Наградата за толерантността ни е хаос и терор

Калин Манолов 16 септември 2015 в 19:28 22752 42

През 1973 в Париж е публикувана книга, която предизвиква духовете и оставя дълбоки следи. Авторът е Жан Распай, книгата е "Лагерът на светците". В нея се разказва за една интелигенция, чието любимо занимание е да принася жертви на олтара на мултикултурализма. Интелектуалците, изпълнени с вина за расисткото и колониално минало на Франция, призовават обществото да приеме милиони гневни имигранти като израз на покаяние. Наградата е смърт и разрушение. Имигрантите рушат и грабят всичко пред тях. В страната настъпва хаос и терор.

Книгата е била приета като футуристична и невъзможна картина за бъдещето. Сравнявали я с "1984", и "Пътешествията на Гъливер", а Распай бил обявен за расист и нацист.

Всъщност се е оказал лош пророк – не само за Франция. Според проучване на центъра за изследвания "Пю" от 2011 г. след 20 години всеки четвърти жител на Земята ще бъде мюсюлманин. Сега около 60 милиона мюсюлмани живеят в Европа. Само в Европейския съюз живеят около 25 милиона мюсюлмани. Особено голям прираст се очертава в Белгия - където мюсюлманите от 6 процента ще достигнат 10,2, или във Франция - от 7,5 на 10,3. В Германия в момента живеят малко повече от 4 милиона мюсюлмани, а през 2030-та ще надхвърлят 5,5 милиона. Извън Европейския съюз живеят 35 милиона. Включително Швейцария, където са повече от 10% от населението. През 2010-та мюсюлманите представляват 6 процента от европейското население, през 2030-та ще бъдат 8 процента.

През последните 50 години броят на мюсюлманите се е увеличил с 235 %, докато християнското население се е увеличило с 47%. Световното мюсюлманско население нараства с 33 милиона всяка година. Броят на мюсюлманите расте с 4.6% до 6.4% годишно. За сравнение броят на християните по света нараства с 1.4% годишно. През 2030 г. мюсюлманите ще бъдат 26.4% от световното население, което се очаква до тогава да достигне 8.3 млрд. души, което е съществено увеличение спрямо дела им от 23.4%от населението на земята през 2010, когато е било 6.9 милиарда. Данните са от изследване на авторитетната неправителствена организация Pew forum, част от проекта Pew-Templeton Global Religious Futures

България е сред десетте европейски държави, които през 2030 година ще са с най-висок процент мюсюлманско население.

Делът на мюсюлманите ще възлиза на 15.7 процента от населението.

Защо това е проблем?

Заради факта, че мнозинството мюсюлмани отхвърлят свободата и демокрацията, не само защото не ги познават, но и защото не разбират същността им. Същността им е дълбоко противоположна на теократичния тоталитаризъм. Диаметрално противоположна на ислямската идеология. В тази идеология Бог ръководи всичко, не хората. Бог решава човешката съдба, не хората. Бог, който не дава никакъв избор, никаква възможност за разум и разсъждение. Бог, за когото хората не са дори негови деца: те са поданици, роби.

Западното понятие за индивидуални права и индивидулна свобода не е съвместимо с догмите на Исляма за общностна отговорност. Те просто имат различна концепция за свободата и човешкото достойнство. Принципът на индивидуалните права е културно и политически господстващ само в Западния свят и само през ХVІІІ и ХІХ век. В резултат там и тогава се раждат политическата и икономическа свобода: монархиите са свалени, тираниите падат, възниква аболиционизма и робството се премахва. Дори бледото наследство на принципа на индивидуалните права, останал на Запад през ХХ век, е достатъчен да роди движения, които защитават правата на етнически малцинства и жени – движения, които не съществуват и не могат да съществуват в онези огромни части от земното кълбо, които никога, дори минимално, не са приемали този принцип.

В Исляма, също както и в много други религии, корените на правата на човека са в теологията и започват с вярата в Бог. В исляма няма автономен индивид, личност извън общността. Логично няма и индивидуална свобода. Всъщност в Корана никъде не се употребява арабското съществително „хуррийа“, което значи „свобода“. Ислямското разбиране за права оправдава дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства.

Наистина, пред Аллах мъжете и жените са равнопоставени и по еднакъв начин ще получат това, което се обещава на заслужилите в Рая. Но не е така в семейството и обществото. Там жените са поставени под мъжете.
Толерантността ни към исляма не е реципрочна. В колко ислямски страни християните имат същата свобода, каквато имат мюсюлманите в Европа и Северна Америка? И можем ли изобщо да бъдем толерантни към насилието и нетолерантността? Не е ли гибелно еднопосочното миролюбие?

Казват, че следовниците на „Ислямска държава" вземат неавтентичен текст, извън Корана: „Изпратен съм с меч“ и го прикрепят към кораничен текст: „Ние те изпратихме, Мохамед, за да бъдеш милост за световете“. Получава се: „Изпратихме те с меч, за да бъдеш милост за световете“. Има ли обаче значение каноничността за жертвите на ислямския тероризъм?

Европа започна да плаща цената на многогодишното приемане на хора с враждебна на фундаменталните западни ценности култура. И ще я плащат и поколения, които още не са родени. Не можем просто да позволяваме на всеки, които иска, да дойде у нас. Културата има значение! Не всички култури са съвместими, както научаваме по трудния начин.

В момента европейските лидери проявяват драстична политическа безотговорност и увековечават фрагментацията на западните общества. Подобно на банките, емигрантските мюсюлмански общности са твърде големи, за да бъдат изгонени. „Не ислямският тероризъм, а масовата ислямска имиграция е троянският кон, който тихо и постепенно прониква в Европа и я превръща в Еврабия”, писа Ориана Фалачи. Според нея ислямът иска да завладее Запада, но главното му оръжие не са терористите-самоубийци, а утробите на мюсюлманските жени, които с плодовитостта си и имиграцията на Запад ще превземат Западната цивилизация.

Всъщност ислямизмът е много повече политика, базирана на марксизма, отколкото религия, базирана на Корана. Между ислямистите и левичарите има много повече сходства, отколкото различия. И двете системи са варианти на етатизма, основан на колективистичния принцип, че човекът е обезправен роб на държавата; и двете са социалистически на теория и на практика; и при двете системи бедните са поробени и богатите са ограбвани в полза на управляващата клика. Но най- голямата – и най-опасна! - прилика между ислямистите и левичарите е, че еднакво ненавиждат капитализма. Ненавиждат го, защото признава индивидуалните права и забранява използването на физическо насилие в човешките взаимоотношения.

Индивидуалните права са фундаментална политическа ценност. Те ще бъдат възстановени не чрез политика на забрани и ограничения в стил „Унгария за унгарците“ или „България за българите“. Ислямизмът е тоталитарна идеология и успешната борба с него трябва да се води както се водеше борбата с всички тоталитарни идеологии - като на лошите идеи противопоставим добри идеи. Идеите на свободата.

Свободата е свобода на ума. Потисничеството е потисничество над ума. Когато хората са свободни да мислят и да действат според убежденията си, Ренесансът и Просвещението са възможни. Както това е било вярно за средновековния европеец, така сега е вярно и за съвременния мюсюлманин. Ако искат да прогресират икономически и да се възродят културно, изповядващите исляма трябва да започнат да почитат човешкия ум и индивидуалните права. Това са неизбежните предпоставки за човешкия прогрес.

Когато институционализират свободата, ще пожънат и постиженията на капитализма. И ще разберат, че той решава, а не причинява всичките им проблеми.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

 
X

Какво иска да промени Глас Народен в образованието