Националният отбор на Германия определено не е топ фаворит на започващото сред броени часове Световно първенство в Катар. И като го кажем това, задължително трябва да повторим крилатата фраза на футболния коментатор, че "германецът е жив, докато главата му не е на два метра от тялото".

Бундестимът е един от най-успешните на международно ниво. Със своите четири титли от Световни първенства, тимът изостава само от Бразилия, която има една повече. След триумфа в Бразилия през 2014 година, немските футболисти отново ще дадат всичко от себе си, за да вдигнат световната титла в края на надпреварата. 

Германският футбол до Първата световна война (1899-1914 година)

След основаването на Германския футболен съюз през 1900 година създаването на представителен тим се определя като главна цел на новата организация. Има обаче сериозни затруднения с финансирането и първият опит за организиране на футболен мач на национално равнище се проваля. Постепенно футболът се превръща в любим спорт на германския обществен елит и след неучастие на Олимпийските игри през 1908 година, като задача пред Германския футболен съюз стои изпращането на отбор на олимпиадата през 1912 година. 

Осем години след откриването на съюза, на 5 април 1908 година, се провежда първата официална среща на базелското игрище "Ландхоф" между домакина Швейцария и Германия, завършила 5:3. Това е третият официален мач на "кръстоносците", като в първите два те губят от Франция. 

На Олимпийските игри през 2012 година в Стокхолм бундестимът играе срещу Австрия, Русия и Унгария. След рекорден успех над руснаците с 16:0, когато Готфрид Фукс отбелязва 10 гола, германците регистрират поражения от двата състава на Австро-Унгария - 1:5 от Австрия и 1:3 от Унгария. Така маншафтът отпада от напдреварата.

През 1914 година са насрочени няколко срещи на национално ниво, които биват отменени след началото на войната. Организирането им е целяло подготовка за футболния турнир от Олимпийските игри в Берлин през 1916, който също е отложен. По време на военните действия не се провеждат мачове. 

Възстановяване във ФИФА. "Чудото от Берн" (1948-1954 година) 

След Втората световна война без успех Швейцария се опитва да лобира за възстановяване на членството на Германия във ФИФА. През 1948 година се изиграват три значими двубоя между германски и швейцарски градски отбори в Германия, които предизвикват остри реакции от страна на международната футболна общественост. Санкция заплашва швейцарската федерация и тя, в крайна сметка, е принудена да накаже организаторите на срещите. Чак през май 1949 година са разрешени международните клубни мачове за германски отбори.

Германия стартира участието си на Световното първенство през 1954 година с победа срещу Турция, а за двубоя с Унгария много основни футболисти са извадени от тима. Това води до разгром с 3:8. След загубата, която и до ден днешен е най-голямата в официален мач за германците, Сеп Хербергер е силно критикуван от пресата. Скоро след това обаче същите тези медии ще пропеят друга песен и ще обявят даването на почивка на титулярните играчи за гениален стратегически план. В решителния допълнителен сблъсък за класиране на четвъртфиналите Западна Германия разбива Турция със 7:2, след което отстранява и Югославия. 

На полуфинала бундестимът надделява срещу Австрия и така стига до мечтания финал срещу суперотбора на Унгария. До онзи момент Унгария е считана за непобедима, като нейният "златен отбор" става олимпийски шампион през 1952 година, а от май 1950 година до финала в Берн е непобедена в цели 32 мача. Едва 4 от тези срещи приключват с равенства. Резултатът 0:2 в първите минути само затвърждава предварителните прогнози. Въпреки това германските футболисти показват характер и обръщат развоя на събитията. До почивката резултатът е изравнен с голове на Макс Морлок и Хелмут Ран. В 84-ата минута Ран отбелязва решаващото попадение за триумфа с 3:2, а мачът е наречен "Чудото от Берн". Принос за победата се смята, че имат и новаторските футболни обувки на компанията Адидас, които дават преимущество на германците върху мократа трева. 

Ерата на Хелмут Шон. Голът на "Уембли" и "Мачът на столетието" (1963-1972 година)  

Под ръководството на Хелмут Шон започва една много успешна епоха за германския футбол. След първия следвоенен успех в гостуване срещу Швеция, Западна Германия се класира за Световното първенство в Англия през 1966 година. Там тя стартира с победа с 5:0 над Швейцария, а в този двубой заблестява звездата на 20-годишния Франц Бекенбауер, който реализира два гола. Още две попадения добавя играещият в Италия Хелмут Халер. 

Втората среща с Аржентина завършва без попадения, а последният мач в предварителната група е спечелен с 2:0 срещу Испания, като левият външен полузащитник Лотар Емерих реализира фантастичен гол след изпращане на топката в горния далечен ъгъл почти от аутлинията. 

На четвъртфинала тимът отстранява Уругвай с 4:0, а на полуфинала СССР с 2:1. По този начин за втори път, след 1954 година, германският национален отбор по футбол отново участва във финал на световно първенство.

В ключовия сблъсък за купата "Жул Риме" срещу домакина Англия Халер открива резулатата в 12-ата минута, но 6 по-късно Джеф Хърст изравнява. Питърс дава преднина на "албионците" 12 минути преди края, а бранителят на Кьолн Волфганг Вебер отбелязва първия си гол с националната фланелка секунди преди последния съдийски сигнал, водейки мача до продължения. Третото попадение на британците предизвиква редица разгорещени полемики и до днес. Изстрелът на английския нападател Хърст се удря в горната греда и кълбото тупва около голлинията, но не става ясно със сигурност дали я е преминала с целия си обем. Страничният рефер от СССР Тофик Бахрамов отсъжда, че голът е редовен, а впоследствие Хърст оформя своя хеттрик, удвоявайки преднината на "трите лъва", което определя и изхода от сблъсъка. Германците губят с 2:4 и за пръв път се окичват със сребърни медали от Мондиал.

Германските медии критикуват Шон, че е отслабил нападението, връщайки Бекенбауер назад с инструкции да пази персонално Боби Чарлтън. Комичното в ситуацията е, че английският наставник Алф Рамзи казва на Чарлтън да охранява лично "Кайзера". 

Новите надежди, които могат да донесат нова слава в Катар 

Треньорът Ханзи Флик обяви окончателния състав от 26 играчи на Германия за Мондиала в Катар. 

Полузащитникът на Борусия Дортмунд Марко Ройс и нападателят на РБ Лайпциг Тимо Вернер останаха извън групата заради травми. 

Вратари: Мануел Нойер, Марк-Андре тер Щеген, Кевин Трап

Защитници: Армел-Бела Кочап, Матиас Гинтер, Кристиан Гюнтер, Тило Керер, Лукас Клостерман, Давид Раум, Антонио Рюдигер, Нико Шлотербек, Никлас Зюле

Полузащитници: Юлиан Бранд, Леон Горецка, Йосуа Кимих, Томас Мюлер, Джамал Мусиала, Лирой Сане, Марио Гьотце, Илкай Гюндоган, Кай Хаверц, Йонас Хофман

Нападатели: Никлас Фюлкруг, Серж Гнабри, Карим Адейеми, Юсуф Мукоко