Кисинджър: Как да бъде сложен край на кризата в Украйна

OFFNews Последна промяна на 06 март 2014 в 18:38 16271 33

Публичните дискусии за Украйна преливат от конфронтация. Но знаем ли всъщност накъде сме тръгнали?

Хенри Кисинджър, "Вашингтон Поуст"

В живота си съм видял четири войни, започнали с огромен ентусиазъм и с подкрепата на народа, които след това не знаехме как да приключим. В три от случаите просто се оттеглихме едностранно. Голямото изпитание при възприемането на определен политически курс не е как започва, а как приключва всичко.

Твърде често украинският въпрос се представя като решаваща битка: ще се присъедини ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока. Но за да оцелее и процъфтява, Украйна не трябва да се превръща в аванпост на единия лагер в борбата му срещу другия. Напротив, тя трябва да стане мост между двете страни.

Русия трябва да признае, че опитите да превърне Украйна в държава сателит и да премести границата си на Изток я обричат да повтори порочния затворен кръг от взаимни мерки за оказване на натиск в отношенията й с Европа и САЩ.

Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде просто една обикновена чужда държава. Руската история започва от Киевска Рус. Оттам тръгва руското православие. Украйна е била част от Русия векове наред, но и преди това историята им е била тясно свързана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се започне от Полтавската битка през 1709 г., са били водени на украинска земя. Черноморският флот, с помощта на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е базиран в кримския град Севастопол въз основа на дългосрочно споразумение. Дори такива знаменити дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояваха, че Украйна е неделима част от руската история, а и от самата Русия.

Европейският съюз трябва да признае, че мудността на бюрокрацията и подчиняването на стратегическия елемент на вътрешната политика при преговорите за отношенията между Украйна и Европа доведоха дотам, че процесът на преговорите се превърна в криза. Външната политика е изкуството да подредиш приоритетите си.

Решаващият елемент в създалата се ситуация са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер са делили плячката си. Крим, в който 60% от населението е руско, е влязъл в състава на Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов – украинец по произход – наградил тази съюзна република в чест на 300-ата годишнина от договора, сключен между Русия и казаците. В Западната част на страната живеят главно католици, в източната преобладаващото мнозинство е с руско православно вероизповедание. Западът говори на украински, изтокът – главно на руски. Всеки опит на една от двете части на Украйна да постигне надмощие над другата, каквато тенденция съществува вече години наред, в крайна сметка ще доведе до гражданска война или разпадане на страната. Ако разгледаме Украйна като част от конфронтацията между Изтока и Запада, всякакви перспективи за създаването на международна система за сътрудничество между Русия и Запада, и особено Русия и Европа, ще бъдат разрушени за десетки години напред.

Украйна е независима едва от 23 години. Преди това тя се е намирала под чужда власт от ХIV в. Не е учудващо, че лидерите й не са се научили на изкуството на компромиса и в още по-малка степен са усвоили умението да виждат историческата перспектива. Политиката на Украйна след обявяването на независимостта ясно показва, че в основата на проблема са опитите на украинските политици да налагат волята си на непокорната и упорстваща част на страната. Двете фракции се редуват да го правят. В това е същината на конфликта между Виткор Янукович и основната му политическа съперничка Юлия Тимошечнко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да делят властта си с никого. От гледна точка на САЩ мъдрата политика спрямо Украйна трябва да включва търсене на начин за сътрудничество между двете части на страната. Трябва да се стремим към помиряване на двете фракции, а не към господство на едната от тях.
Но Русия и Западът, и най-важното – многочислените групировки в Украйна – не следват този принцип. Всяка от страните само влошава ситуацията. Русия не може да наложи военно решение, без да се обрече на самоизолация, при това в момент, в който доста участъци от огромната й като протежение граница са несигурни. Демонизирането на Владимир Путин от страна на Запада пък не е политика, а оправдание за липсата на такава.

Путин трябва да стигне до разбирането, че въпреки цялото му недоволство и всичките му оплаквания, политиката на военен натиск ще доведе единствено и само до началото на нова Студена война. От своя страна, САЩ не трябва да се отнася към Русия като към страна, кривнала от правия път, която трябва да бъде снизходително научена на правилата на поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег в контекста на руската история. Разбирането на американските ценности и психология не е сред силните му страни. А разбирането на руската история и психология пък никога не е било сред силните черти на американските политически лидери.

Ръководителите на всички страни трябва да се върнат към анализа на резултатите и последствията, вместо да се състезават в позьорство. Ето ги моите представи за изхода от кризата, съответстващи на ценностите, интересите и безопасността на всички засегнати:
1. Украйна трябва да има правото свободно да избира своите икономически и политически връзки, включително и с Европа.
2. Украйна не трябва да влиза в НАТО. Заех тази позиция още преди седем години, когато за първи път възникна този въпрос.
3. Украйна трябва да получи свободата да състави правителство, съответстващо на волята на народа й. В такъв случай мъдрите украински лидери биха предпочели да водят политика на помиряване между отделните части на страната. В международен план те трябва да провеждат политика, подобна на тази на Финландия. Абсолютната независимост на тази страна не подлежи на никакво съмнение. Тя сътрудничи със Запада в голям брой сфери, но в същото време старателно избягва прояви на политическа враждебност спрямо Русия.
4. Според правилата на съществуващия световен ред е недопустимо Русия да анексира Крим. Но отношенията на полуострова с Украйна могат да станат по-спокойни. За целта Русия трябва да признае върховната власт на Украйна над Крим. На свой ред Украйна трябва да разшири автономията на полуострова чрез избори в присъствието на чуждестранни наблюдатели. Този процес трябва да включва отстраняването на всякаква неопределеност и на каквито и да е недомлъвки относно статута на Черноморския флот в Севастопол.

Това са принципи, а не предписания. Запознатите с този регион разбират, че някои от тях няма да се харесат на една или друга от засегнатите страни. Но балансираното неудовлетворение в момента е по-важно от абсолютното удовлетворение. Ако не бъде открито някакво решение въз основа на тези или аналогични основи, тенденцията към конфронтация ще се засили. Времето за вземането на това решение ще настъпи скоро.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!