Реквием за патриархалното българско семейство

На много хора може да им звучи абстрактно, но днешното състояние на българското семейство е една от основните причини за кризата в обществото. Корупцията и моралната деградация са пряко следствие от липсата на нравствени устои, което пък е пряко следствие от разрушаването на традиционния семеен модел. Процес, който продължава вече 70 години, като резултатите му се проявяват с особена сила през последните 25.

Семейството е една от четирите институции (наред с училището, църквата и казармата), които формират човешката личност. Чисто хронологически обаче тя се явява първата и, поради тази причина – най-важната. Не случайно е широко разпространено твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато семейството не успее да възпита детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между Добро и Зло, това много по-трудно се наваксва чрез другите три институции.

Патриархалното българско семейство

Патриархалното българско семейство най-често представлява три поколения, които живеят в общ фамилен дом. Членовете му спазват по между си строга йерархия и споделят сложна система от взаимовръзки, наследени от българското обичайно право.

Обикновено патриархалното семейство включва главата на фамилията (домовладика), неговата съпруга (домакиня) и техните синове, снахи и внуци. Понякога част от семейството е и брата или сестрата на домовладиката, ако живее в същия дом. Така в крайна сметка патриархалното семейство, което се запазва в България средата на миналия век, наброява между 8 и 15, а понякога и повече членове.

Домовладиката стои най-високо в семейната йерархия, като неговата дума е закон. Той определя стопанските дейности и на практика носи главна отговорност за прехраната на семейството. Обикновено домовладиката (наричан още стария) е най-възрастният мъж в семейството. При напредване на възрастта и/или наличие на сериозно физическо или умствено заболяване, той бива заменен от най-големия му син или от по-млад брат на стария.

Домакинята заема специално място в семейната йерархия. Тя е отговорна за къщната работа, а снахите, освен на домовладиката, са подчинени и на нея.

Синовете участват в семейния съвет, като по-голяма тежест има думата на женените. Внуците, при навършване на определена възраст, започват да бъдат ангажирани в стопанските дейности (дотогава са освободени от работа и задължения).

Като цяло, в патриархалното семейство се спазват два основни принципа: по-младият е длъжен да слуша по-възрастния и жената е длъжна да слуша съпруга си.

Старото градско семейство

Миграцията от селата към градовете (в края на 19-и и първата половина на 20-и век) започва да променя видимата част на този модел, но същината на междуличностните отношения се запазва. Докато на село е обичайна практика три (а понякога и четири) поколения да обитават един дом, то в града по правило жененият син се отделя със семейството си в друго жилище. Връзките с родителите обаче до голяма степен се съхраняват.

В типичното градско семейство от този период мъжът се грижи за прехраната на семейството, а жената не работи. Тя е домакния и отговаря за домашния уют и възпитанието на децата. Много често в тези си дейности съпругата е подпомагана от домашната помощница.

Семейството при комунизма

Първите сериозни удари по патриархалното семейство са нанесени от комунистическата власт след 09.09.1944г. Новият социалистически „морал” включва странни разбирания за отношенията между деца и родители. На децата започват да се втълпява, че трябва да шпионират родителите си и да ги издават на „народната власт”. И това се случва в период, когато стотици хиляди българи са избити, арестувани, интернирани или въдворени в лагери. В семейството се насажда страх и недоверие, което оставя сериозен отпечатък.

Истинското разрушаване на патриархалното българско семейство се случва по време на колективизацията на земята и последвалата я мащабна индустриализация. Милиони български селяни са откъснати от естествената си среда и са принудени да търсят препитание в градовете. Фамилните връзки се разкъсват и поддържането им става все по-трудно. Жените масово започват да работят, като по този начин възпитаването на децата се превръща в проблем. С неговото решаване се заема държавата (чрез детските градини), но необходимостта жената да работи довежда до драстичен спад в раждаемостта. За последното спомага и легализацията на абортите.

Въпреки разрушителната намеса на държавата, до периода на късния соц обществото все още успява да съхрани някои базисни разбирания за семеен морал. Общественият натиск спрямо разводите и извънбрачните връзки остава сравнително висок, като по този начин българското (макар и далеч не патриархално) семейство още не е унищожено.

„Семейството” на прехода

Преходът от комунизъм към демокрация обаче окончателно разсипва българското семейство. Комунизмът бе заменен не с връщане на стария морал, а с едно наивно, модерно „западничество”, в центъра на което са индивидуализма и личния интерес. В съвременното българско „семейство” масово се живее без сключване на брак, което автоматически намалява усещането за семеен ангажимент. Родители често се развеждат/разделят, докато децата им са още в крехка възраст. В резултат на това представата на много деца за семейство е не „мама, татко и аз”, а „мама, мъжът, с когото живее, и отделно татко, новата му жена и тяхното дете”.

Още по-страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от санкциониране на недопустими детски прояви от страна на родителите (поради криворазбран либерализъм), води дотам, че расте поколение, чиято представа за Добро и Зло е тотално размита.

Какво трябва да се направи?

Преди всичко, е необходима рязка промяна в ценностните нагласи на населението. Връщане към доказани във времето модели като този на патриархалното семейство може да извади българското общество от моралната криза. За това би могло да спомогне и възстановяване на вероучението в училищата.

Не по-малко важно е и да се създадат икономически стимули, които да накарат повече жени да предпочетат да родят, отгледат и възпитат няколко деца, вместо да се отдават на „кариера” като обслужващ персонал. От една страна, връщането на повече семейни жени у дома ще повлияе положително на трудовия пазар. Много по-съществено е обаче, че подобна стъпка би подобрила както демографската ситуация, така и ценностното ниво на българина.

Следете новините ни в GoogleNews