Плюсовете и минусите от търговските вериги

Последна промяна на 06 август 2012 в 14:13 6627 2

Намаляването на изкупната цена от доставчиците не се отразява в пълен размер върху цените за потребителя, сочи проучването на Центъра за РИА.
Намаляването на изкупната цена от доставчиците не се отразява в пълен размер върху цените за потребителя, сочи проучването на Центъра за РИА.

OFFNews.bg продължава да ви представя анализа на Центъра за РИА за ефекта на големите търговски вериги върху българската икономика.

В първата част Ви показахме стоте вида различни отстъпки, които българският производител е длъжен да даде, за да изложи стоката си на щандовете на големите вериги.

Центърът за РИА (Regulatory Impact Assessment) е проект на група български учени, които настояват при въвеждането на нови закони да се прави Оценка на въздействието на законодателството и да се преценява какъв ще е ефектът от тях.

Във втората част на доклада е анализирано въздействието на големите търговски вериги върху всички засегнати страни.

 

2.3. ЗАСЕГНАТИ СТРАНИ

Големи търговци на дребно

Заслугите на големите икономически оператори - търговци на дребно за положителното развитие на търговията на дребно с бързооборотни стоки в България са безспорни. „Изсветляването“ на значителен обем от този пазар, създаването на нови и привлекателни за потребителите формати за пазаруване, инвестициите и ноу-хау, които са осигурени от тях, както и значителното намаление на крайните цени за потребителите са изключително важни за икономиката. С нарастването на тяхното влияние върху пазара, обаче, все повече се налага да бъдат изследвани и разглеждани взаимоотношенията между тях и техните доставчици и производители, за да се проследява дали средата дава достатъчно гаранции, че цялата верига на производство – преработка – дистрибуция – търговия на дребно е способна да запази ефективна конкурентност и гъвкавост, което да води до по-голямо разнообразие от продукти, по-добри крайни цени за потребителите и устойчиво развитие на доставчиците и производителите, така че да не са влошава качеството на произвежданите продукти.

Според представителите на силните икономически оператори - търговците на дребно, евентуалното бъдещо въвеждане на регулативни мерки в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки би имало негативен страничен ефект върху крайните цени, които неизбежно ще тръгнат нагоре. Друго тяхно мнение е, че това биха били по-скоро протекционистични мерки по отношение на българските производители, както и че това са мерки, които са насочени срещу дейността на конкретни търговски вериги.

 

Средни и малки търговци на дребно

Алтернативните канали за дистрибуция, каквито представляват средните и малки търговски вериги/обекти, също се влияят значително както от поведението на силните икономически оператори, така и от евентуална нова регулация на отношенията между тях и доставчиците/производителите. Текущо са идентифицирани редица практики на големите търговци на дребно, които например ограничават производители и доставчици да доставят продукцията си на други търговци на същата или по-ниска цена, на която им е била доставена на тях. Тази и други подобни практики, съвместно с намаляването на влиянието и пазара обслужван от средни и малки търговци на дребно „изтласква“ последните от пазара, намалявайки по този начин каналите и възможностите за реализация на продукцията на производители и доставчици. Допълнителен натиск върху средните и малки търговски вериги/обекти оказва и факта, че икономически силните търговци навлизат и в техния сегмент като развиват и по-малки обекти с по-добра локация, като по този начин директно ги конкурират.

 

Големи производители и вносители

Големите производители и вносители също са важна заинтересована страна в целия процес. Въпреки по-големите възможности за преговори и поставяне на условия (особено тези представляващи световноизвестни търговски марки), те също се влияят и са засегнати от практиките и условията, които големите търговци на дребно им налагат. За разлика обаче от другите заинтересовани страни, за големите производители и доставчици резултатите са по-скоро намалена печалба и непредвидими разходи, а не въпрос на оцеляване или оставане на пазара.

 

Местни доставчици/производители

Според обхватно проучване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) актуалните днес канали за реализация на продукцията на българските доставчици/производители са търговците на дребно (т. нар. традиционна търговия), търговците на едро (дистрибутори, независими търговци) и търговските вериги (т. нар. модерна търговия). В свое Решение № 1199/30.09.2010 г. КЗК дефинира модерната търговия като търговски обекти с голяма площ и продуктово разнообразие, които обикновено действат в рамките на определена търговска верига. В зависимост от размера им, а често и при наличието на прилежащ паркинг, те могат да функционират като големи самостоятелни обекти или да постигнат близост с потребителите като се разполагат на удобни локации в гъстонаселени райони.

Взаимозаменяемостта на отделните канали е в тясна зависимост от начина на организация на всеки един производител, както и от териториалното разпределение на групата от магазини, клиентопотокът и потребностите на крайния потребител. Освен това, взаимозаменяемостта е свързана и с инвестиционната политика на отделните видове магазини. При смяната на един канал за реализация с друг винаги се налага преструктуриране на дейността на производителя, което е свързано с допълнителни разходи за назначаване на търговски агенти, търсене на нови клиенти, а оттам необходимост от време и усилия за пренасочване на стокооборота към нови клиенти. Въпреки че поначало производителите на бързооборотни стоки имат реални алтернативи по отношение на избора на възможните канали за дистрибуция на продукцията си, голяма част от тях считат големите търговски вериги за най-важния канал за дистрибуция, чрез който стоките им достигат до най-широк кръг потребители.

В значителен брой от случаи каналите за реализация не са взаимозаменяеми за доставчиците/производителите. Загубата на един от тях би довела до невъзможност за пренасочване на продукцията към друг канал и съответно до загуба на обем, оборот, производствени мощности, пазарен дял и потребители. Ефектът би влошил финансовото им състояние и би довел до редуциране на производството, загуба на работни места и намаляване на конкурентоспособността на доставчика/производителя.

Според изразените пред КЗК становища, българските производители (в конкретния случай на хранителни стоки) все по-често са принудени да продават без печалба или на загуба, като частично компенсират това чрез другите канали на дистрибуция. Очаква се увеличаването на дела в национален план на големите икономически оператори в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки да доведе до увеличаване на разликата между цена на производител и крайна цена и да достигне до точка, при която натискът върху маржовете на доставчиците/производителите ще обезсмисли стопанската дейност на последните. Същевременно различните търговски условия за различните доставчици/производители ще направят българските производители неконкурентоспособни, а в обектите за продажба на големите търговци на дребно все повече ще преобладават продукти на чужди доставчици. Това увеличава риска от изчезването на цели национални производства, оказвайки негативно влияние и върху приходите в бюджета и заетостта.

Мнението на синдикатите (КНСБ и КТ „Подкрепа”) е, че в сектора на търговията с хранителни стоки, търговските вериги вече контролират достъпа на потребителите до българската селскостопанска и промишлена продукция до степен, която им дава сила и възможност да налагат тежки търговски условия.

Крайните мнения описващи проблема в същия сектор са, че големите търговски вериги налагат "условията на ценова дискриминация" и упражняват „хищническо ценообразуване”, че те са "убийците на българската икономика", които под предлог, че осигуряват работни места и продават на ниски цени обричат българските производители на фалит.

 

Потребители/Клиенти

Увеличаването на ефективността на цялата верига от производство през доставка и дистрибуция до продажба поначало допринася за постигането на по-ниски крайни цени за потребителите, което е важна и значима полза, особено в настоящата ситуация. Разгледано, обаче, динамично с течение на времето натискът върху цените от страна на търговеца на дребно може да доведе до все по-намаляващи печалби за доставчиците (включително и продажба на загуба), което като дългосрочен ефект би ограничило стимулите им за инвестиции в нови/подобрени продукти, което от своя страна води до намалено продуктово разнообразие и качество. Оттук негативните последици на явлението засягат пряко и правата на потребителите, които ще бъдат принудени да купуват по-ограничен кръг от продукти, такива с по-ниско качество, ще бъдат изправени пред намаляване или загуба на достъп до продуктите на малките производители, пред все по-рядко предлагане на иновативни продукти и пред липса на предлагане на редица традиционни национални продукти, които може да се окажат на изчезване.

На ниво ЕС наблюденията, специално по веригата производство на храни –преработка – дистрибуция показват, че производствените и потребителските цени намаляват с по-нисък темп от цените на основните суровини. Това представлява конкурентно необоснована асиметрична реакция на цените на храните спрямо цените на основните продукти, която пречи на потребителите да получат ползи от упражнения натиск. Т.е. образно казано изгодите, придобити от силните икономически търговци на дребно вследствие на натиск върху доставчиците/производителите се загубват някъде по веригата или не се транзитират в пълен размер към техния краен получател – потребителя. Следователно те остават в полза на лицата упражняващи този натиск, което сочи на антиконкурентно поведение или на такова породено от несъответствията между възможностите на договарящите се страни, което застрашава ефективната конкуренция на пазара.

Друг съществен аспект на разглежданото явление в неговата динамика е, че с нарастването на дела на продажбите реализирани от икономически силните търговци от общия обем продажби, те ще имат все по-малък стимул да споделят ползите от постигнатите по-добри цени от доставчиците с крайните потребители. Единствената предпоставка за подобно споделяне по веригата е наличието на истинска и прозрачна конкуренция по веригата производители на суровини – преработватели – дистрибутори – търговци, които да привличат потребители с интересни формати за пазаруване, разнообразие от продукти и изгодни за потребителя цени.

 

Държавата

Неравните условия в отношенията между големите търговци на дребно и доставчиците/производителите, произтичащи от неравностойните сили на пазара и позиции при воденето на преговори, се отразяват отрицателно и върху конкурентоспособността на цялата верига за доставка и дистрибуция на стоки на дребно. По-малките, но ефективни икономически оператори биват принуждавани да работят при по-ниска норма на печалба, което ограничава възможностите и стимулите им да инвестират в подобряване на качеството на продуктите и обновяване на производствените технологии.

Според Европейската комисия, трудността в цялата тази картина на договорни дисбаланси е да се прецени по какъв начин и до какво ниво силните икономически оператори запазват ролята си на двигател за по-сериозна конкуренция и по-висока ефективност на другите субекти на пазара и от какъв момент нататък тяхното поведение би било по-скоро негативно, в посока фалит или намаляване на броя производители, доставчици, вносители и търговци, което ще се отрази на заетостта, икономическото развитие и предприемачеството, както и в намаляване на броя на икономическите оператори, които плащат данъци и осигуровки към държавния бюджет.

Целите на държавата са всъщност, съвместно с всички партньори и заинтересовани страни да бъде създадена подходяща икономическа и правна среда, спомагаща за предотвратяване на възможностите за прилагане на нелоялни търговски практики, при които икономически оператори, притежаващи значителна пазарна сила се стремят да налагат едностранно изгодни за тях договорни клаузи, с което си осигуряват по-добри цени или по-благоприятни за тях условия. Чрез създаването на такава среда, на практика ще бъдат отстранени и последиците от прилагането на нелоялни търговски практики, които се отразяват негативно на конкуренцията, ограничават възможностите за развитие и конкурентоспособността на малките и средните предприятия и изкривяват пазара като влияят отрицателно на правилното функциониране по цялата верига, в ущърб и на потребителите.

----------

Част I: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

 Част II: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Част III: Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

Част IV: Как другите страни регулират търговските вериги

Какво е „Оценка на въздействието на законодателството“

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.08 2012 в 16:21

Ползата и аз не я разбрах,но най-вече не разбирам защо производителите дават стоката си на веригите,след като трябва да направят "100 отстъпки".

12.08 2012 в 21:53

И друг съм си мислил, и сега четох бавно ...
Дали палиш нивите и ограбваш мандрите, като пишман партизаните през 44-та, или грабиш от селяните и фабричките без да им пращаш - каква точно е разликата? Все едно е унищоване на всичко, и по същество - изтребление. Западняците обичат да му казват геноцид, и често да обвиняват в тая работа когото се сетят да нарочат.
С две думи - пак не разбрах каква е ползата от веригите.