Паралелният износ на лекарства: Влияние за 85 милиона годишно

Владимир Йончев Последна промяна на 11 март 2014 в 15:06 11772 9

лекарства

Миналия вторник в Държавен вестник излязоха поправките в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, върху които президентът наложи вето, а на 16 януари депутатите го отхвърлиха.

Така вече няма никакви пречки държавното управление да поеме контрола върху бизнес за 85 млн. лева годишно, възползвайки се от нововъведен ограничителен режим, създаден в името на човека и за благото на човека.

Точка на влияние

Новата процедура, която мнозинството на БСП и ДПС наложи, е възможно най-порочната. Изпълнителната агенция по лекарствата ще дава разрешение коя компания може да изнася лекарства и коя не. Да преведем това на нашенски: Компанията Х получава заявка да изнесе хапчета за Германия. ИАЛ смята набързо и казва: „може“,“ не може“

Има и по-лош вариант – определени компании изобщо да не получават разрешителни, докато не бъдат изместени тотално от пазара от „правилните фирми“.

На 9 септември 2013 г. в Народното събрание постъпва подписан от Пламен Орешарски законопроект на министерския съвет, минал преди това през обществено обсъждане и в който няма нищо скандално.

На 9 октомври обаче постъпва нов законопроект, чрез който е вкарана спорната поправка.

Вносители на поправката са Нигяр Джафер от ДПС и, което е по-интересно - Емил Райнов от БСП.

Вносител с минало

Човешката памет е къса и споменът за Емил Райнов може да е избледнял у читателя. Но в периода на ръководената от Сергей Станишев Тройна коалиция Емил Райнов беше сред най-силните хора в държавата. Той беше заместник-министър на здравеопазването в правителството на Станишев. Управлението му беше съпътствано с непрекъснати скандали на тема лекарства, преразход на бюджета и останали недоказани съмнения, че лекарствената политика е основното перо за пълненето на черните каси на управляващите.

През февруари 2009 г. в интервю за "Интернешънъл хералд трибюн" Тихомир Каменов - шефът на големия дистрибутор на лекарства "Търговска лига", обвинява Райнов, че му е поискал месечен подкуп от 2.8. млн. eвро.

През април 2010 г. прокуратурата предяви обвинения срещу Емил Райнов. В обвинителния акт се твърдеше, че освен месечната вноска от 2,8 млн. лв., Райнов е поискал от Каменов близо 11 млн. лева подкуп през 2005 и още 17 млн. лева през 2007 г.

Сергей Станишев обвини Бойко Борисов за скандала, а на следващия ден Търговска лига контрира, че 16 месеца преди Борисов да стане премиер е имало сигнали за корупционните практики на Райнов.

″Най-разобличаваща е обаче драматичната реакция на Станишев, който лично не взе никакво отношение при повдигане на обвинения срещу други министри от неговия кабинет досега. Mного въпроси относно наличието на лични, емоционални и други обвързаности с обвиняемия Райнов, чакат отговор за българските избиратели″, написа в съобщение до медиите ″Търговска Лига″.

Веднага след падането на правителството на ГЕРБ делото срещу Райнов беше прекратено, като прокуратурата сама се отказала да доказва, че има извършено престъпление.

Няколко дни преди това Райнов беше номиниран за водач на листата на БСП в Ловеч.

В полза на големите корпорации

Кой има полза от поправката, която според президента противоречи на принципа на свободното движение на стоки в Европейския съюз?

Оказва се, че интересите на вносителите съвпадат с интересите на най-големите фармацевтични компании. В Европейския съюз от години се води титанична битка за и против паралелния износ на лекарства.

Какво представлява паралелният внос? В различните страни лекарствата са регистрирани с различни цени. В България често са най-ниските. Разликата обикновено е 30-40%, но има случаи и да е няколко пъти.

Паралелната търговия позволява едно лекарство да се внесе в България на по-ниската цена и да се изнесе за Германия на цена, която е по-висока от българската, но по-ниска от германската. На пръв поглед схемата изглежда като преливане от пусто в празно с комисионна за търговеца, но в действителност е най-мощният инструмент на Европейския съюз за регулиране цените на лекарствата. (виж тук обяснението на Европейската комисия защо това е така в статията „Потенциалните ползи от паралелния внос“).

Още в цената си за България производителят е заложил печалба. Това, че е успял да финтира германската или белгийската здравна каса, не го облагодетелства особено, защото при достатъчно голяма разлика Германия или Белгия си внасят същото лекарство през България.

Това, разбира се не се харесва на големите производители на лекарства. Тяхната българска асоциация открито подкрепя промените „Райнов“ и ги защитава. Позицията им е закономерна и съвсем разбираема. Корпорациите искат да запазят по-високите цени и да блокират подбиването на цените. Освен това Европейският съд има практика да санкционира компании, които пречат на този паралелен износ, който годишно стига 5.5 млрд евро.

Големите производители не изтъкват тези логични аргументи и ползват други, но за тях малко по-долу.

Интересна е обаче ролята на българските партии в тази световна битка между пациентите и корпорациите.

Българският социалист Емил Райнов, близък на шефа на европейските социалисти Сергей Станишев прокарва поправката, защитаваща печалбата на големите корпорации.

Борещата се срещу колониалния модел и световния империализъм партия Атака също подкрепя закона за осигуряване добри печалби на корпорациите.

ДПС също гласува за предложението.

ГЕРБ се опитва да провали кворума, но 92 депутати, от които 83 „За“, стигат законът да бъде приет. (виж гласуването тук)

Обясненията

Официалните обяснения за този закон са много далеч от същността му. Както всеки закон, за който има съмнение, че прокарва нечии интереси и този е направен в името на народа и неговото здраве. Мотивите за разрешителния режим са, че без него може да възникне липса на лекарства в България, защото търговци са ги изнесли чрез паралелен износ.

"В момента икономическият интерес от отпускане на лекарства за българските пациенти е значително по-нисък, отколкото интересът от изнасянето на доставените за България медикаменти в друга държава от ЕС с по-високи цени. Паралелни търговци изкупуват лекарства както на едро, така и направо от аптеките и болниците и впоследствие ги изнасят", коментира пред „Капитал“ Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Противната страна в спора твърди, че липса на лекарства у нас е възможна, само ако е умишлено провокирана.

"Единствените сигнали за дефицит засега обаче не са от пациенти, които не са намерили своята терапия, а от аптеки, които инсценират дефицит, за да могат да продадат определен брой опаковки на паралелен търговец", коментира пак пред „Капитал“ Димитър Димитров, председател на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).

Истината вероятно е някъде по средата…

Съществува някаква вероятност някои компании наистина да спрат да регистрират част от своите лекарства в България, защото печалбата от тях е по-малка, отколкото загубата им вследствие на паралелния износ за по-скъпите европейски пазари. Така, разбира се рискуват да бъдат изместени от пазара от свои конкуренти. А твърдението, че българският пазар е малък и евтин е леко пресилено – по население България е точно по средата в ЕС, а по заболеваемост и употреба на лекарства - в челото.

Има и малък брой иновативни лекарства, за които производителят няма капацитет да захрани целия свят. Планира една реалистична бройка за България, но ако тя бъде изнесена другаде, няма как бързо да реагира и да я увеличи.

Липса на определени лекарства у нас се е случвала многократно, но дали причината е паралелния внос е силно дискусионен въпрос.

Модерно лекарство, обикновено за рак или използвано при трансплантации, изчезва. Следват покъртителни репортажи на умиращи хора по всички медии. И обикновено се оказва, че точно в този момент министерството или касата преговарят с компанията-производител за цената.

Заплахата, че някои лекарства ще изчезнат, ако не бъде приета поправката „Райнов“ може и да се окаже съвсем реална. Производителите имат възможността да провокират такава липса и политиците много добре го знаят.

Мотиви copy/paste

В мотивите си, които почти изцяло преповтарят аргументите на асоциацията на големите производители, Райнов твърди, че има опасност да възникне недостиг на лекарства. Затова на ИАЛ трябвало да се даде правото да забранява паралелния износ. Критерии кога възниква липса няма. Както отбеляза президентът Плевнелиев при ветото си, няма и равнопоставеност.

Какво правим при следния казус: На ден първи компания Х иска да изнесе 1000 опаковки и ИАЛ й забранява заради опасност да възникне недостиг. Но на ден втори компания Y иска да изнесе 900 опаковки и ИАЛ й разрешава, защото забранявайки на първата компания да изнася, вече е гарантирала достатъчна наличност?

Отговорът отсега го знаем, но тия неща се доказват в съда, а това не е особено лесно. Пък и прокуратурата сама се отказва да разследва, както видяхме по-горе.

Ако толкова искаха...

Като всеки казус, свързан със съмнение за прокарване на интереси и този само на пръв поглед изглежда заплетен, а всъщност е удивително прост.

Всички страни в спора твърдят, че у нас няма официална статистика, която да покаже дали някое лекарство липсва. А всъщност статистика има и тя е възможно най-официалната, но онези, прокарали закона, я премълчават. Лекарства, обект на поправката „Райнов“ са в така наречения „Позитивен списък“ на касата, за които тя доплаща някаква част от цената. Т.е. всеки месец Здравната каса има данни колко лекарства от всеки един вид са закупени у нас. Колко ще се харчи този месец някое хапче е до голяма степен прогнозируемо въз основа на данните за същия месец миналата година. И ако наистина загрижеността на Райнов беше за съдбата на пациентите, щяха предварително да се определят неприкосновени запаси – например потреблението за същия месец през миналата година плюс 10% аванс и тогава режимът наистина щеше да е уведомителен, както твърдят вносителите, а не разрешителен, какъвто е в действителност.

Моля, другарко!

Уведомителният режим, разбира се, също е порочна практика, която трудно се съвместява със свободния пазар, но все пак при него възможността за корупция е по-малка, отколкото при разрешителния.

Докато беше още кандидат за премиер, Пламен Орешарски се ангажира да отмени 100 излишни лицензионни режима. Както в. "Сега" преброи преди няколко дни в предложените досега 139 мерки в тази сфера, нито една не е в посока към отмяната на поне един от излишните според самия Орешарски разрешителни режими.

Разбираемо е, та кой има интерес да разреши на някой да търгува без негово позволение?

Друго си е да кажеш: „Моля, другарко, може ли?“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!