Едно допитване за най-сладките постове в държавата със сигурност би наредило депутатите в челната петица. По-атрактивна обаче е позицията на един особен подвид на депутата – независимият народен представител.

Такова животно дреме в парламента. Нещо повече – след втората година от мандата то излиза от хибернация, а в третата и четвъртата с гръм и трясък настъпва размножителният му период. Последният може да достигне застрашаващи основната популация (мнозинствово) размери. В предишния парламент в края на мандата се нароиха цели 64 броя, а в настоящото 41-во НС засега са 24. Тук не може да не отчетем „желязната ръка“ на премиера Борисов, която засега държи стройни редиците на ГЕРБ. На другия полюс са трудно конктролируемите парламентарни групи на „Атака“ и РЗС (последната вече бивша), от които се отрониха съответно по 10 и 11 независими депутати.

Каква е ползата за избирателя от миграцията на депутатите, е трудно да се каже. По-вероятно е тя да склони към нулева. Категорична обаче е тя за крепкото мнозинство на ГЕРБ, към които стана ясно, че някои отцепници са насочили субсидиите си.

Независим и откъм отговорности

Незвисимият народен представител у нас вирее в удобна законова форма и макар тя да има изначално демократични намерения, се изражда в политическо търгашество и чист паразитизъм от народните пари.

Към екстрите на „обикновените“ депутати като имунитет, хубава заплата, служебен транспорт, приемна и и пр. независимият народен представител има още един огромен плюс – той няма ангажимент към никого; няма централа, на която да се отчита. И за да е пълна промоцията, тези депутати не могат и да бъдат отзовани.

Поради ограничения пазар появата на нов екземпляр от вида „независим“ е гореща новина в кулоарите на парламента. Сергията е отворена, започва наддаването.

Механизъм на държавните давания

Законът за политическите партии меко казано благоприятства бизнеса с независимите депутати: законодателят сякаш е залепил табелка „Купи ме“ на отронените от парламентарните групи.

Разковничето е механизма за финансиране. За всеки депутат се отпуска тлъста държавна субсидия. След отцепването тя се запазва, ако депутатът я пренасочи към новата си партия любимка? Влизайки в новата централа, той вече носи торба с пари. И срещу какво ги търгува? Срещу политическа подкрепа. Може и в кеш, макар последното да не е законно, защото субсидиите могат да се харчат само за партийни дела.

Добавяйки към тази формула едно незавършено изказване на Цветан Цветанов в ефира на bTV (“Това, което мога да кажа, и това, което е публично известно – има част от независимите депутати, които са прехвърлили своята субсидия и я получават от политическа партия ГЕРБ за осъществяване на техния парламентарен...”), картинката се изяснява не само на теория, но и на практика.

По-късно Цветанов уточнява, този път пред Нова тв, че “ГЕРБ не плаща на независимите, а само покрива разходите им”. 

Вероятно зад тези два цитата се съдържа отговорът как оцеля 3,5 г. едно правителство на малцинството със 116 свои депутати. И дали в 41-вия парламент няма едно невидимо мнозинство, което се активизира по ключови законопроекти и вотове на недоверие?

Или пък защо депутати, издигащи кандидат за конституционен съдия, три пъти бъркат името на своята "фаворитка", която "добре познават". А после бягат от въпроси за нея.

Всекиму изгодно. Засега

Резонният въпрос е защо подобен политически цинизъм се допуска? Още по-резонният отговор е, че така им изнася на всички. Едните си уреждат живота срещу тлъсти суми над заплатата, другите си пробутват хората, законите, поправките.

Интересът на избирателя не се отчита, но пък това новина ли е?

Новина би било друго - политическо достойнство да се оттеглиш или закон, забраняващ преливането на субсидиите към друга централа. Ама за такава новина ще трябва да почакаме.

Засега така им изнася на всички.