Сагата „Майбах“ - шест години без виновни

Последна промяна на 13 януари 2013 в 12:45 4899 0

Години наред дулата на

Снимка БГНЕС

Години наред дулата на "Майбах"-овете бяха насочени към Турция и Гърция.

Тази година делото за кражбата на части от германските танкове "Майбах" трябва да тръгне повторно на първа инстанция. Така вече шеста година за кражбата на елементи от машините, вкопани на границата ни с Гърция и Турция, няма осъдени. Сагата смени рязко хода си, след като през 2011 година Военно-апелативният съд върна делото на прокуратурата за изчистване на слабости в обвинението. С това решение беше отменена и присъдата срещу тримата обвиняеми, а делото трябва да стартира отново. В средата на 2012 година делото беше насрочено за ново разглеждане на първа инстанция, но през декември съдът отново го върна на прокуратурата заради слабости в обвинителния акт. 

Тримата "танкисти" и "Царицата"

За кражбата първоначално по 4 години затвор получиха зам.-началникът на поделението в Ямбол майор Алексей Петров и германеца Томас Гмаейр. Третият подсъдим, също германец - Матеус Майр, получи 3 години условно лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок. Освен това тримата бяха осъдени солидарно да платят 1 956 000 евро на Военното министерство заради откраднатия танк от т. нар. линия „Крали Марко“ - съоръжение на границата ни с Турция и Гърция, където по времето на студената война са вкопани германските танкове "Майбах" и Т-34, подготвени за водене на боеве.

Всъщност военните прокурори са убедени, че това не е единствената кражба на групата. Те смятат, че преди да бъдат заловени на мястото на кражбата в средата на декември 2007 година, тримата вече са успели да изнесат един танк. Нещо повече – по непотвърдена до момента информация това е т. нар. „Царица“, танк, за който се твърди, че е бил подарен лично от Адолф Хитлер на царица Йоанна, майката на Симеон Сакскобургготски. Днес следите на тази машина се губят във времето, като има твърдения, че тя живее втори живот в частна колекция зад граница.

Тезата на прокуратурата е ясна - българинът и двамата германци са успели вече да изнесат един танк зад граница, като германците се върнали за още реликви. Въпреки че за първата кражба няма доказателства, то за втората има неоспорими следи, още повече, че тримата били спипани на мястото на кражбата. Военните прокурори посочват, че българският майор е насочвал двамата германци къде и какво могат да разкопаят, а за черната работа били наемани роми.

Военните съдии обаче се усъмниха в правилното формулиране на обвинението и видяха някои несъответствия. В мотивите за връщане на делото съдът посочва, че правото на защита на подсъдимите е нарушено. Съдиите не са наясно кой каква задача е извършвал в групата. Така например не е ясно дали подсъдимият българин е бил на мястото на престъплението и дали е взел участие в кражбата на танка. Съдиите искат да бъде установена с точност неговата съпричастност и това дали той е бил съизвършител, помагач или подбудител за извършването на кражбата. Указанията на съда в тази посока са изложени подробно в десет страници.

От извършена инвертаризация от комисия от поделението в Ямбол през 2008 година, където тези танкове били зачислени, става ясно, че танко-огневите точки на полосата Лесово-Горска Поляна-кантон Босна, са с окрадени елементи от машините. В ревизионния протокол е посочено, че въпросните „Панцер"-и са с липсващи противооткатни устройства, насочващи механизми, седалки и люкове. Тогава е установена и изцяло липсата на един „Майбах" (вероятно "Царицата", бел. авт.), от който е останало само дъното. На друга от машините, която била в близост до с. Желязково, е установена кражбата на оръдие. Липсата на оръдие била установена и на други от „бронираните войници" - в повечето случаи то било отрязано от купола, като версията е, че те са предавани за скрап. Именно при проверката на тази комисия е установена подготовката за кражба на същата такава машина – 75-милиметрово оръдие ТО САУ Т-3, от който вид е и „Царицата".

До инвентаризацията се стига след направено запитване от страна на Музея на танка в гр. Мунстер – Федерална Република Германия за състоянието на машините. От Генералния щаб на армията заявяват, че, тъй като машините са вкопани на 2/3 в земята и бетонирани, не може да се говори за нивото им на окомплектованост, като се прави предложение представители на музея да дойдат на място и да се запознаят с танковете.

До този момент, независимо дали са били ценни или не, Военното министерство не е разполагало с конкретни данни какви и колко на брой са танковете по границата ни.

За бронята на един „Майбах“

Освен с неяснотите по обвинението, върху процеса години наред виси и друга въпросителна: ценни ли са всъщност въпросните машини? Това е и другата причина делото да бъде върнато с указания за нова експертиза, която да вземе предвид направените до момента оценки като „се съблюдава и отчете предлагането на такива и подобни изделия както на вътрешния, така и на външния пазар“.

Години наред линията „Крали Марко“ е била последен дом за танковете “Панцер-ІV” на основата на Т-4 със 75 мм оръдие KWK, по-популярни като „Майбах“. Всъщност това са щурмови оръдия на базата на танкове Т-3 и Т-4 с купол на „Майбах“. Според историческите сведения от 1940 година до март 1945 година от тях са произведени 10 529 бройки. Известният още като „Панцер" танк бил и най-често използваната извън границите на Германия бронирана машина, като в България е имало 55 от тях, във Финландия – 59, Унгария – 40, Румъния – 120, Италия – 5 и Испания – 10.

След искането от германска страна за оценка на машините, общо пет комисии, правят оценки. Военни експерти оценяват остатъците от машините като реликви. Въпреки това официално наложеното становище е, че машините са просто купчина скрап. Тогава се появява и тезата, че се оказва натиск тези машини да бъдат обезценени, предадени за скрап, а от там, чрез съответната комисионна, да отидат при богати колекционери.

За оценката на машините експертите се позовават на проведен през 2006 година търг във Финландия. Тогава за Т-3 „Майбах" от първоначално обявената цена от 25 хил. евро, се дават близо 200 хил. евро. Според експертната оценка от съществуващите у нас бройки може да се стигне до реставрацията на 15 танка, за които ще могат да се свалят части от всички 84 танкове и елементи от тях.

Към делото за кражбата на танковете обаче има приложена и друга експертиза, изготвена през 2009 година от ирландеца Хилари Луис Дойл. В експертизата се казва, че такъв екземпляр струва „малко повече от скрап, за реставрацията на който ще са необходими милиони евро". Според Дойл голяма част от тези машини оцелява в Европа, тъй като „Панцер"-ите са на въоръжение в някои държави дори и през 70-те години. Нещо повече – чехословашката индустрия дори произвеждала резервни части за тези машини, като след войната страната е модернизирала съществуващите свои машини и е продала значителен брой от тях на страни като Сирия и Израел, където те все още могат да бъдат открити.

Според оценката на ирландския експерт в света днес могат да бъдат открити минимум 100 такива машини, като очакванията са в близките години да „изплуват“ нови реставрирани бройки. Голяма част от тях са в музеи, а друга част – в частни колекции в целия свят. По мнението на експерта тези машини са били интерес за колекционерите преди години, когато все още е било възможно откриването им в сравнително добро състояние.

Един от най-големите проблеми, на щурмовото оръдие от този тип е, че към днешна дата не се откриват резервни части. Това допълнително увеличава цената на реставрацията на такава машина, което води и до спад в интереса към нея. Според експерта от Ирландия такава машина не е добра инвестиция. Мнението му е, че тези „Майбах"-ове без оръдие, без вериги, двигател и липсваща ходова част, каквито са българските, нямат никаква стойност.

Според друга експертиза – на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и заместника му, археологът Иван Христов, танк от този вид струва около 1 млн евро.

Нов дом

Докато сагата тече в съдебна фаза, някои от танковете вече са реставрирани и се очаква тази година да бъдат изложени в Музея на бойната слава в Ямбол.  

До няколко дни се очаква напълно реставрираните танкове да бъдат транспортирани на територията на музея, който ще бъде разположен на част от бившите Пионерски казарми. Ямбол е сред привилегированите градове по света да имат един от малкото останали танкове от този тип, категорични са специалистите. 

Всички машини бяха окончателно изровени окончателно преди пет години, а през 2010 година министърът на отбраната издаде заповед Майбах"-овете да минат на отчет към Националния военноисторически музей. Машините бяха реставрирани в складовете на предприятието „Снабдяване и търговия" на МО, където преди това се водеха на отчет.

Машините ще отидат в НВИМ и не е ясно кои от тях ще останат на съхранение и кои изпратени в Ямбол. Това трябва да се реши между музея в София и община Ямбол.

Това не отменя опасността някои от машините да бъдат скрити и по-късно продадени като старо желязо, след което да отидат в частна колекция. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови