Прогресистите ще внесат проектобюджбета чак след президентските избори

Управляващите ще внесат проектобюджбета за 2027 година другата седмица - след балотажа на президентските избори на 1 ноември. Това се разбра от думите на премиера Румен Радев по време на Софийския икономически форум. Законът обаче изисква проектът да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври.

Проектобюджетът за следващата година, който ще бъде представен идната седмица, трябва да съчетае на пръв поглед противоречиви цели – повишаване на доходите и подкрепа за инвестициите, съчетани с намаляване на дефицита и задлъжняването, съобщава Нова телевизия.

„В Бюджет 2027 залагаме ясни приоритети. На първо място е оздравяването на публичните финанси. Повишена социална и семейна подкрепа, повече средства за отбрана, за критично важни сектори като здравеопазване, образование, култура и спорт. Стимулиране на производството чрез данъчни облекчения, защото само по-голямата производителност и конкурентоспособност могат истински да решат задачите ни в бюджета“, посочи Радев.

Той обяви, че целта е България постепенно да се откаже от икономически модел, основан на потребление, преразпределение и евтин труд, и да премине към ускорен растеж чрез инвестиции, иновации и по-висока производителност.

Голяма част от изказването си премиерът посвети на последните атаки срещу кораби в Черно море. Той увери, че българските институции са реагирали своевременно, а страната е мобилизирала военния си капацитет и е потърсила съдействие от НАТО и европейските партньори. Радев коментира и призивите да бъде посочен отговорният за атаките, като заяви, че е единственият премиер, който е привикал руския посланик след атаките.

Радев обяви намерението на правителството да промени начина, по който се финансира изграждането на стратегическата инфраструктура. Според него, ако България продължи да разчита единствено на публични средства, завършването на необходимите транспортни връзки може да отнеме поне 50 години. Той посочи като приоритети тунела под Петрохан, магистралите „Черно море“ и „Рила“, направлението Видин - Ботевград, завършването на „Хемус“, както и изграждането на трета лента на „Тракия“ между София и Пловдив. Сред важните проекти е и транспортната връзка между гръцкото пристанище Александруполис, България и Румъния.

Министър-председателят съобщи, че правителството води напреднали разговори с международни инвеститори за изграждане на мащабни центрове за изкуствен интелект в България.

„Това е сериозен европейско-американски консорциум. Те споделиха, че искат да направят най-голямата фабрика за изкуствен интелект именно в България. Попитах ги защо не я направят в Германия или Франция. Отговориха, че там трябва да чакат пет години за разрешителни и присъединяване към мрежата. А тук ние предлагаме най-важното – скорост на решенията, скорост на изпълнението и подкрепа на най-високо политическо ниво“, разказа Радев.

Той отбеляза, че страната вече разполага със значителен капацитет за съхранение на електроенергия чрез батерии, което според него създава предпоставки за по-ниски цени и развитие на възобновяемите енергийни източници.

Правителството ще работи и за реализирането на три проекта за помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които да подпомогнат балансирането на енергийната система. Радев определи рафинерията в Бургас като стратегически актив не само за България, но и за Европа. Според него в условията на недостиг на определени горива на континента е необходимо по-активно европейско участие в търсенето на решения за нейното бъдеще.

Премиерът анонсира и конкретни мерки за подпомагане на бизнеса, които кабинетът предвижда да заложи в бюджета. Сред тях са данъчни стимули за научноизследователска дейност и технологичен трансфер, повишаване на прага за регистрация по ДДС, намаляване на административната тежест и по-лесен достъп до инвестиционна подкрепа.

„Решени сме да намалим прага за приоритетни проекти от 25 на 15 милиона, така че и средните български предприятия да могат да се включат. Нашата цел е българите със своя предприемачески дух все повече да изкарват парите си от банките, където те стоят, и да ги влагат в реалната икономика“, посочи Радев.

Той увери, че въпреки ограниченията в публичните финанси ще бъдат предвидени повече средства за образование и здравеопазване, включително за Националната детска болница и възнагражденията на младите лекари. Същевременно кабинетът подготвя по-строг контрол върху разходването на средствата от Националната здравноосигурителна каса чрез нови дигитални системи.

В социалната сфера се предвиждат данъчни облекчения за семейства с деца, за деца с увреждания, както и стимули за разходи, свързани със спортни и културни занимания.

„Няма да оставим пенсионерите без повишение на пенсиите. Макар и минимално, ще имаме увеличение и в администрацията“, заяви премиерът.