Ексклузивно Исторически момент: Зелена светлина от парламента за сваляне на ветото на Северна Македония

Аванпостът на Путин. Значението на Калининград за Русия нараства при НАТО, разширено с Швеция и Финландия

Красимир Крумов Последна промяна на 23 юни 2022 в 08:13 3493 2

Съдбата на Кьонигсберг/Калининград се решава на Техеранската конферениция. Сталин пожелал областта, а Чърчил и Рузвелт не възразяват

Снимка Wikimedia

Окото на Русия, аванпост на Путин, стратегически прозорец към Европа – така наричат през последните дни отдалечената на 1200 километра от Москва Калининградската област. В миналото, според експертите на Института за изучаване на войната (ISW) анклавът на брега на Балтийско море многократно е служил на СССР и Русия като инструмент за натиск във външната й политика. Сега, според анализатори, тази роля на някогашния Кьонигсберг ще нараства, особено на фона на обявеното намерение на НАТО да се разшири с приемането в съюза на Швеция и Финландия. Оттам идва и напрежението около санкционните мерки срещу анклава през последните дни, но самото напрежение е заложено в историята и географията на това парче земя.

Смятана в продължение на векове за изконна пруска територия, областта попада в състава на Съветския съюз след края на Втората световна война буквално като военен трофей. Балтийските прусаци обитават тези земи още в ранното средновековие до идването на тевтонските рицари, които основават град, кръстен Кьонигсберг - кралския град, в чест на Отокар II на Бохемия. След това, запазвайки географията си, градът е във владението ту на полската корона, ту на Прусия, Германската империя, Ваймарската република или Третия райх. Втората световна война заварва Кьонигсберг като част от райха, а военните действия го превръщат в развалини, но стратегическото му значение забелязва Йосиф Сталин.

До Техеранската конференция през 1943 година надежда, че ще получи Кьонигсберг и областта храни Полша. Апетити в тази посока имат както правителството в изгнание в Лондон, така и комунистите, които се готвят да заемат властта от Москва. Властите на втората полска република се надяват да получат подкрепата на Великобритания, за да вземат Кьонигсберг, а промосковските полски лидери – на благоволението на Съветския съюз. Малко преди края на войната няколкохилядното население на Крулевец, както е полското име на Кьонигсберг, прави дори опит да учреди градски съвет и градска стража. Съдбата на областта обаче е решена в Техеран и Ялта.

В иранската столица първоначално е възприета идеята на Чърчил целият район да влезе в територията на Полша, но впоследствие позицията си излага Сталин, който посочил необходимостта от достъп до пристанищата на Балтийско море и в крайна сметка успява да заграби и западните полски предвоенни територии в района на Гродно, Станиславов и Лвов. Сталин посочва, че иска незамръзващи пристанища – Кьонигсберг и Клайпеда, както и съответната част от Източна Прусия. Чърчил и Рузвелт не протестират. Подялбата на Източна Прусия се оказват единственият каприз на съветския диктатор.

От гледна точка на днешните събития е интересен дребен на пръв поглед факт. Първоначално Сталин предвижда Кьонигсберг и областта да влязат в състава на Литовската ССР, но литовските власти буквално не проявили интерес към тази територия. Тогава дошло окончателното решение на Йосиф Висарионович северната част на някогашната Източна Прусия да бъде включена директно в състава на Руската федеративна социалистическа република. Границите в Европа са утвърдени от Потсдамската конференция, а точното очертание на полско-съветската става ясно едва след подписването на полско-съветския договор от 1947.

През юли 1946 година, месец след смъртта на Михаил Калинин, Крулевец, както изписват на руски Кьонигсберг за кратко след войната, става Калининград, а цялата административна област получава наименованието Калининградска област. Полските изследователи виждат в кръщаването на града и областта на името на Михаил Калинин израз на реалното отношение на СССР към Полша. Калинин е човекът, поставил подписа си под решението за избиването на полския военен и държавен елит в Катин.

Изследователите на този исторически период сочат, че идеята на Сталин за създаването на областта е по този начин да отдели прибалтийските държави от Полша, като дава възможност за контрол на западния рубеж на СССР. Не без значение е и достъпът до пристанището в Кьонигсберг. Последиците от обособяването на областта обаче се оказват впоследствие по-сериозни, отколкото са първоначалните намерения. Значението на Калининград нараства в периода на Студената война, а промените след нейния край правят от анклава стратегически ключова зона и за Руската федерация.

През 1947-1951 година съветските власти изселват от областта над 100 хиляди етнически германци, които са останали там след войната – основно жени и деца, старци и инвалиди. Кьонигсберг е унищожен до 80-90 процента и е нужно да се изгради наново общественото пространство. Разрушенията и граденето наново позволява да се заличи и германската памет и корени за града. Взривени са останките от замъка в Кьонигсберг, а на негово място е вдигната сграда в различен от традиционния стил, показващ нов и различен град. Икономиката на областта се основава на риболова и преработката на риба, а също и на добива на кехлибар. Открити са и залежи на нефт.

Още в първите следвоенни години Калининградска област е силно милитаризирана, като военизирането включва откриване на военни училища. Областта е място на дислокация на подразделения на сухопътните и на военновъздушните сили на СССР, както и на балтийския флот. По време на Съветския съюз анклавът е напълно изолиран от останалата част от Източния блок, затворен както за простосмъртните съветски граждани, така и за чужденци. Едва през последните няколко години областта беше започнала да се отваря, а Калининград наред със Санкт-Петербург бяха единствените места, до които български граждани можеха да вземат улеснена електронна виза за едноседмичен престой.

Изолацията на анклава на практика затваря и информацията за него в онези години, но дори и днес. През 60-те години там пребивават между 100 и 200 хиляди войници от Съветската армия. Калининград приютява и нападателно оръжие, както и ракетни установки, позволяващи изстрелването на ядрени бойни глави.
Разпадането на СССР налага сериозни промени в политиката на Кремъл към областта. Калининград става ключова точка за осигуряване на тактическите и стратегическите интереси на Русия в Балтийско море. Затворени между получилите независимост балтийски републики и излязлата от орбитата на Москва Полша, гражданите на областта повече гледат на Запад, отколкото към Русия, което предизвиква мнителност и неодобрение от страна на „континентална Русия“.

В началото на 90-те години в Калининградска област се наблюдава увеличение на въоръжените сили и въоръжението, което може да се обясни с прехвърлянето на съветски сили от Германия, Полша, Литва, Латвия и Естония. По това време в областта има около 35 000 тона оръжие и боеприпаси и 200-300 000 войници. През 1996 година броят на военните е свален до 45 хиляди души. След изтеглянето на руските войници от Полша и балтийските държави областта става единствената милитаризирана зона в тази част на Европа, която остава под руски контрол. Във военен план през 1994 г. административната област получава статут на Специален отбранителен район Калининград. През 1998 г. в Калининград са инсталирани противоракетни комплекси С-300ПС. След присъединяването на Полша и балтийските републики в НАТО областта се превръща в руски анклав, вклинен в пакта. В случай на военен конфликт, подобен на този в Украйна, Калининград трябва да прекъсне достъпа на НАТО към Балтийските държави.

Според полски експерти, които следят процесите в анклава отблизо, през последните години районът е превъоръжен с нови ракетни системи (9К720 „Искандер“ или С-400 Триумф), военните са оборудвани с модерни радарни станции, които са част от системата A2/AD, бойни самолети от типа Су-39, увеличен е и броят на руските военнослужещи там.

Оставяйки малкото късче земя в периферията на империята си, през 40-те Сталин не може да предполага какво значение ще има анклавът за геополитиката в първата половина на следващия век. Днес областта е аванпост, който дава на Кремъл нови възможности за натиск върху Европейския съюз и НАТО, а в светлината на войната в Украйна значението й само ще нараства.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2157

2

Mateevk

23.06 2022 в 09:45

Интересно тука Путин какво ще каже - че и тези земи са били от памтивека руски?

120

1

редовно четящ

23.06 2022 в 09:42

Кьонигсберг. Това, че е напълнен с рашистка п@плач не означава, че е за вечни времена.