Богдан Милчев: Агресията на пътя избуява там, където липсва държавата

Нов модел за управление на пътната безопасност ще бъде представен на международен форум в София. Организатор е Институтът по пътна безопасност, чийто експерти направиха независим одит на състоянието на пътя край Своге, където при жестока катастрофа загинаха 20 души. Богдан Милчев, който е бивш директор на столичната Пътна полиция и понастоящем ръководи института, е инициатор на идеята за създаване на нов орган за пътна безопасност.

Г-н Милчев, на конференцията, която организирате, ще представите предложението за създаване на нова агенция за пътна безопасност. Какво представлява този орган?

Този международен форум, който организираме, според нас ще бъде безпрецедентен. Необходимостта от промяна на модела за управление на пътната безопасност е неизбежен. Той е необходимост, без която не можем да постигнем никакъв ефект. Сегашният модел, по който се управлява пътната безопасност, е изчерпан. Вече осма година тъпчем в една и съща посока и въпреки мерките и усилията на институциите не можем да отлепим от дъното. И това подсказва, че имаме проблем с институционалната организация.

Още преди 6 месеца направихме предложение на българското правителство да се създаде нов модел на управление на пътната безопасност като една цялостна система. В момента ситуацията е такава: всяко едно министерство управлява само себе си, само се контролира, събира информация за себе си и само си предписва мерките, които трябва да вземе. За да действат тези институции като една система, Министерският съвет трябва да създаде съответната институция, която да бъде инструмент за управление и намаляване на риска от пътно-транспортни произшествия.

На България е препоръчано в доклад на Световната банка още през 2009 година да бъде направена такава институция. В него се посочва, че страните, които искат да намалят жертвите, трябва да създадат водещи агенции със силна политическа подкрепа, които да извършват да събират информация от всички институции. Законът за движение по пътищата възлага ангажименти на 11 институции, 9 от тях са министерства. Четири са водещите – МВР, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на образованието и науката. Ако информацията от тях влиза на едно място, ще можем безпристрастно да констатираме и коригираме несъответствията, за да коригираме действията на тези институции. В момента всяко едно от тези министерства само си събира информация, само си я анализира и само си казва колко добре се е справило с проблема, а накрая общата картина е лоша.

Но нали и към момента съществува такъв орган - Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, на който са вменени именно такива отговорности?

Начело на тази комисия стои министърът на вътрешните работи, който има преки задължения по ЗДвП, и още 10 зам.-министри, които са членове. Тоест, тази комисия е изключително политическо тяло. Тази комисия не разполага с административен капацитет. На щат там е назначен един служител. Дори да назначим 50 служители на щат, които да вършат това, за което говорим, на тях началници им се явяват точно тези, които не си вършат работата. Тоест, това са министерствата, които имат проблеми. Няма как тази комисия сама на себе си да предпише подобряване и мерки, които трябва да бъдат приложени.

Този орган трябва да бъде пряко подчинен на Министерски съвет и трябва да бъде с ранга на държавна агенция по пътна безопасност, за да има лостове за прилагане на принудителни административни мерки върху институциите.

Защото, ние в момента сме в ситуация, в която имаме държавна комисия, която трябва всяка година да издава доклад за пътната безопасност. Повече от 10 години такъв доклад не е даван. Министърът на образованието повече от 20 години не провежда обучения от 8 до 12 клас по пътна безопасност, въпреки че законът го задължава. Министърът на транспорта повече от 22 години не е променил програмите за обучение на шофьорите. МВР – контролът, те увеличават все повече глобите, а в същото време кой трябва да направи административната реформа при налагането на глобите? Тя е по регламент от 1969 година – тоест, повече от половината от шофьорите никога не си заплащат глобите.

До момента тази комисия все още не е решила тези несъответствия, първо, защото няма административен капацитет, второ, защото начело на тази комисия стои един от водещите министри, които имат отношение по пътната безопасност и когато приоритетът на МВР са бежанците, битовата престъпност, пътната безопасност отива назад.

България е единствената страна в ЕС, която няма институция с единственото задължение пътната безопасност. Тоест, ние нямаме такъв орган, който да се занимава само и единствено с пътна безопасност.

В момента големия въпрос, който си задаваме всички, е: Кой носи отговорност за пътната безопасност в България? Отговорът е, че отговорността е споделена между всички. Да, но ние трябва да изградим верига на отговорности, като най-отгоре трябва да застане „доставчикът на пътната система“, сиреч – държавата. Ако държавата трябва да носи отговорност, тя трябва да създаде инструмент, с който да управлява риска.

Тази агенция сама по себе си няма да ни реши проблемите, но тя е възможност и инструмент за управление на риска, но само ако попадне в грамотни ръце. В тази агенция като надзорен съвет трябва да бъдат допуснати неправителствените организации, които да осъществяват надзор над нея, да имат достъп до базата данни, така че информацията да бъде публична.

На форума ще бъдат представени едни от най-успешните модели на пътна безопасност на Швеция, Финландия, Швейцария, Германия. На тази конференция очакваме министър-председателят да дойде и да представи визията за устойчиво развитие на пътната безопасност в България и как ще овладеем този разпад на транспортната система, в който се намираме в момента.

Като казахте за пътищата, вашият институт беше отправил запитване за състоянието на пътя край Своге, където, ден след като сте публикували доклад, стана тежката катастрофа с вече 20 жертви. Пътищата ли са най-големият проблем на пътната безопасност?

Един месец преди инцидента водехме кореспонденция с АПИ за нередности по този път. А ден преди катастрофата, публикувахме наш доклад със снимков материал, че това е път, на който може всеки момент да има жертви. И за лоша прокоба на другия ден се случи тази тежка катастрофа.

Проблемът е системен и комплексен. От една страна имаме проблем с пътищата, въпреки че строим все повече нови пътища, те не са безопасни. Доказателство за това е, от една страна, усещането на обществото, от друга страна – застрахователите изплащат все по-големи обезщетения за пътно-транспортни произшествия, и от трета страна, Министерството на здравеопазването отчита все повече пострадали при пътно-транспортни произшествия. Тоест, въпреки бума на голямото строителство, тези пътища не са безопасни.

Агресията на пътя, като че ли все повече се засилва. Тази агенция как ще реши такъв проблем?

Поведението на шофьорите се обуславя от средата. Същите тези шофьори, когато попаднат в една друга среда – Германия, Гърция, Швеция например, те променят поведението си. Кой може да въздейства и да промени средата? От едната страна са гражданите, но инструментите и лостовете са в държавата. Средата може да се промени с образование. Необходима е една цялостна концепция и политика за образование в посока пътна безопасност. Същевременно са необходими и нови методи за контрол. Ние като мантра повтаряме: „камери, камери, камери..“ Камерите са изключително ефективни, но те могат да решат в България само един проблем – скоростта. До този момент техническите средства, с които разполагаме, не ни дават възможност да контролираме останалите видове нарушения, а те са над сто.

Много по-лошо е, когато един водач бъде хванат с нарушение, но той не изтърпява наказание за това. Тогава се руши общата дисциплина и усещането за безнаказаност и той става още по-арогантен на пътя. Доказателство за всичко това е агресията на пътя. Тя избуява само там, където държавата липсва.

Как очаквате този нов модел, който предлагате, да засили контрола на пътя?

Ако ние създадем тази агенция за управление на риска, тя ще носи цялата отговорност. Тоест, ако цялостното състояние на пътната безопасност е лошо, отговорността ще се носи от тази агенция. Тя, за да не понесе отговорност, трябва да накара другите, които носят отговорности в тяхната си сфера на дейност, да си свършат работата.

Информацията от тази агенция ще бъде публична и ние ще знаем кой точно не си е свършил работата, защото в момента тази комисия, която се управлява от самите институции, носещи отговорност, те ни казват, че всичко е наред. Всеки един от тези зам.-министри ще отчете страхотен напредък в пътната безопасност, а общата картинка е трагична.

След това е необходимо създаването на пътна карта за пътната безопасност със срокове, с отговорници. Нашето предложение е този орган да не бъде създаван с нова администрация, а да се преструктурират сега действащите министерства, които имат отношение към пътната безопасност и от тях да се вземат съответните щатове, с които да се създаде тази агенция. Има резерви, които да се вземат от водещите министерства.

Още по темата

01/10/2018

Общество

Хванаха МВР в манипулиране на резултатите за загиналите при катастрофи

04/09/2018

Общество

МВР било последната институция, която е могла да предотврати трагедията край Своге

Следете новините ни в GoogleNews