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба, който да се използва за заместването им с дълготрайни алтернативи.

- Ограниченията за еднократните пластмаси да важат без изключение и за биоразградимите пластмаси и пластмаси на биологична основа.

- Производителите да поемат пълна отговорност за изделията, които предлагат – от производството до управлението и почистването на отпадъците.

Този материал се реализира в рамките на кампанията "От нас зависи" от екологично сдружение "За Земята", част от Гражданско обединение "РавниБГ".

Следете новините ни в GoogleNews