Quantcast

Ноам Чомски: екология, етика, анархизъм

ОFFNews Последна промяна на 05 май 2014 в 10:37 11154 16

Ноам Чомски
Ноам Чомски

Вече не остават почти никакви съмнения относно това колко сериозна и важна е кризата на околната среда в наши дни. Антропогенното разрушаване на биосферата, задействано от безумния императив на капитализма "развивай се или умри", е достигнало и прeминало редица критични граници в различни отношения, било то обем на въглеродните емисии, загуба на биологическо разнообразие, изчерпване на запасите от питейна вода или химическо замърсяване.

Природни бедствия се наблюдават по цялата планета – от Филипините, където през ноември миналата година вилня тайфунът "Хаян", до Калифорния, която страда от невиждана суша.

Неотдавна бе публикуване изследване, частично финансирано от НАСА, в което бе отправено предупреждение за надвисналата над цивилизацията заплаха, която не може да бъде предотвратена без радикална промяна в отношението към социалното неравенство и прекомерно високото равнище на потребление.

Вместо да твърдят, че тревожните тенденции са свързани с "агресивната" и "социопатична" човешка природа, разумните наблюдатели би следвало да свържат засилването им с господството на капиталистическата система. Хуманитарната организация "Оксфам" през януари отбеляза, че 85-те най-богати хора в света имат състояние, равно на това на половината от жителите на планетата, тоест на 3,5-те милиарда най-бедни хора. А само 90 корпорации са отговорни за 2/3 от въглеродните емисии, изхвърлени в атмосферата от началото на индустриалната епоха.

Тази смайваща статистика показва, че екологичната и климатична криза съответства на крайната степен на концентрация на власт и богатство, която е породена от капитализма и се поддържа от правителствата по света. Алтернатива на тази реалност предлага политическата философия на анархизма, насочена срещу властта на държавата и капитала. Тя дава надежда за отслабване, а може би и за пълна ликвидация на подобни разрушителни за света тенденции.

Неотдавна имах късмета да взема интервю от знаменития анархосиндикалист професор Ноам Чомски, с когото поговорихме за екологическата криза и за анархизма като средство за преодоляването й.

- Казвате, че човечеството е заплашено от деструктивните тенденции, съществуващи в капиталистическото общество, от страна на онова, което наричате "реално съществуващи капиталистически демокрации". Особено напоследък подчертавате жестоките антиекологични тенденции, които се наблюдават в дейността на господстващите колониални общества на заселници, например при разработването находищата от битуминозен пясък в Канада, мащабната експлоатация на австралийските находища от въглища, насочена към износ, както и, разбира се, чудовищната енергийна разточителност на САЩ. Моля ви, обяснете защо според вас реално съществуващите капиталистически демокрации са в дълбоко противоречие с екологичното равновесие.

- Реално съществуващите капиталистически демокрации представляват един вид държавен капитализъм, в чиято икономика държавата играе огромна роля, но при това те донякъде разчитат на пазарните сили. Съществуващите и действащи пазарни сили се формират и изкривяват в полза на силните и властимащите от държавната власт, която е под неумолимия контрол на концентрираната частна власт.

Ако разгледаме функционирането на пазарите, ще открием готова рецепта за самоубийство. Пазарната система не взема под внимание онова, което икономистите наричат екзогенни фактори. Да кажем, че вие ми продавате автомобил. В условията на пазарната система се предполага, че защитавайки интересите си, сключваме оптимална за двама ни сделка. Но при това не вземаме под внимание последствията за всички останали.

По пътищата има много коли, вероятността от катастрофи нараства, увеличава се замърсяването на въздуха, възникват повече задръствания. За всички останали членове на обществото на индивидуално равнище бремето се увеличава незначително, но това увеличение се разпространява върху цялото население.
При сделки от друг тип екзогенните фактори стават много по-съществени.

Да разгледаме финансовата криза. Една от причините за нея е следната. Ако "Голдман Сакс" сключва рискована сделка, тя се опитва да застрахова възможните си загуби (ако изобщо бъде обърнато внимание на тази вероятност). Но в този случай не се отчита т. нар. системен риск или възможността една рискована операция, завършила с негативен резултат, да срине цялата система. Именно това се случи с огромната застрахователна компания AIG. Тя се занимаваше с рисковани операции, загубите от които не можеше да покрие. Трябваше да рухне цялата система, но държавната власт, естествено, се намеси и я спаси.
Задачата на държавата е да спасява и защитава богатите и влиятелните. Ако това противоречи на пазарните принципи, тогава пазарните принципи отиват по дяволите. Всъщност пазарните принципи съществуват само за бедните.

Системният риск е екзогенен фактор, който не се отчита и който може редовно да разрушава системата, ако държавната власт не се намесва. Друг екзогенен фактор, който е далеч по-сериозен, представлява разрушаването на околната среда. За пазарните отношения това е външен фактор и никой не му обръща внимание.

Да се върнем към битуминозните пясъци. Ако някоя голяма енергийна компания реши да постигне финансова печалба от експлоатацията на тези находища, тя просто няма да обърне внимание на факта, че нашите внуци може да бъдат лишени от шанс за оцеляване. Това е фактор от външен характер. Според моралните ценности на капитализма увеличаването на печалбата за следващото тримесечие е по-важно от съдбата на внуците ни. Разбира се, тук не става дума за внуците на шефовете на корпорацията, а за всички останали внуци.

В това отношение колониалните общества на заселниците представляват особен интерес, защото в тях изначално е заложен конфликт. Тези общества се отличават от повечето форми на империализъм. При традиционния империализъм – да вземем за пример британците в Индия – британците сякаш управляват колонията. Те изпращат там чиновници, управници, офицери и т.н., но всъщност самите индийци управляват страната си.

Колониалните общества на заселниците се характеризират с това, че унищожават коренното население. Ако прочетете какво е писал Джордж Вашингтон, един от най-големите лидери на обществото на заселниците, в което живеем, ще видите, че според него е трябвало да "изкореним" ирокезите, защото те ни пречат. Да, те са били прогресивна цивилизация и отчасти са осигурили основите за американската конституционна система. Но те са ни се пречкали, така че се е налагало да ги изтребим.

Томас Джеферсън е друг велик държавник. Той е казал, че нямаме друг избор, освен да ликвидираме коренното индианско население. Причината е, че индианците са ни нападали. А защо са го правели? Защото ние сме им отнемали всичко – земята, ресурсите. И тъй като те са се защитавали, ние сме се видели принудени да ги унищожим.

Именно това се е случило – индианците са били изтребени, при това в САЩ – почти поголовно. Оцелели са някакви остатъци, но те живеят в ужасяващи условия. В Австралия ситуацията е същата. В Тасмания местното население е почти тотално ликвидирано. Е, в Канада заселниците не са си свършили работата като хората. Там във всички периферни райони живеят остатъци от "първите народи". Ето това представляват колониалните общества на заселниците с остатъци от коренно население.

Удивителна черта на съвременната епоха е фактът, че в целия свят – в Канада, Латинска Америка, Австралия, Индия и навсякъде другаде – именно туземните общества, които ние наричаме племенни общества, аборигени и как ли още не – именно те се опитват да спрат надпреварата, водеща към унищожение. В страните, където се е запазило значително туземно население, като например Еквадор и Боливия, се приемат закони и конституционни постановления, гарантиращи правата на природата. Това предизвиква насмешките на богатите и силни държави, но именно тук се крие надеждата за оцеляване.

Еквадор направи следното предложение на Европа. В страната има значителни петролни залежи. И Еквадор предложи този нефт да бъде оставен в земята, където му е мястото въпреки отрицателното влияние върху развитието на страната. В замяна Еквадор поиска от европейците минимална компенсация. Но европейците отказаха и сега този нефт се извлича от земните недра.

В южните райони на Колумбия коренното население и афроамериканците се борят срещу добива на злато, който нанася страхотни разрушения на природата. Същото се наблюдава в Австралия, където аборигените протестират срещу добива на уран и т.н.

В същото време в колониалните общества на заселниците се наблюдава най-силен стремеж към разрушаване на околната среда. Така в речта си в Кушинг (Оклахома), изнесена пред представители на нефтодобивната индустрия, Обама заяви, че по време на управлението му е добит повече петрол отколкото при предишните президенти. Той провъзгласи с гордост, че тръбопроводите са покрили цяла Америка. Където и да отидеш, ще се натъкнеш на някой тръбопровод. Ние ще станем енергетично независими, ще бъдем Саудитска Арабия на ХХI в., заяви Обама, с което предизвика бурни аплодисменти. Но на практика това означава, че ние първи ще бъдем сполетени от унищожителна катастрофа.

В същото време остатъците от коренното население се опитват да предотвратят този спринт на самоунищожението. В това отношение колониалните общества на заселниците представляват ярка илюстрация на колосалната разрушителна мощ на европейския империализъм, който, разбира се, включва и САЩ, и Австралия и т.н.

Не знам дали това може да бъде окачествено като парадокс, но налице е един странен феномен. Докато така наречените "прогресивни", образовани и най-богати сегменти на глобалното общество се опитват да ни унищожат, т. нар. "изостанали" народи, не достигнали до ерата на технологиите и оставащи в периферията, се опитват да спрат самоунищожителната надпревара. Ако ни наблюдаваха извънземни, вероятно щяха да решат, че човешкият род е обезумял. На практика е точно така. Но това безумие извира от самите основи на реално съществуващите капиталистически демокрации. Те така функционират. Това безумие е присъщо на цялата система.

- Преди 20 години бе заснет филм по вашата книга "Как се фабрикува съгласие" (Manufacturing Consent), в която се казва, че доминиращата капиталистическа идеология свежда света на живата природа на Земята до "безграничен ресурс" и "безкрайна кофа за боклук". Още тогава изтъквате склонността на капитализма към тотално разрушение. Заявявате, че унищожаването на човечеството е неизбежно, ако не бъде спряно капиталистическото безумие. По какъв начин набиращото сила международно анархистко движение може да реагира позитивно на тези тревожни тенденции?

- Според мене анархизмът е една от най-прогресивните форми на политическата мисъл. Той черпи идеалите си от Просвещението, а първостепенният принос на класическия либерализъм го тласка напред. Идеите на партиципативната икономика са една от илюстрациите за това. Техните привърженици не се смятат за анархисти. Има и други аналогични идеи.

Затова ми се струва, че възраждащото се движение на анархистите, което ще се превърне във връх на интелектуалната цивилизация на човечеството, трябва да се обедини с коренните общества, за да може последните да не носят сами тежкото бреме на опитите да спасят човечеството от собственото му безумие.
Това трябва да става в най-богатите и най-силните общества. Това е своеобразна нравствена азбучна истина: колкото повече привилегии ползваш, толкова повече задължения имаш. Който има привилегии, има възможности и избор. Това означава, че има и задължения.

В богатите и силни общества привилегировани хора като нас, трябва да поемат отговорност и да поведат останалите в опитите да бъдат предотвратени катастрофите, пораждани от собствените ни обществени институции. Възмутително е да настояваме и дори само да наблюдаваме как най-бедните и най-потиснатите хора на света се опитват да спасят човечеството и огромен брой други видове от измиране. Трябва да се обединим с тях. В това е задачата на анархисткото движение.

- В "Човешкият интелект и околната среда" (Human Intelligence and the Environment) разглеждате възможността работниците да вземат под контрол средствата за производство и да решат, че така не може да продължава и че вече трябва да се произвеждат слънчеви батерии или високоскоростни влакове. Историкът на икономиката Ричард Смит неотдавна призова към масово закриване на големи корпорации и предприятия, за да бъде даден шанс на човечеството и на природата и да се предотврати климатично унищожение. Освен това, тъй като американските въоръжени сили са най-големият виновник за антропогенните климатични изменения, Пентагонът трябва да бъде разпуснат, както и други ведомства. Как активистите могат да представят тези цели и идеи по такъв начин, че те да не бъдат игнорирани като утопични?

- Да вземем идеята за промишлени преобразувания – предприятията да произвеждат слънчеви батерии, средства за обществен транспорт и т.н. Това не е утопия. Преди две-три години американското правителство на практика национализира автомобилостроенето. Не изцяло, но достатъчно голяма част от него. Тогава имаше различни варианти за действие. Ако съществуваше мощно движение, за каквото говорим, и то се ползваше с широка подкрепа, тези сили можеха да се борят за нещо напълно реалистично, имайки, както ми се струва, подкрепата на работническата класа.

Имаше два варианта. Първият беше държавата да спаси автомобилната индустрия за сметка на данъкоплатците и да я върне на практика на същите собственици (лицата може да са различни, но от структурна гледна точка това са същите собственици), карайки ги да продължат да правят онова, което са правили и преди, което е разрушително, деструктивно. Именно така постъпи държавата.
Но имаше и друга възможност. Предприятията можеха да бъдат предадени на работническата класа, за да може тя да избира рационално как да действа, ръководейки се от собствените си интереси и от интересите на обществото като цяло. И да произвежда например слънчеви батерии.

Да вземем масовия транспорт. Да се върнем към пазара. Твърди се, че пазарът ви предоставя право на избор. Това донякъде е вярно, но в много тесен смисъл. Пример за това е общественият транспорт. Пазарът не предлага такъв избор. Ако искам да си отида вкъщи, пазарът ми предоставя избор между "Форд" и "Тойота", но не и между лека кола и метро. Пазарната система не предоставя вариант, който да включва общи усилия, солидарност, взаимна подкрепа и загриженост за другите.

Пазарната система работи на основата на увеличаването на индивидуалното потребление, а това е изключително пагубно явление. То е вредно дори за хората, които участват в процеса на потребление. То ги превръща в антиобществени личности. Това явление означава също, че пазарната система не предлага необходими неща, като например обществен транспорт. Това е форма на икономическо развитие, която би помогнала да се съхрани надеждата за оцеляване. И не мисля, че това е неосъществимо. Напротив, напълно постижимо е, не може и да става дума за утопия.

- Според немския теоретик Херберт Маркузе революцията може донякъде да бъде окачествена като действие, насочено към обезпечаването на живота, свободата и щастието на бъдещите поколения. Какво бихте казали за ролята на преките и непосредствени действия в революционната борба?

- Най-напред, не мисля, че трябва да изхождаме от представата, че революционната борба е единственият възможен вариант. Всичко, което обсъждахме досега, може да бъде окачествено като реформизъм. Вземаме институциите, променя ме ги, преустрояваме ги, превръщаме ги в демократични институции и осъществяваме действия, които са оправдани, изпълними и изгодни за всички. Революция ли е това или реформа? Кой знае?
Ролята на преките и непосредствени действия би могла да се състои в това народните движения да оказват натиск върху властта и да я принуждават да върви в определена посока. Това е възможно да се случи още сега в индустриалния Север на САЩ.

Това вече се е случвало в този регион, макар и в не толкова значителен мащаб. През 1977 г. корпорацията "Ю Ес Стийл" реши да закрие предприятията си в Йънгстаун (Охайо). Това беше град на металурзите, построен от самите тях, от техния профсъюз. Решението щеше да доведе до загуба на всичките работни места и до унищожаването на града и на обществото. Такива решения банкерите вземат навсякъде, когато печалбите им не са достатъчно високи.

Тогава профсъюзът на металурзите предложи да изкупи предприятията и работниците да ги управляват самостоятелно. Корпорацията не пожела това да се случи, въпреки че щеше да има изгода. Класовите интереси обаче не позволяваха да се вземе такова решение. И това се случва често. Транснационалните компании често отказват офертите на работниците да купят нещо. Те предпочитат да закриват и да понасят загуби, само и само да не създадат прецедент, при който самите работници управляват предприятието.
Така ми се струва, но не мога да го докажа. Корпорациите са тоталитарни организации – ние нямаме достъп до вътрешните им решения.

Така или иначе, "Ю Ес Стийл" отказа и се стигна до съд. Мисля, че делото стигна до Върховния съд. Тогава градът и работниците загубиха в съдебната зала, но можеха да го спечелят, ако имаха широка народна подкрепа.

След поражението заводите опустяха, но хората не се предадоха. Те започнаха да създават малки предприятия, ставайки техни собственици. Опитваха се да интегрират новите предприятия в общността и бизнесът се разрасна. В близост до Кливлънд в северните части на Охайо има цяла мрежа от предприятия, които са собственост на работниците, макар че те не ги управляват. Именно това е ключовият момент. Тези предприятия, които са собственост на работниците, биха могли да се управляват от тях.

Това движение се разраства. Профсъюзът на американските стоманодобивници се опитва да сключи сделка с огромния баски конгломерат "Мондрагон", който е собственост на работниците. Те избират управляващите, но не управляват сами.

Всичко това са преки и непосредствени действия, свързани със съществуващите обстоятелства. Всяко такова действие трябва да се предприема след анализ на обстоятелствата, за да се прецени как с тези обстоятелства могат да се подобрят.

Няма обща формула и не можем да кажем дали преките и непосредствени действия са нещо положително или отрицателно. Понякога те могат да носят полза, а в други случаи – да нанасят вреда. Понякога са реформистки, друг път – революционни. Действията в северните части на Охайо са реформистки. Подкрепят ги дори републиканските губернатори и някои представители на бизнеса, защото това донякъде се вписва в десните им либертариански концепции.

- Смятате ли, че населението на САЩ е твърде консервативно, объркано и поробено от системата, за да се реши да тръгне срещу нея?

- Честно казано, не съм убеден, че американското общество е чак толкова консервативно. През 1976 г., когато се честваше 200-годишнината от Декларацията за независимост, бяха проведени анкети, касаещи конституцията. Хората нямат представа какво пише в нея. Участниците разсъждаваха така: щом нещо е очевидна истина, значи сигурно го има в конституцията.

В края на 80-те години имаше проучване, в което питаха хората, дали според тях правото на медицинско обслужване е записано в конституцията. Ако не бъркам, по-голямата част от участниците отговориха утвърдително.

Ако прегледаме резултатите от проучванията, ще установим, че дори сред онази част от населението, която се смята за крайнодясна, има много хора, които в действителност се оказват социалдемократи. Те искат увеличаване на разходите за здравеопазване, за образование, на помощите за самотни майки. Но не и за социални помощи, защото социалните помощи бяха демонизирани от расистите, Рейгън и т.н.

Тази тенденция се наблюдава и по отношение на международната политика. По-голямата част от населението смята, че САЩ трябва да се откажат от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН и да постъпват според мнението на преобладаващата част от населението в света.

Вижте данъците, там резултатите са смайващи. Проучвания по тази тема се провеждат вече около 40 години. Преобладаващото мнозинство смята, че богатите трябва да бъдат облагани с по-високи данъци, защото не плащат достатъчно. А в действителност нещата се развиват в обратна посока.

Имам чувството, че хора като Адам Смит като цяло са имали право в това, че съществува естествено съчувствие към другите. Мисля, че богатите и властимащите разбират това. Струва ми се, че една от причините, по която се предприемат толкова мощни усилия за разрушаването на обществените институции е това, че в тяхната основа стои солидарността.

Защо десните, но не само десните, защото инициативата е на Обама, толкова силно искат да разклатят основите на социалното обезпечаване? Това е много ефективна програма, която на практика не струва нищо. Целта й е да спасява хората, тя работи добре и не поражда икономически проблеми. Въпреки това се предприемат огромни усилия за унищожаването й. Защо? Защото в основата й стои солидарността, грижата за другите хора.

Води се мащабно настъпление срещу обществените училища – недостатъчно финансиране, системата с ваучерите и т.н. Различни фондации се опитват да ги съсипят. Защо? Обществените училища имат огромен принос за съвременното общество. Те са едно от малкото стойностни вложения на американското общество – масовото обществено образование. Защо да ги унищожаваме? Ами защото в основата им е солидарността.
Ако следвам идеологията, в която се предполага, че трябва да вярваме, защо трябва да плащам данъци за училищата в моя квартал? Моите деца не ходят на училище, нямам внуци, които да са ученици и никога няма да имам. И защо да плащам данъци? Ние плащаме, за да могат всичките деца от нашата улица да учат, защото се грижим за другите хора и те не са ни безразлични. Но се прави всичко възможно тази мисъл да бъде заличена от главите на хората.

Това прилича малко на ситуацията с пазарите и потреблението. Икономистите, богатите и т.н. се изказват в подкрепа на пазарите не защото вярват в тях, а защото искат държавата да се хвърли да ги спасява, когато загазят. Но на идеологическо ниво пазарите се ползват с благосклонност, защото свеждат действията на човек до удовлетворяване на личните му желания, а не го подтикват към взаимна подкрепа и защита на общите блага.

Общите блага са много интересен случай. Наближава 800-та годишнина на Великата харта на свободите. Тя се е състояла от две части. В първата централно място е заемала презумпцията за невинност. Тя вече не съществува. Да сте "виновен" значи, че Обама иска да ви убие още утре. Това е новото определение за виновност. А ако сте "невинен", това значи, че Обама още не е стигнал до вас.

Втората част на Великата харта на свободите е била Хартата на горите. Нея ще откриете в народната митология, например под формата на легендата за Робин Худ. Той е защитавал общите блага от алчните хищници. Това е важна част от историята ни – английската история. За общите блага се е грижило цялото население. Те са включвали горите, полята, източниците на гориво, храната, благосъстоянието. Вдовиците например са берели плодове и гъби в горите, за да оцелеят. Хората са се грижили усърдно за общата земя, не са позволявали тя да се превърне в някаква джунгла. Хартата на горите е била опит на феодалите да защитят общите блага от краля, но населението е искало да отстои общите блага за себе си.

Тук преминаваме в капиталистическата епоха, която започва с ограждането – хората са били пъдени от земята и т.н. Тоест осъществило се е разрушаване на общите блага. Днес в капиталистическата етика съществува понятието "трагедията на общите блага", което се изучава в рамките на курсовете по икономика. То гласи, че ако няма частна собственост върху общите блага, те ще бъдат унищожени.

От гледна точка на капиталистическия морал е точно така. Ако нещо не ми принадлежи, защо да се старая да го съхраня и запазя? Но в обикновения човешки живот не е така. Трагедията на общите блага е тяхната приватизация.

Какво виждаме в действителност? Когато общите блага се приватизират, те се разрушават в името на личната изгода. Ако общите блага са обществена собственост и са под общо управление, хората ги култивират, грижат се за тях и ги лелеят. Защото хората се грижат един за друг и за бъдещето.

Питате ме дали населението е консервативно. Съмнявам се, че е така. Мисля, че има дълбоко вкоренени представи и настроения, които непрекъснато намират външно проявление. Те се проявяват в борбата на труда срещу капитала, срещу системата, която прави човека безчовечен. Те се проявяват в селските общества, сред коренното население, което днес се бори срещу добива на злато. Да, златните мини могат да им донесат материално богатство, но ще разрушат живота им.

Можете да откриете тези представи и настроения навсякъде. Те заемат централно място в идеите на великите мислители от миналото, дори у такива хора, от които не би трябвало да се възхищаваме, като например Адам Смит.

Всъщност има нещо много любопитно, свързано със Смит. Всички знаят фразата "невидимата ръка на пазара", но на практика никой не обръща внимание на това как точно я е използвал той. Употребил я е само два пъти. Веднъж, когато разсъждава какво би се случило (става дума за земеделско общество), ако някакъв земевладелец стане собственик на почти цялата земя. Какво ще стане? Той казва, че поради естественото си съчувствие и грижа за другите хора, той ще разпредели богатството си и благодарение на невидимата ръка обществото ще стане егалитарно.

Вторият случай е аргументът му срещу това, което днес наричаме неолиберална глобализация. Смит разглежда Англия и се пита какво ще стане, ако търговците и фабрикантите започнат да инвестират в чужбина. Той заявява, че тези хора ще спечелят, а Англия ще пострада. Но те имат естественото желание и склонност да живеят и да работят в своето общество, нещо като "привързаност към дома". Затова невидимата ръка ще спаси Англия от разрушителното въздействие на явлението, което наричаме неолиберална глобализация. Но нас не ни учат на това.

Все пак става дума за разсъждения от друга епоха, от докапиталистическата епоха, когато представите на хората, неизвратени от капиталистическия морал, са били съвършено различни.

Хавиер Сетнес, Alternet
* Материалът е публикуван със съкращения

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.09 2014 в 22:29

катун

09.05 2014 в 12:56

Хайде вече стига с този порочен, ограничен, насаден двуполюсен модел- капитализъм/комунизъм.

Не е ли време да направим следващата крачка?!?

ХУМАНИЗЪМ:
"... Оптимистичен възглед върху човешките възможности. Въпреки това не се предполага, че човешката природа е изначално съвършено добра или че животът на всеки човек успява да оправдае хуманистичните идеали без външна подкрепа. Признава се, че осъществяването на пълния човешки потенциал е тежко начинание, което изисква помощта на другия. Крайните цели са процъфтяване на индивида; постигането на по-добър живот за всички хора; формирането на загриженост у човека, бидейки той най-съзнателният сред видовете, за останалите същества на планетата като част от единен, общ организъм. Най-същественото е правенето на добро и хармоничното живеене в настоящето, както и постоянното доизграждане на света, който да се оставя във все по-осъвършенстван ред за всяко следващо поколение".

Като начало:
1. Никой няма право да се възползва от труда на другия в своя полза.
2. Човекът и трудът му не са променлива в икономическите уравнения.
3. ...

07.05 2014 в 14:20

Собствениците на властта и капитала няма да са "за", понеже освен това и оръжията са у тях, е утопия. Проучи въпроса и ще видиш, че утопията се е случвала, случва се и ще се случва. Просто коства жертви и изисква разум и смелост да следваш разума. Условия, които за момента не съществуват в глобален мащаб, но нищо не е завинаги.

07.05 2014 в 13:15

Кой не е "за" самоорганизирано гражданско общество в което личният и общият интерес са в хармония, в което няма опити да се обогатява някой по друг начин, освен чрез собствените си способности и труд. Държавата в сегашния и вид да не съществува. Единствената роля на управлението да бъде да съдейства за синхронизирането на необходимите общи действия. Но е утопия.Иначе всички са наясно с недостатъците и на т.н. капитализъм и на т.н. социализъм.







07.05 2014 в 12:22

На работническата класа никой, никога и никъде не и е "давал" нещо. Мисля, че ти не си разбрал нищо от "осъществения социализъм", затова ще ти дам цитат от "ученият":
"Най голямата победа за социализма е рухването на СССР"

06.05 2014 в 13:47

Не знам защо един явно умен и учен човек не взима предвид в какво извращение може да се превърне нещо, дадено на "работническата класа". Направо ми се струва, че не е запознат с историята на "осъщесвения социализъм" в източна Европа.Всичко това е утопия.

06.05 2014 в 12:09

Никъде, Любо, но хората са свикнали да мислят в клишета - ако не е капитализъм, значи ще е комунизъм.

06.05 2014 в 09:05

Само да ви попитам, къде в интервюти видяхте Чомски да говори про-комунистически?

05.05 2014 в 21:21

Чомски правилно вижда симптомите на болното общество, но предписва съвсем сбъркано лекарство. Очевидна е логическата грешка в твърдението му: "управляващите прилагат принципите на свободния пазар избирателно и в интерес на богатите си приятели, следователно принципите на свободния пазар не струват".

После си противоречи: твърди, че хората по природа са задружни и солидарни, но ако им дадеш пълната свобода да притежават собственост и да търгуват с нея, те щели да мислят само за себе си. И вместо това предлага някакви централни институции да имат изключително право да определят начина, по който да се осъществи тази солидарност, вместо всеки човек, като личност, да решава как и до каква степен да участва. Що за анархизъм е това?

05.05 2014 в 20:27

Особено "велик' мислител, навремето Кеворкян много се гордееше, че му е гост по телевизията...
Всъщност, поредният професионален евреин, който хабер си няма от комунизъм, човешки страдания и болшевишко потисничество и преследвания, тормоз, ограничения, доносничества...
Ама иначе, от удобното си кресло в "омразните" САЩ сипе на воля "антикапиталистически" и "социално-солидарни" концепции за всичко и всички...
Потокът от свободни хора, отправили се към "несолидарния" капитализъм не спира. В обратна посока - към социалистическия рай - желаещи липсват... Защо? Толкова сме тъпи, или такива като Чомски са полубогове? :-D :-D :-D